Драгош (община Битоля)
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Гърция вижте Драгош (дем Долна Джумая).
|
Драгош Драгош |
|
|---|---|
| — село — | |
 Жени от Драгош в народни носии по време на Първата световна война |
|
  Драгош |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Битоля |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 650 m |
| Население | 33 души (2002) |
| МПС код | BT |
Дра̀гош (на македонска литературна норма: Драгош) малко село в община Битоля на Северна Македония.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в областта Пелагония, на 20 km южно от Битоля, на самата гръцка граница. Надморската му височина е 650 - 700 m.[1] Главната църква в селото е гробищната „Свети Никола“, изградена във втората половина на XIX век. Под селото се намира поствизантийската църква „Света Варвара“. Над селото в посока границата е манастирът „Свети Илия“,[2] обновен в XX век на основите на стар храм. В посока планината са църквите „Света Петка“ и „Света Неделя“.[3]
История[редактиране | редактиране на кода]
Името на селото произлиза личното име Драго или Драгош.[1]
Селото е споменато в Слепченския поменик в XVI - XVII век като Драгощь. Според Афанасий Селишчев и академик Иван Дуриданов първоначалната форма на името е Драгощ, което произлиза от личното име Драгота с посесивен суфикс -јь.[4]
В XIX век Драгош е село в Битолска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Драгошъ има 800 жители, всички българи християни.[5]
Цялото население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Драгош има 760 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.[6]
Първите имигранти от селото в САЩ са от 1903 г. – Георге Димитров (р. 1865), Янко Толев (р. 1873), Тасе Божин (р. 1875), Георги Стоянов (р. 1879), Никола Павлев (р. 1887) и Константин Димитров (р. 1889). При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
В 1961 година селото има 449 жители. Населението намалява вследствие на емиграция към Битоля, Скопие, презокеанските земи и Европа.[1]
Според преброяването от 2002 година селото има 33 жители, всички македонци.[8]
| Националност | Всичко |
| македонци | 33 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Драгош
Димко Николов (1883 – 1908), български революционер
Георги Йовановски (1922-1944), югославски партизанин, деец на НОВМ. Загива в битка с балисти при село Галинич[9]
- Починали в Драгош
- Димко Николов (1883 – 1908), български революционер
- Наум Петров Буфчето (1878 – 1903), български революционер
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Драгош. // Мој роден крај. Посетен на 29 юли 2018.
- ↑ Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка. // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
- ↑ Палигора, Ристо. Студија за поврзување и промоција на манстирскиот туризам на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион, декември 2011. с. 32.
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 176.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 166-167.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 844.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Сайт с информация за партизанското движение в Македония
| |||||||||||
Портал „
