Дихово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дихово
Дихово
— село —
Стара къща в Дихово
Стара къща в Дихово
North Macedonia relief location map.jpg
41.0339° с. ш. 21.2619° и. д.
Дихово
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Битоля
Географска област Пелагония
Надм. височина 779 m
Население (2002) 310 души
МПС код BT
Дихово в Общомедия
Съглашенски войници в Дихово през Първата световна война, 1917 г.

Дихово (на македонска литературна норма: Дихово) е село в община Битоля на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е ридско на 840 m надморска височина в планината Пелистер, на 7 km западно от Битоля.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Легенда за потеклото на името Дихово казва, че в миналото основни поминъци били дърварството и отглеждането на коне. И тъй като конярите от селото често викали „Дий!“, жителите на околните села ги нарекли диовци, а селото им Диово.[1]

През ХVІ-ХVІІІ век край Дихово функционира манастир, за който се предполага, че е разрушен след 1785 година.[2]

През осемдесеттте години на ХІХ век в Дихово се развива производството на аба и шаяк за нуждите на османската армия. В 1885 година търговци и индустриалци, оглавявани от битолския цинцарин Бого Анести, построяват цех, за да увеличат капацитета на военните поръчки. С внесени от Самоков плетачни машини се произвеждат и по 50 000 кг. гайтани годишно, част от които се изнасят за Сърбия. Йован Хадживасилевич, който посещава селото в 1897 година, пише, че в него има четири фабрики - три, задвижвани на вода и една парна. Парната, притежавана от Анести, се намира в центъра на селото. Във фабриките за шаяци, килими и гайтани работят около 250-300 души, включително жени и деца. Повечето са власи, които местните жители смятат за чужденци. Самите диовчани се занимават със земеделие и гурбетчийство.[3][4]

В ХІХ и в началото на ХХ век Дихово е село в Битолска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Доиво или Дихово има 460 жители, от които 200 българи християни и 260 арнаути мохамедани.[5]

Цялото население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дихово има 560 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.[6].

Според сведения от жители на селото то е било разделено на две махали – Горна с население патриаршисти и църква „Свети Димитър“ и Долна махала с българи екзархисти и църква „Света Неделя“. Роден в селото е Стойче Мангелов, четник на Димче Сарванов – Могилчето.

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Дихово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7] Селото остава в Сърбия след Междусъюзническата война в 1913 година.

В 1961 година селото има 686 жители.[1] Вследствие на емиграция към Битоля, Скопие, презокеанските земи и Европа жителите намаляват.[1]

Според преброяването от 2002 година селото има 310 жители[1] самоопределили се както следва:[8]

Националност Всичко
македонци 305
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 3
бошняци 0
други 2

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Видоески, Божидар. Дихово (Общеславянский лингвистический атлас 101). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 711-721.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Дихово. // Мој роден крај. Посетен на 29 юли 2018.
  2. Гергова, Иванка. Поменици от Македония в български сбирки, София 2006, с. 56, 64.
  3. Паларе, Майкъл. Балканските икономики 1800 - 1914: Еволюция без развитие, София 2005, с. 366-367.
  4. Хаџи-Васиљевић, Јован. Град Битољ, Браство, Књига ХІV, Београд 1911, с . 253.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
  6. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 166-167.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 842.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
     Портал „Македония“         Портал „Македония