Злокукяни (община Битоля)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Злокукяни.
| Злокукяни Злокуќани | |
| — село — | |
  Злокукяни | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Битоля |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 1081 m |
| Население | 0 души (2002) |
| Пощенски код | 7221 |
| МПС код | BT |
| Злокукяни в Общомедия | |
Злокукяни (на македонска литературна норма: Злокуќани) е село в община Битоля на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е планинско – намира се на 1060 m надморска височина в югозападната част на Пелагония, в източните склонове на планината Пелистер, на 11 km южно от Битоля. До селото няма път и от регионалния път е отдалечено на 5 km. От три страни селото е обградено от Баба, а на изток граничи с Бистрица.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Местната традиция отдава името Злокукяни (тоест Злокъщени) на факта, че местните жители били известни зулумаджии.[1]
В началото на XVII век Злокукяни е малко, християнско село. В документ от 1607 година е отбелязано, че всички жители на Злокукяни взимат едногодишен заем от вакъфа на Ахмед паша при месджида на шейх Хъзр Бали в Битоля в размер на 2000 акчета при лихва от 15% процента. Гаранти за парите са самите селяни, един за друг. Имената на длъжниците са: Никле Богдан, Йован Богдан, Миле Йован, Йован Петко и Досе Петко.[2]
В XIX век Злокукяни е мюсюлманско село в Битолска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Злокукяни има 500 жители, всички арнаути мохамедани.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Злокукяни е чисто албанско село в Битолската каза на Битолския санджак с 94 къщи.[4]
По време на българското управление в Македония през Първата световна война Злокукяни е част от Барешанска община в Битолска селска околия и има 395 жители.[5] Според данните на Димитър Гаджанов от 1916 година населението на Злокукяни се състои от 394 турци.[6] Селото пострадва силно по време на войната, тъй като фронтът минава през него.[1]
В 1956 година селото имало 156 жители – 150 турци, 3 албанци, 2 северномакедонци и 1 друг.[1] В 1961 година, вследствие на изселване в Бистрица и други околни села, селото има само 23 жители.[1]
Според преброяването на населението от 2002 година селото е обезлюдено.[1][7]
В селото има полуразрушена джамия и остатъци от къщи.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж Злокуќани // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-07-29. Посетен на 29 юли 2018.
- ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 8.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 18. (на македонска литературна норма)
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 1.
- ↑ Гаджанов, Димитър. Мюсюлманското население в новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието, София 1993, стр. 266.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 октомври 2007
| |||||||||||
