Горно Оризари (община Битоля)
Вижте пояснителната страница за други значения на Горно Оризари.
|
Горно Оризари Горно Оризари |
|
|---|---|
| — село — | |
 |
|
  Горно Оризари |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Битоля |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 565 m |
| Население | 2454 души (2002) |
| Пощенски код | 7000 |
| МПС код | BT |
| Горно Оризари в Общомедия | |
Горно Оризари (на македонска литературна норма: Горно Оризари) е село в община Битоля на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в областта Пелагония, непосредствено северизточно от Битоля. Близостта до Битоля прави селото на практика квартал на общинския център.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
В ΧΙΧ век Горно Оризари е село в Битолска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Оризари Горно има 236 жители, всички българи християни.[2]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Оризари има 216 българи екзархисти.[3]
В 1961 година селото има 31 жители. След, което много бързо започва да се увеличава, незавимисмо, че има имиграция към Европа и презокеанските земи – САЩ, Канада и Австралия.[1]
Според преброяването от 2002 година селото има 2454 жители самоопределили се както следва:[4]
| Националност | Всичко |
| македонци | 2431 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 13 |
| власи | 1 |
| сърби | 3 |
| бошняци | 0 |
| други | 6 |
В 2008 година жителите на селото стават 6100.[1] В селото има малка църква „Света Петка“.[1]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Починали в Горно Оризари
Васил Липитков (1862 - 1928), български революционер, войвода на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Горно Оризари. // Мој роден крај. Посетен на 29 юли 2018.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
- ↑ „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 408.
| |||||||||||
Портал „