Направо към съдържанието

Наум Никушев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Наум Никушев
български офицер

Роден
Починал
май 1905 г. (45 г.)

Учил вНационален военен университет
Семейство
ДецаМария Малчева (1893 – 1985)
Елисавета Екимова (1889 – 1971)

Наум Георгиев Никушев е източнорумелийски и български офицер.

Първият Директорат на Източна Румелия, Пловдив, 1879. Седнали: 1. Йоаким Груев, директор на народното просвещение и вероизповеданията, 2. Гаврил Кръстевич, главен секретар и директор на вътрешните дела, 3. Александър Богориди, генерал-губернатор, 4. генерал Виктор Виталис, началник на милицията и жандармерията, 5. Тодор Кесяков, директор на правосъдието, Прави: 1. подпоручик Наум Никушев, адютант на губернатора, 2. д-р Адолф Шмит, директор на финансите, 3. Георги Вълкович, директор на земеделието търговията и общите сгради 4. подпоручик Тодор Стоев, адютант на губернатора.

Роден е на 20 септември 1859 година в град Битоля, тогава в Османската империя. Завършва класното училище в родния си град и през 1879 година завършва с Първия випуск Военното училище в София. Служи в 24-та пеша дружина от 15 юни 1878 г. От 1879 година е на служба в жандармерията на Източна Румелия. Адютант е на губернатора на областта Алеко Богориди.[1] В същата 1879 година е в полуескадрона на Учебния батальон на Източнорумелийската милиция. От 1885 година е командир на Учебния ескадрон на Източнорумелийската милиция. Участва активно в съединисткото движение в областта и подкрепя самото Съединение на 6 септември 1885 година.[2] След Съединението участва в Сръбско-българската война като командир на румелийската стотня.[3] През октомври 1886 година става командир на Втори конен полк. По-късно е началник-щаб на Кавалерийската инспекция, на която длъжност е до 17 октомври 1891 г., когато е назначен за временен командир на Трети конен полк[4], а от 21 септември 1895 г. – на Четвърти конен полк. По-късно служи в министерство на войната и от 1898 година излиза в запас.[5][6] Умира през май 1905 година при операция в Париж.[7]

Женен е за Добрица Никушева (1872 – 1966). Негови дъщери са Мария Малчева (1893 – 1985) и Елисавета Екимова (1889 – 1971), а негов зет е известният русенски електроинженер Петър Малчев (1884 – 1929). Дядо е на известния български шахматист Андрей Малчев (1915 – 1994).

  1. Пашев, Георги. Да живей Съединението. Пловдив, Държавно издателство „Христо Г. Данов“, 1972. с. 183. Посетен на 10 ноември 2013 г.
  2. Стоянов, Захарий. Чардафон Велики. София, Издателска къща „Хермес“, 1995. с. 302. Посетен на 10 ноември 2013 г.
  3. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985. с. 32.
  4. Държавен вестник, бр. 237 от 1891 г., с. 2
  5. Неосъществените генерали // Бойна слава. Архивиран от оригинала на 2015-06-13. Посетен на 10 ноември 2013 г.
  6. Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 350.
  7. Хроника // Известникъ, No. 21, 12 май 1905 г., стр. 3. Посетен на 11 юни 2015.