Драгожани
| Драгожани Драгожани | |
| — село — | |
  Драгожани | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Битоля |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 604 m |
| Население | 265 души (2002) |
| Пощенски код | 7241 |
| МПС код | BT |
| Драгожани в Общомедия | |
Драгожани (на македонска литературна норма: Драгожани) е село в община Битоля на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е равнинно – намира се на 620 m надморска височина в областта Пелагония, на 13,5 km северозападно от Битоля, близо до пътя Битоля – Демир Хисар – Кичево.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Драгожани е село в Битолска кааза, Битолска нахия на Османската империя. Църквата „Успение Богородично“ е от 1875 година.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Драгожани има 130 жители, всички българи християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Дрогрижани е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 24 къщи.[3]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Диогрижани има 80 българи екзархисти и функционира българско училище.[4]
В 1961 година селото има 494 жители. Населението намалява вследствие на емиграция към Битоля, Скопие, Австралия, САЩ и Европа.[1]
Според преброяването от 2002 година селото има 156, от които 155 са се самоопределили като македонци и един посочил друг.[5]
| Националност | Всичко |
| македонци | 155 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
В 2008 година жителите на селото са 148.[1]
Край селото има нов манастир „Света Петка“.[1]
В Драгожани работи основно училище до 4. отделение, филиал на ОУ „Александър Турунджев“ (Кукуречани).[1]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Починали в Драгожани
Александър Томов Цанов, български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[6]- Иван Рачев Драгов (Драков), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[7]
- Рачко Христов Петров, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[8]
- Станю Манафов Иванов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[9]
- Стефан Гатев Гарев (Гатев), български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[9]
- Стефан Славов Герданов (Гарданов), български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Драгожани // Мој роден крај. Архивиран от оригинала на 2018-07-29. Посетен на 29 юли 2018.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 238.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 13. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 16 октомври 2007
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 1, 2; а.е. 542, л. 3
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 1, 2; а.е. 542, л. 7
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 1, 2
- ↑ а б в ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 1, 2; а.е. 542, л. 26
| |||||||||||
