Ангел Христов (революционер)
| Ангел Христов | |
| български революционер | |
| Роден |
1870 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Ангел Христов Тодоров е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ангел Христов е роден в 1870 година[3] в битолското село Горно Оризари,[2] тогава в Османската империя. Влиза във ВМОРО в 1900 година, посветен от Александър Евтимов. Взима участие в пренасянето и укриването на оръжие. При избухването на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година е в четата на Георги Сугарев и Борис Сарафов, с която участва в сраженията до края на въстанието.[1]
След въстанието е терорист на организацията.[1]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия и влиза в четата на войводата Алексо Стефанов, а по-късно е IV Битолска дружина. Награден е с кръст „За храброст“.[1][2]
На 5 март 1943 година, като жител на Битоля, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 382.
- ↑ а б в Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 759.
- ↑ Към 1912/1913 година е 33-годишен, а към 5 март 1943 година е на 72 години.
