Долно Караджово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Караджакьой.

Долно Караджово
Στρυμώνικό
Гърция
41.0221° с. ш. 23.3942° и. д.
Долно Караджово
Централна Македония
41.0221° с. ш. 23.3942° и. д.
Долно Караджово
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Долна Джумая
Географска област Серско поле
Надм. височина 10 m
Население 161 души (2001)

Долно Караджово или Малко Караджово (на гръцки: Βαρικό, Варико, катаревуса: Βαρικόν, Варикон, до 1927 година Καρατζά Κιόι, Карадза Кьой[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Долна Джумая (Ираклия) и има 560 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 20 километра западно от град Сяр (Серес) и на 17 километра северно от Нигрита, в североизточното подножие на Богданската планина (Вертискос).

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е от турското karaca, сърна.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век Долно Караджово е българско село, числящо се към Серска каза на Серския санджак.

Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ в 1873 година в Малко Караджа (Malko-Karaja) има 42 домакинства и 130 жители българи.[3]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Овакол и пише:

Долно Караджа кьой, чифлик 1/2 час на СЗ от Кумаргия, до десния бряг на Струма. Караджа кьой принадлежи на Арпаджията и Рифат ефенди. От другата страна на Струма, на среща е Горно Караджа кьой. 35 къщи, българе. Гръцка черква.[4]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Долно Караджово има 240 жители българи.[5]

Всички християни от Долно Караджово са под ведомството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долно Караджово (Dolno Karadjovo) живеят 480 българи патриаршисти гъркомани. В селото има 1 начално гръцко училище с 1 учител и 14 ученика.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 20-те година в селото са заселени малко гърци бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 1 бежанско семейство и 4 души бежанци.[7] В 1927 година селото е прекръстено на Варикон.[8]

Около 1960 година е построена църквата „Света Троица“.[9]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Долно Караджово
  • Flag of Bulgaria.svg Стою Белдонев, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г., роден в Горно или Долно Караджово[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Καρατζά Κιόι - Βαρικόν
  2. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 135.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 116 – 117.
  4. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 842.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 180.
  6. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 198-199.
  7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  8. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  9. Ιερός Ναός Αγίας Τριάδος. // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 18 октомври 2019 г.
  10. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 106.
     Портал „Македония“         Портал „Македония