Долно Караджово
Вижте пояснителната страница за други значения на Караджакьой.
|
Долно Караджово Στρυμώνικό |
|
|---|---|
  Долно Караджово  Долно Караджово |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Долна Джумая |
| Географска област | Серско поле |
| Надм. височина | 10 m |
| Население | 161 души (2001) |
Долно Караджово или Малко Караджово (на гръцки: Βαρικό, Варико, катаревуса: Βαρικόν, Варикон, до 1927 година Καρατζά Κιόι, Карадза Кьой[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Долна Джумая (Ираклия) и има 560 жители (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 20 километра западно от град Сяр (Серес) и на 17 километра северно от Нигрита, в североизточното подножие на Богданската планина (Вертискос).
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името е от турското karaca, сърна.[2]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
През XIX век Долно Караджово е българско село, числящо се към Серска каза на Серския санджак.
Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ в 1873 година в Малко Караджа (Malko-Karaja) има 42 домакинства и 130 жители българи.[3]
В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Овакол и пише:
| „ | Долно Караджа кьой, чифлик 1/2 час на СЗ от Кумаргия, до десния бряг на Струма. Караджа кьой принадлежи на Арпаджията и Рифат ефенди. От другата страна на Струма, на среща е Горно Караджа кьой. 35 къщи, българе. Гръцка черква.[4] | “ |
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Долно Караджово има 240 жители българи.[5]
Всички християни от Долно Караджово са под ведомството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долно Караджово (Dolno Karadjovo) живеят 480 българи патриаршисти гъркомани. В селото има 1 начално гръцко училище с 1 учител и 14 ученика.[6]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 20-те година в селото са заселени малко гърци бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 1 бежанско семейство и 4 души бежанци.[7] В 1927 година селото е прекръстено на Варикон.[8]
Около 1960 година е построена църквата „Света Троица“.[9]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Долно Караджово
Стою Белдонев, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г., роден в Горно или Долно Караджово[10]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Καρατζά Κιόι - Βαρικόν
- ↑ Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 135.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 116 – 117.
- ↑ Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 842.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 180.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
- ↑ „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, archived from the original on 2012-06-30, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 2012-06-30
- ↑ „Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, archived from the original on 2012-06-30, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 2012-06-30
- ↑ Ιερός Ναός Αγίας Τριάδος. // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 18 октомври 2019 г.
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 106.
| |||||||||||||||||
Портал „