Направо към съдържанието

Горно Оризари (община Битоля)

Вижте пояснителната страница за други значения на Горно Оризари.

Горно Оризари
Горно Оризари
— село —
41.0511° с. ш. 21.3469° и. д.
Горно Оризари
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаБитоля
Географска областПелагония
Надм. височина565 m
Население2454 души (2002)
Пощенски код7000
МПС кодBT
Горно Оризари в Общомедия

Горно Оризари (на македонска литературна норма: Горно Оризари) е село в община Битоля на Северна Македония.

Селото се намира в областта Пелагония, непосредствено северизточно от Битоля. Близостта до Битоля прави селото на практика квартал на общинския център.[1]

В ΧΙΧ век Горно Оризари е село в Битолска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Оризари Горно има 236 жители, всички българи християни.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горно Оризари е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 36 къщи.[3]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Оризари има 216 българи екзархисти.[4]

В 1961 година селото има 31 жители. След, което много бързо започва да се увеличава, независимо, че има имиграция към Европа и презокеанските земи – САЩ, Канада и Австралия.[1]

Селяни от Оризари (Горно или Долно) в началото на XX век

Според преброяването от 2002 година селото има 2454 жители самоопределили се както следва:[5]

Националност Всичко
северномакедонци 2431
албанци 0
турци 0
роми 13
власи 1
сърби 3
бошняци 0
други 6

В 2008 година жителите на селото стават 6100.[1] В селото има малка църква „Света Петка“.[1]

Родени в Горно Оризари
  • Ангел Христов (1870 - след 1943), български революционер, македоно-одрински опълченец
Починали в Горно Оризари
  1. а б в г Горно Оризари // Мој роден крај. Архивиран от оригинала на 2018-07-29. Посетен на 29 юли 2018.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 11. (на македонска литературна норма)
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 15 октомври 2007 
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 408.