Наум Никушев
| Наум Никушев | |
| български офицер | |
 | |
| Роден |
20 септември 1859 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Национален военен университет |
| Семейство | |
| Деца | Мария Малчева (1893 – 1985) Елисавета Екимова (1889 – 1971) |
Наум Георгиев Никушев е източнорумелийски и български офицер.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 20 септември 1859 година в град Битоля, тогава в Османската империя. Завършва класното училище в родния си град и през 1879 година завършва с Първия випуск Военното училище в София. Служи в 24-та пеша дружина от 15 юни 1878 г. От 1879 година е на служба в жандармерията на Източна Румелия. Адютант е на губернатора на областта Алеко Богориди.[1] В същата 1879 година е в полуескадрона на Учебния батальон на Източнорумелийската милиция. От 1885 година е командир на Учебния ескадрон на Източнорумелийската милиция. Участва активно в съединисткото движение в областта и подкрепя самото Съединение на 6 септември 1885 година.[2] След Съединението участва в Сръбско-българската война като командир на румелийската стотня.[3] През октомври 1886 година става командир на Втори конен полк. По-късно е началник-щаб на Кавалерийската инспекция, на която длъжност е до 17 октомври 1891 г., когато е назначен за временен командир на Трети конен полк[4], а от 21 септември 1895 г. – на Четвърти конен полк. По-късно служи в министерство на войната и от 1898 година излиза в запас.[5][6] Умира през май 1905 година при операция в Париж.[7]
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Женен е за Добрица Никушева (1872 – 1966). Негови дъщери са Мария Малчева (1893 – 1985) и Елисавета Екимова (1889 – 1971), а негов зет е известният русенски електроинженер Петър Малчев (1884 – 1929). Дядо е на известния български шахматист Андрей Малчев (1915 – 1994).
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Прапоршчик (10 май 1879)
- Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван)
- Поручик (9 юли 1881)
- Ротмистър (9 септември 1885)
- Майор (17 април 1887)
- Подполковник (1892)
- Полковник (1896)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Пашев, Георги. Да живей Съединението. Пловдив, Държавно издателство „Христо Г. Данов“, 1972. с. 183. Посетен на 10 ноември 2013 г.
- ↑ Стоянов, Захарий. Чардафон Велики. София, Издателска къща „Хермес“, 1995. с. 302. Посетен на 10 ноември 2013 г.
- ↑ Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985. с. 32.
- ↑ Държавен вестник, бр. 237 от 1891 г., с. 2
- ↑ Неосъществените генерали // Бойна слава. Архивиран от оригинала на 2015-06-13. Посетен на 10 ноември 2013 г.
- ↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 350.
- ↑ Хроника // Известникъ, No. 21, 12 май 1905 г., стр. 3. Посетен на 11 юни 2015.
