Кременица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кременица
Кременица
— село —
Гара Кенали през Първата световна война
Гара Кенали през Първата световна война
North Macedonia relief location map.jpg
40.9236° с. ш. 21.4591° и. д.
Кременица
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Битоля
Географска област Пелагония
Надм. височина 590 m
Население 134 души (2002)
Пощенски код 7225
МПС код BT
Кременица в Общомедия

Кременица, наричано и с турското си име Кенали (изписване до 1945 година: Крѣменица; на македонска литературна норма: Кременица), е село в община Битоля на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 590 m надморска височина в областта Пелагония, на 17 km южно от Битоля, непосредствено до границата с Гърция. В селото има минерални извори, които се използват за бутилиране на минерална вода.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Името на селото е от камъка кремен.[1]

В XIX век Кременица е голямо село в Битолска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кенали или Крѣменица има 2200 жители, всички турци.[2]

В 1914 година в селото има 2403 жители, предимно турци.[1] Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Кънали живеят 2400 турци.[3]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Георги Мил. Попов от Селце е български кмет на Гара Кременица от 25 май 1943 година до 9 септември 1944 година.[4]

След Първата световна война и по-интензивно след Втората и към средата на 50-те години се наблюдава масова емиграция на турското население към Турция. В 1961 година селото има 508 жители. Част от жителите се изселват в Битоля, презокеанските земи и Европа. В селото се заселват хора от Сович, Живойно, Бач.[1] Според преброяването от 2002 година селото има 134 жители самоопределили се както следва:[5]

Националност Всичко
македонци 112
албанци 0
турци 20
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 1

В селото работи основно училище, филиал на ОУ „Кръсте Петков Мисирков“ (Бистрица). Има църква „Свети Атанасий“ и джамия.[1]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Кременица
Починали в Кременица
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Начев Начев, български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван П. Теодосиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин (Константин) Златаров (Златарев), български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Лалю Ив. Лазаров, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Любен Рачев Станев, български военен деец, запасен подпоручик, загинал през Първата световна война[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Казасов, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Хр. Хинов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Кременица. // Мој Роден Крај. Посетен на 30 юли 2018.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
  3. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 267.
  4. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година. // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-10-06 
  6. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 192, л. 71
  7. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 43, л. 5
  8. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 447, л. 20; а.е. 285, л. 35
  9. а б в г ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 192, л. 70
     Портал „Македония“         Портал „Македония