Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк
| 24-ти черноморски на Н.В. Царица Елеонора полк | |
 Войници от 3-та картечна рота при 24-ти черноморски полк, 18 ноември 1917 г. | |
| Информация | |
|---|---|
| Шеф | царица Елеонора (1912 – 1919) |
| Активна | 14 февруари 1889 – 10 септември 1919 1928 – 1945 |
| Държава | България |
| Тип | Пехотен полк |
Двадесет и четвърти черноморски на Н.В. Царица Елеонора полк е български полк, част от Трета пехотна балканска дивизия.
Формиране
[редактиране | редактиране на кода]Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк е формиран в Бургас под името Двадесет и четвърти пеши черноморски полк на 14 февруари 1889 година с указ №11 от 19 януари 1889. В състава му влизат от 3-та и 4-та дружини на 11-и пеши сливенски полк. [1] Дружините са наследници съответно на 11-а айтоска и 12-а бургаска дружина. На 9 август 1912 шефството на полка е поверено на Нейно величество Царица Елеонора.
Балкански войни (1912 – 1913)
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война (1912 – 1913) полкът е част от Втора бригада на Трета пехотна балканска дивизия. Взема участие в боевете при Гечкинли, Бунархисар, Лозенград, Чаталджа. На 18.10.1912 г. в боя при Бунархисар ефрейтор Иван Арбаджиев пленява турско бойно знаме.
През Междусъюзническата война (1913) остава в същата организационна структура и води боевете при Долни Балван и при Царските и Доленски височини (Македония).
Първа световна война (1915 – 1918)
[редактиране | редактиране на кода]
През Първа световна война (1915 – 1918) полкът влиза в състава на 1-ва бригада от 3-a пехотна балканска дивизия (Втора армия).[2]
При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[2]
| Числен състав | Добитък | Обоз | Въоръжение |
|---|---|---|---|
| Офицери: 65 Чиновници: 4 Подофицери и войници: 4783 |
Коне: 619 Волове: 17 |
Обикновени коли: 52 Товарни коли: 249 Специални коли: 4 |
Пушки и карабини: 3487 Картечници: 4 |
Полкът изпълнява успешно поставените му задачи в успешно проведената Косовска операция (1915) и Чеганска операция (1915). Във втория етап на войната заема за отбрана района на платото Добро поле, където е нанесен главният удар на Антантата при пробива на фронта.
На 1 август 1917 в местността „Оборище“ от кадъра на 11-и пехотен сливенски, 24-ти пехотен черноморски, 29-и пехотен ямболски и 32-ри пехотен загорски полк се формира 80-и пехотен полк.[2]
След пробива повечето от личния състав на полка участва във Войнишкото въстание.
Между двете световни войни
[редактиране | редактиране на кода]На 10 септември 1919 година на основание предписание №1034 полкът е разформирован, като съставът му се превежда към 11-и пехотен сливенски полк. Остава да действа Ликвидационен щаб, който през 1920 година е преименуван на Ливидационно бюро. През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 39-а пехотна солунска дружина и 11-а жандармерийска дружина, но до 1934 година носи явното название 39-а пехотна солунска дружина.[1]
Втора световна война (1941 – 1945)
[редактиране | редактиране на кода]През 1941 полкът е разположен на югоизточната граница. На 9 септември 1944 година е на гарнизон е Бургас. Взема участие във втората фаза на заключителния етап на войната в състава на 3-a балканска дивизия. В състава му е формирана гвардейска дружина. Заема левия фланг при успешно проведената Дравска операция и десния при Мурска операция. Достига до предпланините на Алпите (Клагенфурт). Участва в боевете при селата Дравасаболч и Гордиша.[1] На 8 юни 1945 г. се завръща в Бургас и демобилизира.[3]
С указ № 6 от 5 март 1946 г. издаден на базата на доклад на Министъра на войната № 32 от 18 февруари 1946 г. е одобрена промяната на наименованието на полка от 24-и пехотен черноморски на Н.В. Царица Елеонора полк на 24-и пехотен черноморски полк.[4] От 10 юли 1948 г. полкът носи явното наименование под. 3702, на 21 юни 1950 г. е преименуван на Двадесет и четвърти стрелкови полк, а по-късно същата година на 10 ноември в Тридесет и седми стрелкови полк с явно наименование под. 70240. През юли 1958 г. е разформиран.[3]
Наименования
[редактиране | редактиране на кода]През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Двадесет и четвърти пеши черноморски полк (1889 – 1891)
- Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк (1892 – 9 август 1912)
- Двадесет и четвърти пехотен черноморски на Н.В. Царица Елеонора полк (9 август 1912 – 10 септември 1919)
- Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк (от 1928 г.)
