Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
24-ти черноморски
на Н.В. Царица Елеонора полк
Войници от 3-та картечна рота при 24-ти черноморски полк, 18 ноември 1917 г.
Войници от 3-та картечна рота при 24-ти черноморски полк, 18 ноември 1917 г.
Информация
Шефцарица Елеонора (1912 – 1919)
Активна14 февруари 1889 – 10 септември 1919
1928 – 1945
ДържаваБългария
ТипПехотен полк

Двадесет и четвърти черноморски на Н.В. Царица Елеонора полк е български полк, част от Трета пехотна балканска дивизия.

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк е формиран в Бургас под името Двадесет и четвърти пеши черноморски полк на 14 февруари 1889 година с указ №11 от 19 януари 1889. В състава му влизат от 3-та и 4-та дружини на 11 пеши сливенски полк. [1] Дружините са наследници съответно на 11 айтоска и 12 бургаска дружина. На 9 август 1912 шефството на полка е поверено на Нейно величество Царица Елеонора.

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война (1912 – 1913) полкът е част от Втора бригада на Трета пехотна балканска дивизия. Взема участие в боевете при Гечкинли, Бунархисар, Лозенград, Чаталджа. На 18.10.1912 г. в боя при Бунархисар ефрейтор Иван Арбаджиев пленява турско бойно знаме.

През Междусъюзническата война (1913) остава в същата организационна структура и води боевете при Долни Балван и при Царските и Доленски височини (Македония).

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Войници от 3-та картечна рота при 24-ти черноморски полк, 24 юли 1917 г.

През Първа световна война (1915 – 1918) полкът влиза в състава на 1-ва бригада от 3-a пехотна балканска дивизия (Втора армия).[2]

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[2]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 65
Чиновници: 4
Подофицери и войници: 4783
Коне: 619
Волове: 17
Обикновени коли: 52
Товарни коли: 249
Специални коли: 4
Пушки и карабини: 3487
Картечници: 4

Полкът изпълнява успешно поставените му задачи в успешно проведената Косовска операция (1915) и Чеганска операция (1915). Във втория етап на войната заема за отбрана района на платото Добро поле, където е нанесен главният удар на Антантата при пробива на фронта.

На 1 август 1917 в местността „Оборище“ от кадъра на 11 пехотен сливенски, 24-ти пехотен черноморски, 29 пехотен ямболски и 32-ри пехотен загорски полк се формира 80 пехотен полк.[2]

След пробива повечето от личния състав на полка участва във Войнишкото въстание.

Между двете световни войни[редактиране | редактиране на кода]

На 10 септември 1919 година на основание предписание №1034 полкът е разформирован, като съставът му се превежда към 11 пехотен сливенски полк. Остава да действа Ликвидационен щаб, който през 1920 година е преименуван на Ливидационно бюро. През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 39 пехотна солунска дружина и 11 жандармерийска дружина, но до 1934 година носи явното название 39 пехотна солунска дружина.[1]

Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

През 1941 полкът е разположен на югоизточната граница. На 9 септември 1944 година е на гарнизон е Бургас. Взема участие във втората фаза на заключителния етап на войната в състава на 3-a балканска дивизия. В състава му е формирана гвардейска дружина. Заема левия фланг при успешно проведената Дравска операция и десния при Мурска операция. Достига до предпланините на Алпите (Клагенфурт). Участва в боевете при селата Дравасаболч и Гордиша.[1] На 8 юни 1945 г. се завръща в Бургас и демобилизира.[3]

С указ № 6 от 5 март 1946 г. издаден на базата на доклад на Министъра на войната № 32 от 18 февруари 1946 г. е одобрена промяната на наименованието на полка от 24-и пехотен черноморски на Н.В. Царица Елеонора полк на 24-и пехотен черноморски полк.[4] От 10 юли 1948 г. полкът носи явното наименование под. 3702, на 21 юни 1950 г. е преименуван на Двадесет и четвърти стрелкови полк, а по-късно същата година на 10 ноември в Тридесет и седми стрелкови полк с явно наименование под. 70240. През юли 1958 г. е разформиран.[3]

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Двадесет и четвърти пеши черноморски полк (1889 – 1891)
  • Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк (1892 – 9 август 1912)
  • Двадесет и четвърти пехотен черноморски на Н.В. Царица Елеонора полк (9 август 1912 – 10 септември 1919)
  • Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк (от 1928 г.)
  • Двадесет и четвърти пехотен черноморски на Н.В. Царица Елеонора полк (до 5 март 1946 г.)
  • Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк (5 март 1946 – 21 юни 1950)
  • Двадесет и четвърти стрелкови полк (21 юни 1950 – 10 ноември 1950)
  • Тридесет и седми стрелкови полк (10 ноември 1950 – юли 1958) 

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Майор Александър Фудулаки 31 януари 1889 – 1893
2. Подполковник Христо Гюлмезов 1893 – 1898
3. Полковник Иван Велев 1898 – 1900
4. Полковник Янко Драганов 1900 – 1903
5. Полковник Марин Узунов 1903 – 1907
6. Полковник Иванов 1907 – 1912
7. Полковник Христо Недялков 21 февруари 1912 – 1913
8. Подполковник Григор Кюркчиев ноември 1913 – 1915
9. Подполковник Никола Писаров 10 октомври 1915 – 12 декември 1916
10. Подполковник Илия Кантарджиев 9 октомври 1915 – 17 октомври 1915[5]
11. Подполковник Петър Дренски 12 декември 1916 – 1 януари 1919
12. Полковник Г. Христов 1928 – 1931
13. Полковник Крум Денизов 1931 – 1932
14. Полковник Никола Рашков 1932 – 1934
15. Полковник Георги Йорданов 1934 – 1935
16. Полковник Иван Христов 1935 – 1936
17. Полковник Крум Басмаджиев 1936 – 1938
18. Полковник Иван Койчев от 1938
Полковник Минко Абаджиев 1943 – 1944
Полковник Борис Величков 1 октомври 1944 – януари 1945
Полковник Петър Димитров от януари 1945
Полковник Александър Симеонов Попов 1946
Полковник Георги Добринов 1946 – 1947
Подполковник Златю Златев 1947 – 1947

Капелмайстори[редактиране | редактиране на кода]

Капелмайстори са към датата на заемане на длъжността.[6]

име дати
Ян Цернер 1890 – 1894
Христо Р. Ботев 1895 – 1897
Георги Шагунов 1897 – 1930
Филип Кутев от 1930

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 47
  2. а б в Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.<
  3. а б ДВИА, ф. 760, История на фондообразувателя
  4. Указ № 6 от 5 март 1946 г., с. 1
  5. Временно, поради раняването на полк. Писаров
  6. Иван Карайотов, Стоян Райчевски, Митко Иванов: История на Бургас. От древността до средата на ХХ век, Печат Тафпринт ООД, Пловдив, 2011, ISBN 978-954-92689-1-1, стр. 225

Източници[редактиране | редактиране на кода]