Търново (община Битоля)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Търново (Община Битоля))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Търново.

Търново
Трново
— село —
Изглед от началото на XX век
Изглед от началото на XX век
North Macedonia relief location map.jpg
41.0439° с. ш. 21.25° и. д.
Търново
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Битоля
Географска област Пелагония
Надм. височина 960 m
Население (2002) 278 души
МПС код BT
Търново в Общомедия

Търново (на македонска литературна норма: Трново, на арумънски: Tãrnuva, на гръцки: Τύρνοβο) е село в община Битоля на Северна Македония. Селото традиционно има влашко население.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположено е на 960 m надморска височика в североизточните падини на планината Баба в областта Пелагония, на 11 km западно от Битоля. Селото почти се е сляло с разположеното на запад също влашко село Магарево.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Буковският, Барешанският и Търновският манастир

За името на селото съществува следната легенда: преди много години един селянин със своето магаре пренасял с кошове тръни; кошовете се преобърнали и претърколили – мястото, където останало магарето го кръстили Магарево, а мястото, където се изтърколили кошовете – Търново.[2]

През ΧΙΧ век Търново е голямо и богато село в Битолска кааза на Османската империя. В селото функционира добре уредено гръцко училище, в което от 1847 година до 1849 година преподава Константин Миладинов. Традиционно жителите му се занимават с абаджийство.[3]

В 1854 година е изградена църквата „Успение Богородично“, която пострадва през Първата световна война и е възстановена през 30-те години на XX век.[4] През 1864 година с румънска подкрепа Димитри Атанасеску открива в родната си къща в Търново първото арумънско училище в Македония.[5] Част от жителите на Търново остават в лоното на елинизма. Жителите на Търново и Мегарово пишат на патриарха и на гръцкото консулство в Битоля:

Вярно е, че един развален език, наречен влашки, който е смесица от различни диалекти, все още се говори от нас. Но това е бебешки език и с времето се изоставя, тъй като всичките ни деца, и момчета и момичета, се посвещават на ученето на гръцки. Всички тук сме цивилизовани от гръцкия език и го използваме в нашите търговски сделки. Затова желанието ни към него се увеличава с увеличаването на усилията на чужди сили да доведат до политическото ни и религиозно разделение. Усилията на чужденците, които са изпратени при нас от Влашко, никога няма да постигнат целта си...[6]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Турновон (Tournovon) живеят 2800 гърци.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Магарово, Търново и Чончополи (Magarovo, Tirnovo et Tchontchopoli) са посочени заедно като населявани от 3000 власи и 500 албанци.[8] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 гoдина Търново има 2450 жители, от тях 2400 са власи християни, а останалите 50 арнаути мохамедани.[9]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Търново има 1920 власи и работят две гръцки и едно румънско училище.[10]

Румънеещите се къщи в селото пострадват в 1905 година от нападения на гръцки андартски чети.[11]

В 1961 година селото има 292 жители.[1]

Според преброяването от 2002 година селото има 278 жители самоопределили се както следва:[12]

Гръцкото училище в Търново преди 1912 година
Начало на възстановяването на „Успение Богородично“ и проект на църквата, 1926
Националност Всичко
македонци 146
албанци 82
турци 0
роми 0
власи 48
сърби 1
бошняци 0
други 1

На 30 юли се провеждат Търновските срещи на бежанците от Егейска Македония.[1]

Най-много изселници от Търново има в Битоля, Скопие, презокеанските земи и Европа.[1]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Търново
Починали в Търново
  • Flag of Bulgaria.svg Алекси Спасов Попов, български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Иванов Василев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Цанев (Цанов) Кръстев, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Пано Георгиев Калъмски, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Прокопи Господинов Дамянов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[20]
Други

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Αγγέλου, Τηλέμαχος, "Μεγάροβο-Τύρνοβο τα δύο ελληνικά φρούρια της πόλεως Μοναστηρίου και φωλέα του ελληνισμού της Δυτικής Μακεδονίας", Θεσσαλονίκη 1954.
  • Αγγελόπουλος, Αθανάσιος Α., "Ελληνοορθόδοξες κοινότητες της σημερινής νοτίου Γιουγκοσλαβίας, Β' μισό του 19ου αιώνα", Συμπόσιο "Η διαχρονική πορεία του κοινοτισμού στη Μακεδονία", Θεσσαλονίκη 1991.
  • Ανδρεάδης, Χρήστος Γ., “Ανέκδοτα έγγραφα των κατοίκων Μεγάροβου και Τυρνόβου”, Μακεδονικά 21, Θεσσαλονίκη 1981.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Трново. // Мој Роден Крај. Посетен на 11 ноември 2017.
  2. Магарево. // Мој Роден Крај. Посетен на 30 юли 2018.
  3. Романски, Стоян. Македонските ромъни, Македонски преглед, година I, 1925, кн. 5 и 6, с. 76.
  4. Цркви и манастири во Националниот парк Пелистер. // Bitola Tourist Info. Посетен на 11 юни 2017.
  5. Спомени на Д. Атанасеску, публикувани в сп. „Lumina“, от октомври 1905 г., бл. 10, с. 319 – 330, в: Ласку, Стојка. Од историјата на ароманскиот печат во Македонија. Списанијата „Братство“ и „Светлина“, Скопје 2007, с. 120 – 129, Барболов, Георги. Историята на аромъните и взаимоотношенията им с българите, София 2000, с. 44, 50, 55
  6. Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912), Thessaloniki, 1988, p. 49.
  7. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  8. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 106-107.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
  10. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 168-169.
  11. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 212.
  12. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  13. Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995.
  14. Ντίνος Χριστιανόπουλος, ΄Ελληνες ποιητές σε μακεδονικές πόλεις (πλην Θεσσαλονίκης) επί τουρκοκρατίας, Θεσσαλονίκη 2008, (ISBN 978-960-7265-86-9)
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 554.
  16. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 446, л. 1, 2; а.е. 279, л. 2
  17. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 466, л. 1, 2
  18. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 466, л. 1, 2; а.е. 279, л. 13
  19. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 446, л. 2, 3
  20. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 466, л. 2, 3
     Портал „Македония“         Портал „Македония