Шестдесет и осми пехотен полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Шестдесет и осми пехотен полк
Bulgaria war flag.png
Информация
Активна 8 март 1913 – август 1913
17 декември 1917 – май 1919
23 ноември 1941 – ноември 1944
Държава България
Тип Пехотен полк

Шестдесет и осми пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1913 година и взел участие в Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Историята на полка започва на 8 март 1913 година, когато в Кавала от 1-ва дружина на 41-ви пехотен полк се формира Втори пехотен полк от Серската пехотна бригада. Развърнат е в четиридружинен състав. На 23 май същата година, съгласно заповед №132 по 11 пехотна сборна дивизия получава наименованието Шестдесет и осми пехотен полк.[1][2]

Междусъюзническа война (1913)[редактиране | редактиране на кода]

Полкът участва в Междусъюзническата война (1913) и през август 1913 е демобилизиран и разформиран.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Първата световна война (1915 – 1918) на 12 декември 1917 година в Ниш от 16, 53 и 54 пехотен полк се формира Четвърти планински пехотен полк и влиза в състава на Планинската дивизия. На 1 януари 1918 година е преименуван на Шестдесет и осми пехотен полк. На 15 април 1918 планинската дивизия се разделя на бригади и полкът попада във 2-ра бригада. Взема участие във войната, на 28 октомври 1918 се завръща в Кюстендил и е демобилизиран.[1][3] Преместен е на гарнизон в Кула и в края на декември е разформиран, като до юли 1920 г. действа Ликвидационно бюро в Кюстендил.[2]

Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Втората световна война (1941 – 1945) на 23 ноември 1941 година в Стара Загора полкът е отново формиран под същото име, като кадри се вземат от 12, 23 и 30 пехотен полк. Влиза в състава на 8 пехотна тунджанска дивизия и е изпратен на Прикриващия фронт в района на село Любимец. На 30 май 1942 година е разформирован, а през декември същата година в Зиляхово отново е формиран и влиза в състава на 16-a пехотна дивизия. През май 1943 се завръща в Стара Загора и е демобилизиран и разформирован. Малко по-късно е за пореден път мобилизиран и се отправя към Неа Доркос, Лахна. През ноември 1944 в Стара Загора е за последен път демобилизиран и окончателно разформирован.[1][2]

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
Подполковник Спас Ангелов Първа световна война
Подполковник Никола Чалъков 1942 – 1944?
Подполковник Светослав Будинов от 1944
Подполковник Веселин Вълков от 1944

Други командири: Тодор Михайлов

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Втори пехотен полк от Серската пехотна бригада (8 март 1913 – 25 май 1913)
  • Шестдесет и осми пехотен полк (25 май 1913 – август 1913)
  • Четвърти планински пехотен полк (12 декември 1917 – 1 януари 1918)
  • Шестдесет и осми пехотен полк (1 януари 1918 – 28 октомври 1918, 23 ноември 1941 – ноември 1944)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 90
  2. а б в ДВИА, ф. 375, История на фондообразувателя
  3. Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война 1915 – 1918 – Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство Св. Георги Победоносец, 1995.

Източници[редактиране | редактиране на кода]