Четвърти конен полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Четвърти конен
на Н.Ц.В. Престолонаследника полк
Bulgaria war flag.png
Информация
Шеф Цар Борис III
Активна 1889 – 1945
Държава България
Тип Конен полк
Гарнизон/щаб Ямбол
Командири
Изтъкнати
командири
Ген. Никола Иванов
Ген. Йордан Венедиков
Ген. Иван Стойков
Бойни
командири
Подполк. Павел Мачев (БВ)
Ген. Йордан Венедиков (ПСВ)
Полк. Славейко Василев (ПСВ)
Полк. Тодор Семов (ВСВ)

Четвърти конен полк (4-ти конен на Н.Ц.В. Борис, Княз Търновски полк) е български кавалерийски полк, формиран през 1889 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Първата световна война (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Четвърти конен полк е формиран указ №9 от 1 февруари 1889 година от състава на 1-ви, 2-ри и 3-ти конни полкове, състои се от четири ескадрона и влиза в състава на 2-ра конна бригада. От 27 април 1889 година е на постоянен гарнизон в Ямбол.[1][2]

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Първата световна война (1915 – 1918) полкът е в състава на 2-ра конна бригада от конната дивизия на 2-ра армия. При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[3]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 24
Чиновници: 1
Подофицери и войници: 1036
Коне: 984 Обикновени коли: 50
Товарни коли: 69
Специални коли: 2
Пушки и карабини: 625
Картечници: 4
Саби: 692

Съгласно указ №96 от 19 декември 1920 година и в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 4-ти жандармерийски конен полк. През 1922 година полкът е реорганизиран в 4-та жандармерийска конна група. През 1923 година конната група взема участие в обезоръжаването на населението от Ямболска околия след деветоюнските събития и в потушаване на Септемврийското въстание същата година в района на Нова Загора. През 1928 година конната група обратно е реорганизрана в 4-ти конен полк.

Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

Полкът участва в първия период на Втората световна война (1941 – 1945) в състава на 4-та конна бригада от 2-ра конна дивизия. През 1943 година е на Прикриващият фронт.[1] На 14 септември за командир на полка е назначен полковник Тодор Семов, а на 14 октомври 1944 година е придаден към Бронираната бригада за успешно преследване на противника от Ниш към Прокупле. След това е придаден към 6 пехотна дивизия в чийто състав взема участие в Косовската операция. Преследва противника към Куршумлия, Добриновец, Алексинац и достига до връх Остро купле, Копаоник планина. На 23 ноември 1944 година влиза в Митровица, където с 35 убити завършва бойният му път.[4] На 4 декември 1944 година се завръща в Ямбол и е демобилизиран.[1]

Когато полкът отсъства от мирновременния си гарнизон, на негово място се формира 4-ти допълващ ескадрон.

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Четвърти конен полк (1 февруари 1889 – 19 декември 1920)
  • Четвърти жандармерийски конен полк (19 декември 1920 – 1922)
  • Четвърта жандармерийска конна група (1922 – 20 декември 1927)
  • Четвърти конен полк (20 декември 1927 – 1945)

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Майор Велко Кърджиев от 1 февруари 1889
2. Майор Никола Иванов 8 февруари 1890 – февруари 1891
3. Майор Петър Салабашев от 14 февруари 1891[5]
4. Подполковник Наум Никушев от 21 септември 1895
5. Полковник Стефан Голубарев от 23 януари 1898
6. Подполковник Михаил Стоилов 18 март 1899 – 12 януари 1904
7. Подполковник Петър Митров 10 януари 1904 – 20 януари 1906
8. Подполковник Иван Стойков 20 януари 1906 – 24 януари 1907
9. Подполковник Павел Мачев 24 януари 1907 – 1914
10. Полковник Мирон Тошков от 22 септември 1914
11. Полковник Йордан Наумов от 11 септември 1915
12. Подполковник Йордан Венедиков 22 ноември 1915 – 16 март 1917
13. Подполковник Славейко Василев от 14 април 1917
14. Подполковник Светослав Акрабов от 30 април 1920
15. Подполковник Калчо Калчев от 23 декември 1920
16. Подполковник Иван Бошнаков от 24 март 1922
17. Подполковник Калчо Калчев 25 април 1923 – 1928
18. Подполковник Николай Куюмджиев 1928 – 1929
19. Полковник Александър Полянов от юни 1929 – 1931
20. Полковник Александър Несторов 1931 – 1932
21. Майор Асен Велков 1932 – 1934
Подполковник Радослав Кирилов 1936 – 1936
Подполковник Георги Хайверов 1938 – 1943[6]
Полковник Тодор Семов 14 септември 1944
Полковник Тодор Азманов от 1946

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 171 (цит: ЦВА, ф. 478, а.е 218)
  2. ДВИА, ф. 478, История на фондообразувателя
  3. Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война 1915 – 1918 – Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство Св. Георги Победоносец, 1995.
  4. Ташев, стр. 372 (цит: ЦВА, ф. 478, а.е 218.)
  5. В някои извори от 10 март
  6. през 1938 временен, от 1938 титулярен

Източници[редактиране | редактиране на кода]