Направо към съдържанието

Дутлия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дутлия
Ελαιώνας
Църквата „Свети Николай“
Църквата „Свети Николай“
Гърция
41.1419° с. ш. 23.5808° и. д.
Дутлия
Централна Македония
41.1419° с. ш. 23.5808° и. д.
Дутлия
Сярско
41.1419° с. ш. 23.5808° и. д.
Дутлия
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемСяр
Географска областШарлия
Надм. височина400 m
Население338 души (2011 г.)
Стенопис на входа на църквата

Дутлия или Дутли (до XIX век Го̀рен, на гръцки: Ελαιώνας, Елеонас, катаревуса Ελαιών, Елеон, до 1922 Ντουτλή, Дутли[1]) е село в Република Гърция, Егейска Македония, дем Сяр, област Централна Македония и има 300 жители (2001).

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в южните склонове на планината Шарлия (Врондос), на 9 километра североизточно от град Сяр (Серес) и на 1,5 часа пеша северозападно от Серски манастир на надморска височина от 400 m. Разположено е в долината на река Серовица, оградена тук от височини с маслинови градини.[2]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Етимология

[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е турското dutlı от dut, черница. По-разпространеният облик Дутлия е побългарен като Кумлия.[3] Горен е жителско име от първоначално *Горене, Горяне от местното име *Гора.[4]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Николай“ е от XII век.[2]

Според местни предания старото село Горен се е намирало в тесния проход в местността Стронген, където е бил и манастирът „Света Богородица“. В Средновековието селото е чифлик на манастира „Свети Йоан Предтеча“.[5] В 1319 година се споменава Горянци (Γκορεαντζη), стопанство край Долна Струма, което според Йордан Иванов не е село Горенци, а Дутлия Горен.[4]

В XIX век Дутлия е чисто българско село в Сярската каза на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ в 1873 година в Дутли (Doutli) има 49 домакинства и 185 жители българи.[6]

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Дутлия:

„ Дутли (Горенци): християнско село; 1 църква, каменна, построена още по времето на сръбския крал Стефан Душан. Жителите са българи. В онази епоха е било чифлик на манастира „Свети Предтеча“. В селото има много воденици. Климатът е здравословен и поради това много серски жители прекарват тук лятото. Занятието на жителите е земеделие и скотовъдство; изнасят се много маслини. Село Дутли е на час и половина от града.[7] “

В статистическите си таблици Веркович отбелязва Дутли (Горенци) като село с 69 български къщи.[8]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Баницакол и пише:

„ Дутли, малко селце на ЮЗ от Ряховица. В това село има каменна църква, сградена по всяка вероятност в едно и също време с манастира „Св. Иван“ и с митрополията в Сяр. Път твърде мъчен. Къщи 60, жители 300, само българе. В църквата четат гръцки.[9] “

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 в Дутлия (Горенъ) има 430 жители българи християни.[10] Дутличани отглеждали много маслини – името на селото на турски означава черничево, които продавали в необработен вид в Сяр. Дутлийските маслини били едри и с дребни костилки. Дутличани имали много воденици покрай река Серовица.[5]

След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[11] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дутлия (Doutlia) има 400 българи екзархисти, като в селото работи българско училище с 1 учител и 40 ученици.[12] В 1910 година според училищния инспектор към Българската екзархия в Сяр Константин Георгиев в Дутлия има 52 български къщи, учител в училището е С. Апостолов, а самото училище е описано като старо и с липса на дисциплина, в което се учат 27 момчета и 2 момичета.[13]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Дутлия са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война Дутлия е освободено от части на българската армия, но през Междусъюзническата война в 1913 година селото е разорено и опожарено от гръцката армия.[15] Жителите му бягат в България като се установяват предимно в Неврокоп, където образуват Дутлийската махала.[16]

В 1922 година името на селото е преведено на гръцки като Елеон (маслина).

