Направо към съдържанието

Дутлия

Дутлия
Ελαιώνας
Църквата „Свети Николай“
Църквата „Свети Николай
Гърция
41.1419° с. ш. 23.5808° и. д.
Дутлия
Централна Македония
41.1419° с. ш. 23.5808° и. д.
Дутлия
Сярско
41.1419° с. ш. 23.5808° и. д.
Дутлия
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемСяр
Географска областШарлия
Надм. височина400 m
Население338 души (2011 г.)
Стенопис на входа на църквата

Дутлия или Дутли (до XIX век Го̀рен, на гръцки: Ελαιώνας, Елеонас, катаревуса Ελαιών, Елеон, до 1922 Ντουτλή, Дутли[1]) е село в Република Гърция, Егейска Македония, дем Сяр, област Централна Македония и има 300 жители (2001).

Селото се намира в южните склонове на планината Шарлия (Врондос), на 9 километра североизточно от град Сяр (Серес) и на 1,5 часа пеша северозападно от Серски манастир на надморска височина от 400 m. Разположено е в долината на река Серовица, оградена тук от височини с маслинови градини.[2]

Според Йордан Н. Иванов името е турското dutlı от dut, черница. По-разпространеният облик Дутлия е побългарен като Кумлия.[3] Горен е жителско име от първоначално *Горене, Горяне от местното име *Гора.[4]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Николай“ е от XII век.[2]

Според местни предания старото село Горен се е намирало в тесния проход в местността Стронген, където е бил и манастирът „Света Богородица“. В Средновековието селото е чифлик на манастира „Свети Йоан Предтеча“.[5] В 1319 година се споменава Горянци (Γκορεαντζη), стопанство край Долна Струма, което според Йордан Иванов не е село Горенци, а Дутлия Горен.[4]

В XIX век Дутлия е чисто българско село в Сярската каза на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ в 1873 година в Дутли (Doutli) има 49 домакинства и 185 жители българи.[6]

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Дутлия:

Дутли (Горенци): християнско село; 1 църква, каменна, построена още по времето на сръбския крал Стефан Душан. Жителите са българи. В онази епоха е било чифлик на манастира „Свети Предтеча“. В селото има много воденици. Климатът е здравословен и поради това много серски жители прекарват тук лятото. Занятието на жителите е земеделие и скотовъдство; изнасят се много маслини. Село Дутли е на час и половина от града.[7]

В статистическите си таблици Веркович отбелязва Дутли (Горенци) като село с 69 български къщи.[8]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Баницакол и пише:

Дутли, малко селце на ЮЗ от Ряховица. В това село има каменна църква, сградена по всяка вероятност в едно и също време с манастира „Св. Иван“ и с митрополията в Сяр. Път твърде мъчен. Къщи 60, жители 300, само българе. В църквата четат гръцки.[9]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 в Дутлия (Горенъ) има 430 жители българи християни.[10] Дутличани отглеждали много маслини – името на селото на турски означава черничево, които продавали в необработен вид в Сяр. Дутлийските маслини били едри и с дребни костилки. Дутличани имали много воденици покрай река Серовица.[5]

След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[11] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дутлия (Doutlia) има 400 българи екзархисти, като в селото работи българско училище с 1 учител и 40 ученици.[12] В 1910 година според училищния инспектор към Българската екзархия в Сяр Константин Георгиев в Дутлия има 52 български къщи, учител в училището е С. Апостолов, а самото училище е описано като старо и с липса на дисциплина, в което се учат 27 момчета и 2 момичета.[13]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Дутлия са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14]

През Балканската война Дутлия е освободено от части на българската армия, но през Междусъюзническата война в 1913 година селото е разорено и опожарено от гръцката армия.[15] Жителите му бягат в България като се установяват предимно в Неврокоп, където образуват Дутлийската махала.[16]

В 1922 година името на селото е преведено на гръцки като Елеон (маслина).

