Слепченски поменик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Слепченски поменик
Създаден II половина на XVI век
Оригинален език кирилица
Жанр християнска литература
Вид поменик

Слепченският поменик е новобългарски книжовен паметник, поменик от втората половина на XVI век, важен източник за българската история.[1][2]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Поменикът е от втората половина на XVI век. Открит е в Слепченския манастир. Ръкописът е подвързан с дъски с орнаментирана отгоре кожа. Запазена е само предната корица, която е окъсана. Листата са повредени от влага. Състои се от 82 листа с размери 21,5 X 15,5 cm, като в началото липсват два листа, а липси има и във вътрешността и в края. Писмото на паметника първоначално е едър, красив полуустав с използване на ударения и надредни знаци, киноварни заглавия и начални букви. По-късно в книгата са писали различни хора, като почерците са полуустав, скоропис с неправилно и криво писмо.[1]

Първият автор разпределя съдържанието: първоначално вероятно за владетели, после за архиепископи, митрополити, епископи и прочие, като за всеки отдел е оставил по няколко празни листа. По-късните автори не спазват разделението и пишат кой, където намери.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Цонев, Беньо, Маньо Стоянов, Христо Кодов. Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека, том 3. София, Наука и изкуство, 1964. с. 174.
  2. Гергова, И. Триптих поменик от Слепченския манастир „Св. Никола“. // Балканославика (25). Прилеп, 1998. с. 38-39.
     Портал „Македония“         Портал „Македония