Коприва (дем Долна Джумая)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Коприва.

Коприва
Χείμαρρος
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Долна Джумая
Географска област Сярско поле
Надм. височина 35 m
Население 868 души (2001)

Коприва (на гръцки: Χείμαρρος, Химарос, до 1927 Κόπριβα, Коприва[1]) е село в Република Гърция, Егейска Македония, дем Долна Джумая (Ираклия), област Централна Македония с 868 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в североизточното подножие на Богданската планина (Вертискос).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Коприва (Koprivah) е посочено като селище в Сярска каза с 60 домакинства, като жителите му са 100 мюсюлмани и 78 българи.[2]

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Коприва:

Село Копрюво (Коприва) е със смесено население; една църква, една джамия; християните са българи, а мохамеданите – турци коняри; отстои на 2 часа от Нигрита.[3]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Коприва, чифлик на мнозина притежатели, в никакво състояние. Това село е на З от Сяр, на планина, клон от Круша. Има доста грънчаре. Църква, в която четат гръцки. 45 български къщи.[4]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Коприва има 490 жители, от които 350 българи и 140 цигани.[5]

Всички християни от Коприва са под ведомството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Коприва (Kopriva) живеят 120 българи патриаршисти гъркомани.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 162 бежански семейства и 621 души бежанци.[7] В 1927 година селото е прекръстено на Химарос.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 118-119.
  3. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 58. (на руски)
  4. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 845.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 180.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
  7. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  8. „Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
     Портал „Македония“         Портал „Македония