Направо към съдържанието

Тридесет и седми пехотен пирински полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тридесет и седми пехотен пирински полк
Офицери от 1-ва рота на Тридесет и седми пехотен полк по време на Първата световна война. Източник: ДА „Архиви“
Информация
Активна22 септември 1912 – 1913
9 септември 1913 – ноември 1939
ДържаваБългария
ТипПехотен полк
Гарнизон/щабСофия (1912 – 1939)
Тридесет и седми пехотен пирински полк в Общомедия

Тридесет и седми пехотен пирински полк е български пехотен полк, формиран през 1912 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918).

Тридесет и седми пехотен пирински полк е формиран на 22 септември 1912 в София под името Тридесет и седми пехотен полк в четиридружинен състав и е част от 2-ра бригада на 1-ва пехотна софийска дивизия. [1] При създаването си наброява 4800 души с пръв командир тогава полковник Христо Чаракчиев.

Балкански войни (1912 – 1913)

[редактиране | редактиране на кода]

Полкът заедно с бригада участва в Лозенградската операция в централния участък, както и в превземането на Люлебургаз. На 4 и 5 ноември полка се сражава при Чаталджа на укрепленията Бахчеиш Табия и Башчейшли Кьой. На следващата година защитава беломорския бряг при село Епиватос. По време на Междусъюзническата война (1913) през май 1913 г. се сражава св района на Сурдулица, а следващия месец води боеве със сърбите при село Власина. След Балканските войни полкът е разформирован и кадъра му е предаден на 1-ви и 6 пехотни полкове.[1]

На 9 август 1913 година в Пазарджик, в изпълнение на заповед №1 по 10 пехотна беломорска дивизия той отново е формиран в двудружинен състав от разформираните 55, 67, 68, 70, 71-ви и 72-ри пехотни полкове.[1] На 25 май 1914 г. е преименуван на Тридесет и седми пехотен пирински полк.[2]

Първа световна война (1915 – 1918)

[редактиране | редактиране на кода]

През септември 1915 година полкът е отново мобилизиран. По време на Първата световна война (1915 – 1918) е в състава на 1-ва бригада на 10 пехотна беломорска дивизия с командир генерал-майор Иван Петров. Първоначално охранява линията Връх Чегла – Курудушлар – Крустян – Габрово – Крини – Окчилар, а след това настъпва към Ксанти и Кавала. По време на войната към полка се формират допълваща и сборна дружина.[2]

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[3]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери и лекари: 55
Чиновници: 4
Подофицери и войници: 4338
Коне: 510 Пушки и карабини: 3927
Картечници: 4

На 19 април 1917 от четвъртите дружини на 22–ри, 37–и и 38–и пехотен полк се формира 86 пехотен полк. На 31 декември 1918 година полкът е демобилизиран.[3]

Между двете световни войни

[редактиране | редактиране на кода]

През 1920 година в изпълнение на предписание №8454 и в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 37 пехотна пиринска дружина и влиза в състава на 3-ти пехотен балкански полк.[1][2]

На 4 октомври 1939 година с писмо №8454 полкът е формиран под името 37 резервен полк, като за кадрите да взети от състава на 12 и 23-ти пехотни полкове. Демобилизиран е само месец по-късно, през месец ноември. Когато през Балканските и Първата световна война полкът отсъства от мирновременния си състав, на негово място се формира допълваща дружина.[1]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Тридесет и седми пехотен полк (22 септември 1912 – 1913)
  • Тридесет и седми пехотен полк (9 август 1913 – 25 май 1914)
  • Тридесет и седми пехотен пирински полк (25 май 1914 – 1920)
  • Тридесет и седма пехотна пиринска дружина (1920)
  • Тридесет и седми резервен полк (4 октомври 1939 – ноември 1939)

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Подполковник Христо Чаръкчиев от 22 септември 1912
2. Подполковник Стефан Панайотов до 20 септември 1913
Полковник Димитър Димитриев Първа световна война
Полковник Сотир Маринков от 1920