Александър Богориди
Александър Богориди | |
---|---|
османски политик | |
![]() Портретна снимка на Александър Богориди, 1879 г. Братя Абдула |
|
|
|
Роден | |
Починал | |
|
|
Образование | Велика народна школа |
Семейство | |
Баща | Стефан Богориди |
Братя/сестри | Никола Богориди |
Александър Богориди в Общомедия |
Княз Александър Стефанов Богориди (на гръцки: Αλέξανδρος Βογορίδης, Александрос Вогоридис, на турски: Aleko Paşa, Алеко паша) е османски политик от български произход, първият областен управител на Източна Румелия (1879 – 1884).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Александър Богориди по официални данни е роден в Цариград през 1822 г. Той е най-малкият син на един от най-влиятелните хора в Османската империя – княз Стефан Богориди, брат на Никола Богориди, правнук на Софроний Врачански.

Александър Богориди израства и е възпитан в гръцка среда, но знае български език. Учи във Великата школа в Цариград и, по-късно, във Франция. Получава висше образование по държавно право в Германия.
Александър Богориди заема високи държавнически постове в Османската империя – член на Държавния съвет, министър на обществените сгради, пощите и телеграфите, дипломатически агент в Молдова, член на дипломатическата мисия в Лондон, посланик във Виена (1876 – 1877).
След Руско-турската война (1877 – 1878) и последвалия я Берлински договор, с протекцията на руския император Александър II и съгласието на другите Велики сили, Александър Богориди е назначен за главен управител на Източна Румелия на 13 март 1879 г. Свързан е с изгонените от Княжество България лидери на Либералната партия Петко Славейков и Петко Каравелов.
След абдикацията на княз Александър Батенберг през 1886 г. Александър Богориди е сред кандидатите за българския престол. Умира в Париж през 1910 г.
Днес името му носи главната улица в пешеходната зона на Бургас[1].
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
Софроний Врачански (1739 - 1813) | Ганка | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Гана | Цонко | Владислав | Мария | Катерина | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Ралу Сканави | Стефан (1775 - 1859) | Атанас (1788 - 1826) | Поликарп Патарски | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Ласкар Кантакузин | Харикиня (? - 1861) | Иван (Янко, ? - 1861) | Александър (Алеко) (1822 - 1910) | Мария (? - 1880) | Йоанис Фотиадис | Никола (1821 - 1863) | Екатерина Конаки | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Михаил Стурдза | Смарагда (1816 - 188) | Ана (? - 1866) | Константинос Музурус | Емануил | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Енциклопедия „България“, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 323
Изследвания[редактиране | редактиране на кода]
- Желев, И. Завещанието и наследството на княз Александър Богориди. – Исторически преглед, 59, 2003, кн. 1 – 2, 80 – 92
|