Седми конен полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Седми конен полк
Bulgaria war flag.png
Информация
Активна 1 януари 1907 – 20 декември 1927
Държава България
Тип Конен полк
Гарнизон/щаб Сливен
Годишнини 7 ноември
Командири
Изтъкнати
командири
Ген. Стефан Николов
Бойни
командири
Ген. Стефан Николов (БВ)
Полк. Ефтим Китанчев (ПСВ)
Подполк. Филип Трифонов (ПСВ)

Седми конен полк е български кавалерийски полк, формиран през 1907 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913) и Първата световна война (1915 – 1918).

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Седми конен полк е формиран на 1 януари 1907 година в Сливен, съгласно указ №149 от 27 декември 1906 година, състои от три ескадрона и е подчинен на 2-ра конна бригада.[1]

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

През Балканска война (1912 – 1913) 7 конен полк е в състава на 2-ра конна бригада от Конната дивизия и има 3 ескадрона. Бойният състав на полка се състои от 18 офицера, 1 чиновник и 495 подофицери и войници. Разполага с 458 яздитни коне, 60 впрегатни и 2 товарни.[2] Към 4 ноември 1912 година щабът на полка и ескадроните е в Яйладжик.[3]

Полкът има охранителни и разузнавателни функции в боя при Селиолу (9 октомври). Участва в боя при с. Кавакли (11 октомври) и в боя при гара Сейдлер (19 октомври). Към 16 октомври полкът е в състав: 17 офицери, 1 чиновник, 492 подофицери и войници, разполага с 520 коня, 30 обикновени коли и 2 товарни, въоръжен е с 400 пушки и карабини.[4] В сражението при Люле Буграс – Бунар Хисар полкът има 3 ранени подофицери и войници, както и 1 убит и 3 ранени коне.[5] Взема участие и в боя при Чорлу и Родосто (24, 25 и 28 октомври), в боя при Малгара (6 ноември), както и в боя при Хайдърлъ (14 – 15 ноември).[6]

По време на Междусъюзническата война (1913) извършва охранителни и разузнавателни дейности в посоката Клисура-ВласинаСурдулица, в зоната Мали мост, Кушли гроб до линията Панджин гробСтрешерГарваницаТумбаБогошевоПробой. Взема участие в боя при поста Власина (23 юни), в атаката на Букова глава (24 юни). На 30 юни охранява и разузнава посоката ГръкляноГорна мелияСтрезимировциЯрловци. В периода 1 – 16 юни охранява и разузнава в района на военните действия на частите на поста Кебапов, Горна и Долна МелияСтойчевциКлисураБукова глава – махала Рудина.[6]

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

В началото на Първата световна война (1915 – 1918) 7 конен полк е на бивак в Пловдив, в състава на 12 пехотна дивизия (22 септември 1915 – 5 януари 1916), след което в периода 19 януари – 1 май 1916 е в Ихтиман, а от 9 юли до 16 август 1916 в Търново, Битолско. От 17 август 1917 година полкът е в подчинение на 8 пехотна тунджанска дивизия и участва в боевете при Лерин, Сакулево, Долно Върбени, Неокази, Баница и Горничево проведени от 17 до 19 август. От 7 до 12 септември наблюдава и отбранява участъка с. Пътеле – с. Нови град до с. Елевиш. Прикрива отстъплението на българските части към Крива река на 12 срещу 13 септември. Няколко дни по-късно (18 – 19 септември) наблюдава и охранява незаетото пространство между Лерин и Арменохор, а от 1 октомври до 17 ноември охранява теснините между Малик и Звезда.[7]

За период от 7 месеца (20 ноември 1916 – 16 май 1917) 7 конен полк е на позицията Томороз при с. Трапезица, където е в охрана и отбрана на участъка. По-късно е дислокиран в Ниш (16 май – 8 ноември), след което заминава на квартира в Гюмюрджина, където пристига на 12 ноември. От там на 23 септември 1918 година заминава през Одрин, София, Ниш и на 27 пристига в Куманово, за да вземе участие в прикриване и разузнаване при отстъплението при Градище.[8]

На 19 декември 1920 година с указ №96 и в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор е реорганизиран в 7 жандармерийски конен полк, след което през 1922 година е реорганизиран в 7 жандармерийска конна група. През 1923 година, по време на Деветоюнския преврат участва във въдворяването на реда в Котелско и Карнобатско, след което същата година участва в потушаването на Септемврийското въстание (23 – 26 септември 1923). На основание на строго поверителна заповед №226 от 20 декември 1927 е разформирован, като от личния и конния състав се формира Конно артилерийско отделение в Сливен.[1]

През 1928 година в Сливен е издигнат паметник посветен на загиналите от 7 конен полк „Орлето“ във Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.[9]

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Седми конен полк (1 януари 1907 – 19 декември 1920)
  • Седми жандармерийски конен полк (9 декември 1920 – 1922)
  • Седма жандармерийска конна група (1922 – 20 декември 1927)

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Майор Стойчо Ковачев 1 януари 1907 – 15 април 1910
2. Подполковник Стефан Николов от 9 март 1909[10] (и по време на Балканската война)
3. Подполковник Ефтим Китанчев 13 септември 1915 – 21 април 1918
4. Подполковник Филип Трифонов 1 май 1918 – 16 ноември 1918
5. Подполковник Максим Христов от 22 октомври 1918
6. Подполковник Страти Гешев от 10 май 1919
7. Подполковник Христо Цанев 7 януари 1920 – 1920
8. Подполковник Иван Стоянов 25 декември 1920 – 1922
9. Майор Васил Попов от 16 май 1922
10. Подполковник Младен Филипов от 18 септември 1922
11. Подполковник Иван Стоянов от 17 октомври 1923

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 173
  2. Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том I – Подготовка на войната“, София, 1937, Държавна печатница, стр. 538
  3. Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том II – Лозенградската операция“, София, 1928, Държавна печатница, стр. 641
  4. Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том III – Сражението при Люле Бурга – Бунар Хисар“, София, 1931, Държавна печатница, стр. 616
  5. Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том III – Сражението при Люле Бурга – Бунар Хисар“, София, 1931, Държавна печатница, стр. 620
  6. а б Стойчев, И., „Български военен алманах“, София, 1926, Печатница на Армейския Военно-издателски фонд, стр. 569
  7. Стойчев, И., „Български военен алманах“, София, 1926, Печатница на Армейския Военно-издателски фонд, стр. 569,570
  8. Стойчев, И., „Български военен алманах“, София, 1926, Печатница на Армейския Военно-издателски фонд, стр. 570
  9. Националното движение „Българско наследство“ – Военни паметници (Сливен)
  10. Според някои източници от 5 април

Източници[редактиране | редактиране на кода]