Четиридесет и седми пехотен ардински полк
| Четиридесет и седми пехотен ардински полк | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Активна | 23 септември 1912 – август 1913 1915 – 12 октомври 1918 1 юли 1939 – юни 1945 |
| Държава | България |
| Тип | Пехотен полк |
| Гарнизон/щаб | Видин (1912 – 1913), Велико Търново, Ямбол, Добрич |
Четиридесет и седми пехотен ардински полк е български пехотен полк, формиран през 1912 година и взел участие в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война.
Формиране[редактиране | редактиране на кода]
Историята на полка започва на 23 септември 1912 година, когато във Видин от състава на 3-ти пехотен бдински и 15-и пехотен ломски полк е формиран Четиридесет и седми пехотен полк.[1]
Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]
Полкът взема участие в Балканска война (1912 – 1913) под командването на полковник Тодор Попов и влиза в състава на 2-ра бригада от 10-a сборна дивизия (Първа армия).[2] Участва в Чаталджанската операция. Взема участие и в Междусъюзническата война (1913) след края на която през август 1913 е демобилизиран и разформрован.[1][3]
Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]
Четиридесет и седми пехотен полк е формиран на 12 септември 1915 година, при обявяване на мобилизацията за Първата световна война (1915 – 1918) и влиза в състава на 3-та бригада на 4-та пехотна преславска дивизия. На 12 октомври 1918 г. е демобилизиран и разформиран, като състав му се придава към 7-и пехотен преславски полк.[1][4]
При включването на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[4]
| Числен състав | Добитък | Обоз | Въоръжение |
|---|---|---|---|
| Дружини: 4 Картечни роти: 1 Офицери: 62 Подофицери и войници: 3516 |
Коне: 378 | Обикновени: 49 Товарни: 185 Специални: 4 |
Пушки и карабини: 3205 Картечници: 4 |
Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]
За участие във Втората световна война (1941 – 1945) полкът е формиран съгласно заповед №1 от 1 юли 1939 година до 10-а пехотна родопска дивизия в Ардино и получава името 47-и пехотен ардински полк. Състои се от две дружини, първата дислоцирана в Ардино, втората в Златоград.[3] В периода (1941 – 1942) е на Прикриващия фронт, а през 1943 година мобилизира чинове за 1-ва ловна рота, която участва в акции срещу партизаните в Чипранска околия. Взема участие във втората фаза на заключителния етап на войната в състава на 10-а пехотна родопска дивизия, след което на 20 юли 1945 година се връща в Ардино и е демобилизиран.[1] Със заповед № 5 от 24 януари 1946 г. на командира на полка, съгласно лично-поверително писмо № V-239 от 22 декември 1945 г. на командира на 10-а пехотна родопска дивизия 47-и пехотен ардински полк се разформира от 25 януари 1946 година.[3]
Наименования[редактиране | редактиране на кода]
През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Четиридесет и седми пехотен полк (23 септември 1912 – 12 октомври 1918)
- Четиридесет и седми пехотен ардински полк (1 юли 1939 – 25 януари 1946)
Командири[редактиране | редактиране на кода]
Званията са към датата на заемане на длъжността.
| № | звание | име | дати |
|---|---|---|---|
| 1. | Полковник | Тодор Попов | Балканска война |
| 2. | Подполковник | Йордан Аврамов | Първа световна война |
| 3. | Полковник | Иван Харизанов | Първа световна война |
| 4. | Полковник | Георги Тодоров | 1939 – 1942? |
| 5. | Полковник | Иван Пожаревски | 1942 – 1944? |
| 6. | Подполковник | Тодор Бочев | от 14 септември 1944 |
Други командири: Неделчо Ненов, Димитър Сърмаджиев
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 71
- ↑ Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том I, стр. 645
- ↑ а б в ДВИА, ф. 357, История на фондообразувателя
- ↑ а б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том I – Подготовка на войната“, София, 1937, Държавна печатница
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