Прекръстени с официален указ местности в община Дутлия на 6 юли 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Али Баба[17] Άλή Μπαμπά Патереа Рема Πατέρα Ρέμα[18] река, десен приток на Серовица[17]
Долно Ольче[19] или Долно Олче[17] Κάτω Όλτσα Като Мосхари Κάτω Μοσχάρι[18] хълмодолие[19] на З от Дутлия;[17] възможно умалително от вол с изпаднало начално в, но по-вероятно по изчезналото лично име *Холчо, умалително от Холе, Хольо, сравнимо е Олища, Костурско[20]
Велишка скала[21][17] Βελίσκα Σκάλα Скала Σκάλα[18] самотна скала на ЮЮЗ от Дутлия (546 m),[17] в чието подножие е било село Велище[21]
Малево[17] Μάλεβο Корфула Κορφούλα[18] възвишение на Ю от Дутлия[17]
Могила[17] Μουγκίλας Трапезоидес Τραπεζοειδές[18] възвишение на ЮИ от Дутлия (604,3 m)[17]
Горно Ольче[19] или Горно Олче[17] Άνω Όλτσα Ано Мосхари Άνω Μοσχάρι[18] хълмодолие[19] на З от Дутлия;[17] възможно умалително от вол с изпаднало начално в, но по-вероятно по изчезналото лично име *Холчо, умалително от Холе, Хольо, сравнимо е Олища, Костурско[20]
Градища[17] Γραντίτσα Фрурио Φρούριο[18] връх на СИ от Дутлия (817 m)[17][17]
Лайца[17] Λιάϊτσα Кутали Κουτάλι[18] възвишение на С от Дутлия[17]
Боймичото[22] Μρεμίσοτο Фортома Φόρτωμα[18] връх на СИ от Горно Метох (601 m)[22]
Буси Греки Μπούσι Γραίκι Стани Στάνη[18]
Рамница[17] Ράμνιτσα Дихало Δίχαλο[18] местност на ССИ от Ореховец[17]
Караули Καραούλι Филагма Φύλαγμα[18]
Липово Λίποβα Мити Μύτη[18]
Капакли Καπακλή Скепасма Σκέπασμα[18] връх на СИ от Ореховец (1032 m)[17]
Каришка скала Καρίσκο Σκάλα Скала Σκάλα[18]
Насузик[17] Νασουζίκ Петромата Πετρώματα[18] местност на СИ от Ореховец[17]
Углеш[23][17] Ούγγλις Продрому Рема Προδρόμου Ρέμα[18] река на СИ от Дутлия, ляв приток на Дурвица,[17] извираща от платото Углеш между Долно и Горно Броди; по личното име Углеш; според едно предание на платото била лятната резиденция на Йоан Углеша[23]
Гарнова скала[17] Γκάρνοβα Σκάλα Питари Πιθάρι[18] възвишение на СИ от Фращани на десния бряг на Дурвица[17]
Шумеко[17] Σούμεκο Филострома Φυλλόστρωμα[18] местност на СИ от Фращани[17]
Циклата[17] Τσικλούτα Римно Рема Γυμνό Ρέμα[18] името на Серовица в горното ѝ течение[17]
Олак[17] Όλακας Кацикаки Κατσικάκι[18] възвишение на СИ от Баница[17]
Дурвица[17] Ντούρβιτσα Дяволу Рема Διαβόλου Ρέμα[18] река на СИ от Дутлия (Бродската река)[17]
Кутел Бар[17] Κούτελι Μπάρ Епимикес Έπίμηκες[18] връх на СИ от Фращани (1275 m)[17]
Картал[17] Καρτά Λόφος Гераки Γεράκι[18] връх на СИ от Фращани[17]
Саръяр[17] Σεριγιάρι Китринотопос Κιτρινότοπος[18] местност на ССИ от Фращани, по горното течение на Циклата[17]
Кутел[17] Κούτελι Куцуремени Κουτσουρεμένη[18] връх на СИ от Фращани (1413,6 m)[17]

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Дутлия
  • Димитър Сотиров, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[24]
  • Илия Георгиев (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Първа рота на Единадесета сярска дружина[25]
  • Стефан Урдев (1883 – 1923), деец на ВМОРО и БЗНС
  • Стою Льондев (1910 – 1936), деец на ВМОРО (обединена)
  • Стоян Пандуров (? – 1925), деец на БЗНС, убит от ВМРО[26]
  • Христо Разбойников (1881 – 1925), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, деец на БЗНС
Други

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б Σαμσάρης, Πέτρος Κ. Βυζαντινά μνημεία των περιχώρων των Σερρών // Βιβλιοθήκη Σερρών. Архивиран от оригинала на 2014-05-12. Посетен на 12 май 2014.
  3. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 120.
  4. ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 101.
  5. ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 21.
  6. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 122-123.
  7. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 61. (на руски)
  8. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 228-229. (на руски)
  9. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 837.
  10. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
  11. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  12. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
  13. ↑ Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, 2005, София, стр. 140.
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 845.
  15. ↑ Иванов, Йордан. „Населението в югоизточна Македония (Сярско, Драмско и Кавалско)“. София, 1917, стр.22-23.
  16. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 21-22.
  17. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  18. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1042. (на гръцки)
  19. ↑ а б в г Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 103.
  20. ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 166.
  21. ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 89.
  22. ↑ а б Serrai GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  23. ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 200.
  24. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 46.
  25. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 156.
  26. ↑ Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, стр. 805.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Дутлия&oldid=12139276“.