- Двадесет и четвърти пехотен черноморски на Н.В. Царица Елеонора полк (до 5 март 1946 г.)
- Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк (5 март 1946 – 21 юни 1950)
- Двадесет и четвърти стрелкови полк (21 юни 1950 – 10 ноември 1950)
- Тридесет и седми стрелкови полк (10 ноември 1950 – юли 1958)
Командири
[редактиране | редактиране на кода]Званията са към датата на заемане на длъжността.
| № | звание | име | дати |
|---|---|---|---|
| 1. | Майор | Александър Фудулаки | 31 януари 1889 – 1893 |
| 2. | Подполковник | Христо Гюлмезов | 1893 – 1898 |
| 3. | Полковник | Иван Велев | 1898 – 1900 |
| 4. | Полковник | Янко Драганов | 1900 – 1903 |
| 5. | Полковник | Марин Узунов | 1903 – 1907 |
| 6. | Полковник | Иванов | 1907 – 1912 |
| 7. | Полковник | Христо Недялков | 21 февруари 1912 – 1913 |
| 8. | Подполковник | Григор Кюркчиев | ноември 1913 – 1915 |
| 9. | Подполковник | Никола Писаров | 10 октомври 1915 – 12 декември 1916 |
| 10. | Подполковник | Илия Кантарджиев | 9 октомври 1915 – 17 октомври 1915[5] |
| 11. | Подполковник | Петър Дренски | 12 декември 1916 – 1 януари 1919 |
| 12. | Полковник | Г. Христов | 1928 – 1931 |
| 13. | Полковник | Крум Денизов | 1931 – 1932 |
| 14. | Полковник | Никола Рашков | 1932 – 1934 |
| 15. | Полковник | Георги Йорданов | 1934 – 1935 |
| 16. | Полковник | Иван Христов | 1935 – 1936 |
| 17. | Полковник | Крум Басмаджиев | 1936 – 1938 |
| 18. | Полковник | Иван Койчев | от 1938 |
| Полковник | Минко Абаджиев | 1943 – 1944 | |
| Полковник | Борис Величков | 1 октомври 1944 – януари 1945 | |
| Полковник | Петър Димитров | от януари 1945 | |
| Полковник | Александър Симеонов Попов | 1946 | |
| Полковник | Георги Добринов | 1946 – 1947 | |
| Подполковник | Златю Златев | 1947 – 1947 |
Капелмайстори
[редактиране | редактиране на кода]Капелмайстори са към датата на заемане на длъжността.[6]
| № | име | дати |
|---|---|---|
| Ян Цернер | 1890 – 1894 | |
| Христо Р. Ботев | 1895 – 1897 | |
| Георги Шагунов | 1897 – 1930 | |
| Филип Кутев | от 1930 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 47
- ↑ а б в Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.<
- ↑ а б ДВИА, ф. 760, История на фондообразувателя
- ↑ Указ № 6 от 5 март 1946 г., с. 1
- ↑ Временно, поради раняването на полк. Писаров
- ↑ Иван Карайотов, Стоян Райчевски, Митко Иванов: История на Бургас. От древността до средата на ХХ век, Печат Тафпринт ООД, Пловдив, 2011, ISBN 978-954-92689-1-1, стр. 225
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Венедиков, Й. – „История на 24-ти пехотенъ черноморски на Н.В. Царица Елеонора полкъ въ Балканската, Междусъюзническата и Европейската войни 1912 – 1913 и 1915 – 1918 г.“, 1939
- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1
