Кажани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кажани
Кажани
— село —
Панорама
Панорама
North Macedonia relief location map.jpg
41.0653° с. ш. 21.1472° и. д.
Кажани
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Битоля
Географска област Гяваткол
Надм. височина 880 m
Население (2002) 75 души
Пощенски код 7314
МПС код BT
Кажани в Общомедия

Кажани (на македонска литературна норма: Кажани) е село в община Битоля на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 880 m надморска височина в северните поли на планината Пелистер, в областта Гяваткол, на 16 km северозападно от Битоля, на пътя Битоля – Охрид.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Кажани (вляво) и Цапари (в дъното) през Първата световна война

Според местна легенда в миналото на мястото на Кажани имало богато селище, занимаващо се предимно със скотовъдство и търговия с кожи. Оттук се появило името Кожани, което по-късно се трансформирало в днешното име Кажани.[1]

В XIX век Кажани е село в Битолска кааза, нахия Гяваткол на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Кожени (Kojeni) е посочено като в каза Ресен с 15 домакинства и 48 жители българи.[2]

Според Васил Кънчов в 90-те години Кажани има около 100 турски къщи и 8 български християнски.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Кажани има 515 жители, от 65 са българи християни, а останалото мнозинство арнаути мохамедани.[4]

Всички българи в селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кажени има 56 българи екзархисти и 480 албанци.[5]

Селото пострадва силно през Първата световна война, след която е на практика разселено. В 1961 година има 134 жители, от които 98 македонци, 34 турци и 2 сърби. От 50-те до 80-те години на XX век Кажани е туристичко селище с много кафенета и ресторанти, здравна служба, полицейски участък и ветеринарна служба. Населението обаче намалява вследствие на емиграция – първоначално в Битоля, Ресен, Охрид, Турция, а след Първата световна война в Австралия, Канада, Белгия, Германия, Австри.[1]

Според преброяването от 2002 година селото има 75 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 59
албанци 13
турци 2
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 1

В 2008 година са регистрирани 114 жители.[1]

В Кажани е построена църквата „Свети Никола“.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Кажани. // Мој Роден Крај. Посетен на 30 юли 2018.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 86-87.
  3. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 20.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
  5. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 174-175.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
     Портал „Македония“         Портал „Македония