Дутлия
|
Дутлия Ελαιώνας |
|
|---|---|
 Църквата „Свети Николай“ |
|
  Дутлия  Дутлия |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Сяр |
| Географска област | Шарлия |
| Надм. височина | 400 m |
| Население (2001) | 300 души |
Дутлия или Дутли (до XIX век Го̀рен, на гръцки: Ελαιώνας, Елеонас, катаревуса Ελαιών, Елеон, до 1922 Ντουτλή, Дутли[1]) е село в Република Гърция, Егейска Македония, дем Сяр, област Централна Македония и има 300 жители (2001).
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в южните склонове на планината Шарлия (Врондос), на 9 километра североизточно от град Сяр (Серес) и на 1,5 часа пеша северозападно от Серски манастир на надморска височина от 400 m. Разположено е в долината на река Серовица, оградена тук от височини с маслинови градини.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името е турското dutlı от dut, черница. По-разпространеният облик Дутлия е побългарен като Кумлия.[3] Горен е жителско име от първоначално *Горене, Горяне от местното име *Гора.[4]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Свети Николай“ е от XII век.[2]
Според местни предания старото село Горен се е намирало в тесния проход в местността Стронген, където е бил и манастирът „Света Богородица“. В Средновековието селото е чифлик на манастира „Свети Йоан Предтеча“.[5] В 1319 година се споменава Горянци (Γκορεαντζη), стопанство край Долна Струма, което според Йордан Иванов не е село Горенци, а Дутлия Горен.[6]
В XIX век Дутлия е чисто българско село в Серската каза на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ в 1873 година в Дутли (Doutli) има 49 домакинства и 185 жители българи.[7]
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Дутлия:
| „ | Дутли (Горенци): християнско село; 1 църква, каменна, построена още по времето на сръбския крал Стефан Душан. Жителите са българи. В онази епоха е било чифлик на манастира „Свети Предтеча“. В селото има много воденици. Климатът е здравословен и поради това много серски жители прекарват тук лятото. Занятието на жителите е земеделие и скотовъдство; изнасят се много маслини. Село Дутли е на час и половина от града.[8] | “ |
В статистическите си таблици Веркович отбелязва Дутли (Горенци) като село с 69 български къщи.[9]
В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Баницакол и пише:
| „ | Дутли, малко селце на ЮЗ от Ряховица. В това село има каменна църква, сградена по всяка вероятност в едно и също време с манастира „Св. Иван“ и с митрополията в Сяр. Път твърде мъчен. Къщи 60, жители 300, само българе. В църквата четат гръцки.[10] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 в Дутлия (Горенъ) има 430 жители българи християни.[11] Дутличани отглеждали много маслини – името на селото на турски означава черничево, които продавали в необработен вид в Сяр. Дутлийските маслини били едри и с дребни костилки. Дутличани имали много воденици покрай река Серовица.[5]
След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[12] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дутлия (Doutlia) има 400 българи екзархисти, като в селото работи българско училище с 1 учител и 40 ученици.[13] В 1910 година според училищния инспектор към Българската екзархия в Сяр Константин Георгиев в Дутлия има 52 български къщи, учител в училището е С. Апостолов, а самото училище е описано като старо и с липса на дисциплина, в което се учат 27 момчета и 2 момичета.[14]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Дутлия са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[15]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война Дутлия е освободено от части на българската армия, но през Междусъюзническата война в 1913 година селото е разорено и опожарено от гръцката армия.[16] Жителите му бягат в България като се установяват предимно в Неврокоп, където образуват Дутлийската махала.[17]
В 1922 година името на селото е преведено на гръцки като Елеон (маслина).
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Дутлия
Илия Георгиев (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Първа рота на Единадесета серска дружина[18]- Стефан Урдев (1883 – 1923), деец на ВМОРО и БЗНС
- Стою Льондев (1912 – 1936), деец на ВМОРО (обединена)
- Стоян Пандуров (? – 1925), деец на БЗНС, убит от ВМРО[19]
- Христо Разбойников (1881 – 1925), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, деец на БЗНС
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ντουτλή -- Ελαιών
- ↑ а б Σαμσάρης, Πέτρος Κ. Βυζαντινά μνημεία των περιχώρων των Σερρών. // Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 12 май 2014.
- ↑ Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 120.
- ↑ Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 101.
- ↑ а б Иванов, Йордан Н. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.21.
- ↑ Иванов, Йордан Н. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.101.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.122-123.
- ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 61.
- ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 228-229.
- ↑ Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 837.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
- ↑ Силянов, Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 198-199.
- ↑ Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, 2005, София, стр. 140.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.845.
- ↑ Иванов, Йордан. "Населението в югоизточна Македония (Серско, Драмско и Кавалско)". София, 1917, стр.22-23.
- ↑ Иванов, Йордан Н. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 21-22.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 156.
- ↑ Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, стр. 805.
| |||||||||||||||||||||||||||||
Портал „
