Комарян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Тази статия е за селото в Сярско. За селото в Берско, вижте Кумария.

Комарян
Κουμαριά
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Сяр
Географска област Сярско поле
Надм. височина 12 m
Население 533 души (2001)

Комарян или Комаряни или Кумаре (на гръцки: Κουμαριά, Кумаря, до 1927 Κουμάργιαννη, Кумаряни[1]), е село в Република Гърция, дем Сяр, област Централна Македония с 533 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в Сярското поле, южно от град Сяр (Серес).

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от *Kumarjane, *Kumarjani, което е от местното име *Комар от комар. Сравнимо е селищното име Комарево.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век и началото на XX век Комарян е селище, числящо се към Сярската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, отразяваща статистика от 1873 година, Комарен (Komaren) има 30 домакинства със 102 жители българи.[3]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Овакол и пише:

Кумаргия, на СЗ от Агова махала, на едно разстояние по-малко от 1 час. десния бряг на Струма, на същия ред като споменатото село. Разположено е също тъй при десния бряг от Струма. На И от селото се простира гъста гора на 1 час разстояние. Пътят е същият: равен, но тинест. 60 къщи, юруци.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кумаре брои 360 жители, всички турци.[5]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война остава в Гърция. В 1926 година името на селото е променено на Кумаря, но официално промяната влиза в регистрите в следващата 1927 година.[1] В селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година селото е представено като смесено местно-бежанско със 104 бежански семейства и 480 жители общо.[6]

В 1952 година на основите на по-стар храм е построена църквата „Свети Николай“.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 141.
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 118-119.
  4. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 842.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 179.
  6. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  7. Ιερός Ναός Αγίου Νικολάου. // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 16 септември 2019.
     Портал „Македония“         Портал „Македония