Ботьо Петков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ботьо Петков
Botyo Petkov (1816-1869).jpg
Портрет по спомени на съвременници
Псевдоним даскал Ботю
Роден 1815 г.
Починал 1869 г. (53/54 г.)
Професия учител
Националност Флаг на България България
Жанр историческа и просветна литература

Ботьо Петков, наричан даскал Ботю, е български просветен деец и учител, съпруг на Иванка Ботева, с която имат 9 деца, сред които военния деец Кирил Ботев и революционера Христо Ботев.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Ботьо Пеков е роден в Карлово през 1815 г., в семейството на Петко Тачев и Ана Нектариева. Баща му се занимава с кръчмарство и гайтанджийство[1]. Майка му е от известния род Нектариеви, от който са също Кирил Нектариев и Мария Нектариева (баба на Христо и Евлоги Георгиеви). От брака се раждат освен Ботьо и три момичета – Печовица, Харитина и Лала.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

През 1828 г. Ботьо Пеков постъпва в гръцкото училище на Райно Попович за подготовка на учители. Там изучава гръцки език и други дисциплини и получава солидно за времето си образование. След като известно време учителства в родния си град, през 1839 г. Ботьо Петков започва работа като учител в Калофер. Доказал се като надежден и способен учител, през 1841 г. той е избран от калоферска община да замине за Одеса, за да учи в Одеската семинария. Престоят му в Одеса продължава две години. В семинарията Петков е сред тримата (от тринадесет) български учениците отличаващи се с „твърде добри способности“. Този период „формира характера му, приобщава го към руската литература, събужда и утвърждава богатите му литературни дарби“.

Професионална кариера и семеен живот[редактиране | редактиране на кода]

През 1843 г. той се връща в Калофер където продължава своята дейност като народен учител. В края на 1845 г. се жени за Иванка Стойкова Дрянкова, произхождаща от известен и уважаван калоферски род[2], с която имат девет деца – Христо (1848-1876), Ана (1850-1867), Петко (1852-1872), Стефан (1854-1890), Кирил (1856-1944), Тота (1859-1864), Генко (1861-1863), Генко (1863-1866) и Боян (1866-1885). Според лични свидетелства на Ботьо Петков, той живее в лоши условия, изключително бедно.

До края на живота си остава в Калофер, където развива учителското си дело. На 29-ти август 1869 г., след продължително боледуване, Ботьо Петков умира от туберкулоза.

Учителско дело[редактиране | редактиране на кода]

Ботьо Петков е останал в народната памет с името „даскал Ботю“.

През 1839 г. дотогавашния учител в Калофер, Неофит Бозвели, заминава в Цариград, с цел да води по-успешно борбата за църковна независимост. Ботьо Петков се премества в Калофер, заема неговото място, и развива учителската си дейност. Успоредно с учителското дело, той пее в църквата „Св. Атанасий“ в града.

Като признателност за усърдието, калоферската община го изпраща в Одеса да учи в тамошната семинария през 1941 г. След завръщането си през 1943 г., Ботьо Петков продължава своята дейност като народен учител. В резултат от усърдната работа, броят на учениците нараства значително и сградата, в която се е помещавало училището става непригодна .

Ботьо Петков успява да убеди калоферската общност, че има нужда от нова, по-голяма и просторна сграда. През 1848 г. е открито новото училище в Калофер, придобило известност като Мъжко класно училище.

Ботьо Петков се оказва новатор в своята учителска дейност, която организира по руски образец. За първи път той въвежда изучаването на руски език, първи разделя учениците по класове, премахва телесните наказания, създава седмично разписание и единна годишна програма за изучаваните предмети (не е много ясно какво представлява единна годишна програма), за първи път въвежда провеждането на годишни изпити за учениците.

Ботьо Петков притежава колекция от книги събирани в продължение на 20 години, с която спомага за създаването на богата библиотека в училището и с цел обогатяване на тази библиотека, той се свързва с калоферци живеещи в Одеса, Букурещ или Цариград, които също изпращат книги и учебни помагала.

Благодарение на доброто обучение което получават в калоферското училище и усвояването на руски, френски и гръцки език, ученици на Ботьо Петков продължават обучението си в 25 европейски града. Сред неговите ученици са екзарх Йосиф и Иван Вазов.

Преводаческо и писателско дело[редактиране | редактиране на кода]

Заглавна страница на книгата „Нещо за безграмотните человеци“

Ботьо Петков започва преводаческото и писателско дело по време на престоя си в Одеса и го развива през целия си живот. В Одеса, той превежда от руски „Нещо за безграмотните человеци“, издадена в Смирна през 1843 г., а през 1844 г. отново в Смирна излиза неговият превод от гръцки на „Психология или душесловие за учение на децата“.

Ботьо Петков продължава своята преводаческа дейност и в Калофер, където превежда „Критически издиряния за историята българска“ на Юрий Венелин. С тази книга той се запознава още в Одеса и въз основа на записки от нея, още преди да осъществи своя превод, той преподава история в калоферското училище. Изпада в конфликт с калоферска община след като получава отказ от тях да му дадат аванс от учителската му заплата, за да издаде книгата и през 1853 г. почти изцяло със собствени средства Ботьо Петков поема издаването и разпространението ѝ.

Над превода на „Пълна география“ на А. Оболовски, Ботьо Петков работи повече от десетилетие и през 1868 г. излиза от печат „Кратка всеобща география“. Творбата е преработена и обогатена версия на книгата на Обловски. Това е неговият последният печатан труд.

Заглавна страница на книгата „Кратка всеобща география“

Ботьо Петков участва активно и в българския възрожденски печат. В писмо до „Цариградски вестник“ от 1857 г. той говори за нуждата от създаване на общоприета българска граматика и изразява намерение сам той да сподели на страниците на вестника своите правила за глаголите в българския език. Изпраща и множество писма, публикувани на страниците на вестник „България“ и „Цариградски вестник“, чрез които излага възгледите си за самостоятелна българска църква и отхвърля идеята за зависимост от римокатолическата църква.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Кратка всеобща география от Ботя Петкова.
  • „Нещо за безграмотните человеци“ (превод)
  • „Психология или душесловие за учение на децата“ (превод)
  • „Критически издиряния за историята българска“ (превод)

Обществена признателност[редактиране | редактиране на кода]

От 2001 г. насам, има учредена национална награда „Даскал Ботьо Петков“. Тя се връчва на първи ноември всяка година от МОН на учител от страната допринесъл с труда си за развитието и обогатяването на съвременното училищно дело.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Атанаска Петкова, Ботьо Петков, Народна Просвета, 1988 г.
  2. Маргарита Атанасова-Арачийска – Даскал Ботьо Петков – знаменит баща на велик син, Вестник „Десант“ – 04.02.2015 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Дафинов, Здравко. Безсмъртен и гениален. Автентичният Христо Ботев. София, Изток-Запад, 2007. ISBN 978-954-321-312-2.
  • Лазарова, Вероника. Ботев умира без кръвни наследници. // 168chasa.bg. 168 Часа, 2010. Посетен на 2014-01-11.
  • Мария Георгиева Петрова – “ Ботйо Петков “, монография, 2001 г.
  • Атанаска Петкова – “ Ботьо Петков “ – 1986 г.
  • Юбилеен вестник “180 години Ботьо Петков “.
  • Вестник “ Цариградски вестник“, №317, февруари 1857 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]