Драгош (дем Долна Джумая)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Република Македония вижте Драгош (Община Битоля).

Драгош
Ζευγολατειό
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Долна Джумая
Географска област Сярско поле
Надм. височина 29 m
Население 480 души (2001)

Драгош (на гръцки: Ζευγολατειό или Ζευγολατιό, Зевголатио, до 1927 Δραγόσι, Драгоси[1]) е село в Република Гърция, Егейска Македония, дем Долна Джумая (Ираклия), област Централна Македония с 480 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в североизточното подножие на Богданската планина (Вертискос).

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е по лично име от Драго, от старобългарски драгъ, < *Драгощь с щ от *tj, образувано от личното име Драгота с посесивна наставка --.[2]

Според академик Иван Дуриданов първоначалната форма Драгошта е притежателно прилагателно със суфикс -jā от *Dargotja от личното име Драгота.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селото е споменато в грамоти на Стефан Душан от 1349 година като село Драгошта, и от 1349 година като село Драгошту.

В XIX век Драгош е българско село, числящо се към Сярска каза на Серския санджак на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Драгош (Dragoch) е посочено като селище в Сярска каза със 70 домакинства, като жителите му са 160 мюсюлмани и 30 българи.[4]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Драгош, чифлик близу до Струма. От Турбеш на СЗ 1 час. Същото състояние; 25 български къщи.[5]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото има 460 жители, от които 400 българи и 60 цигани.[6]

Всички християни от Драгош са под ведомството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Драгош (Dragoche) живеят 320 българи патриаршисти гъркомани.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1918 година в селото са заселени гърци бежанци от ортакьойското (ивайловградското) село Пелевун, останало след Междусъюзническата война в България. Пелевунци се изселват в Гърция в 1913 година. През 20-те години живеещите в селото турци са изселени в Турция. В 1922 - 1923 година в селото са заселени няколко семейства от Епир.[8] В 1927 година селото е прекръстено на Зевголатио.[9] Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 95 бежански семейства и 407 души.[10] В 1932 в селото са заселени каракачани от Епир.[8]

Преброявания
  • 1913 – ?
  • 1920 – 155 души
  • 1928 – 438 души
  • 1940 – 401 души
  • 1951 – 525 души
  • 1961 – 706 души
  • 1971 – ? души
  • 1981 – 313 души
  • 1991 – 441 души[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 118.
  3. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 188.
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 118-119.
  5. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 845.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 180.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
  8. а б Δήμος Στρυμωνικού. Ζευγολατιό Архив на оригинала от 2010-08-11 в Wayback Machine..
  9. „Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  10. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  11. Δήμος Στρυμωνικού. Ζευγολατιό. Απογραφές[неработеща препратка].
     Портал „Македония“         Портал „Македония