Прекръстени с официален указ местности в община Дутлия на 6 юли 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Али Баба[17] Άλή Μπαμπά Патереа Рема Πατέρα Ρέμα[18] река, десен приток на Серовица[17]
Долно Ольче[19] или Долно Олче[17] Κάτω Όλτσα Като Мосхари Κάτω Μοσχάρι[18] хълмодолие[19] на З от Дутлия;[17] възможно умалително от вол с изпаднало начално в, но по-вероятно по изчезналото лично име *Холчо, умалително от Холе, Хольо, сравнимо е Олища, Костурско[20]
Велишка скала[21][17] Βελίσκα Σκάλα Скала Σκάλα[18] самотна скала на ЮЮЗ от Дутлия (546 m),[17] в чието подножие е било село Велище[21]
Малево[17] Μάλεβο Корфула Κορφούλα[18] възвишение на Ю от Дутлия[17]
Могила[17] Μουγκίλας Трапезоидес Τραπεζοειδές[18] възвишение на ЮИ от Дутлия (604,3 m)[17]
Горно Ольче[19] или Горно Олче[17] Άνω Όλτσα Ано Мосхари Άνω Μοσχάρι[18] хълмодолие[19] на З от Дутлия;[17] възможно умалително от вол с изпаднало начално в, но по-вероятно по изчезналото лично име *Холчо, умалително от Холе, Хольо, сравнимо е Олища, Костурско[20]
Градища[17] Γραντίτσα Фрурио Φρούριο[18] връх на СИ от Дутлия (817 m)[17][17]
Лайца[17] Λιάϊτσα Кутали Κουτάλι[18] възвишение на С от Дутлия[17]
Боймичото[22] Μρεμίσοτο Фортома Φόρτωμα[18] връх на СИ от Горно Метох (601 m)[22]
Буси Греки Μπούσι Γραίκι Стани Στάνη[18]
Рамница[17] Ράμνιτσα Дихало Δίχαλο[18] местност на ССИ от Ореховец[17]
Караули Καραούλι Филагма Φύλαγμα[18]
Липово Λίποβα Мити Μύτη[18]
Капакли Καπακλή Скепасма Σκέπασμα[18] връх на СИ от Ореховец (1032 m)[17]
Каришка скала Καρίσκο Σκάλα Скала Σκάλα[18]
Насузик[17] Νασουζίκ Петромата Πετρώματα[18] местност на СИ от Ореховец[17]
Углеш[23][17] Ούγγλις Продрому Рема Προδρόμου Ρέμα[18] река на СИ от Дутлия, ляв приток на Дурвица,[17] извираща от платото Углеш между Долно и Горно Броди; по личното име Углеш; според едно предание на платото била лятната резиденция на Йоан Углеша[23]
Гарнова скала[17] Γκάρνοβα Σκάλα Питари Πιθάρι[18] възвишение на СИ от Фращани на десния бряг на Дурвица[17]
Шумеко[17] Σούμεκο Филострома Φυλλόστρωμα[18] местност на СИ от Фращани[17]
Циклата[17] Τσικλούτα Римно Рема Γυμνό Ρέμα[18] името на Серовица в горното ѝ течение[17]
Олак[17] Όλακας Кацикаки Κατσικάκι[18] възвишение на СИ от Баница[17]
Дурвица[17] Ντούρβιτσα Дяволу Рема Διαβόλου Ρέμα[18] река на СИ от Дутлия (Бродската река)[17]
Кутел Бар[17] Κούτελι Μπάρ Епимикес Έπίμηκες[18] връх на СИ от Фращани (1275 m)[17]
Картал[17] Καρτά Λόφος Гераки Γεράκι[18] връх на СИ от Фращани[17]
Саръяр[17] Σεριγιάρι Китринотопос Κιτρινότοπος[18] местност на ССИ от Фращани, по горното течение на Циклата[17]
Кутел[17] Κούτελι Куцуремени Κουτσουρεμένη[18] връх на СИ от Фращани (1413,6 m)[17]
Родени в Дутлия
  • Димитър Сотиров, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[24]
  • Илия Георгиев (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Първа рота на Единадесета сярска дружина[25]
  • Стефан Урдев (1883 – 1923), деец на ВМОРО и БЗНС
  • Стою Льондев (1910 – 1936), деец на ВМОРО (обединена)
  • Стоян Пандуров (? – 1925), деец на БЗНС, убит от ВМРО[26]
  • Христо Разбойников (1881 – 1925), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, деец на БЗНС
Други
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б Σαμσάρης, Πέτρος Κ. Βυζαντινά μνημεία των περιχώρων των Σερρών // Βιβλιοθήκη Σερρών. Архивиран от оригинала на 2014-05-12. Посетен на 12 май 2014.
  3. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 120.
  4. а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 101.
  5. а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 21.
  6. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 122-123.
  7. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 61. (на руски)
  8. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 228-229. (на руски)
  9. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 837.
  10. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
  11. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  12. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
  13. Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, 2005, София, стр. 140.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 845.
  15. Иванов, Йордан. „Населението в югоизточна Македония (Сярско, Драмско и Кавалско)“. София, 1917, стр.22-23.
  16. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 21-22.
  17. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  18. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1042. (на гръцки)
  19. а б в г Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 103.
  20. а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 166.
  21. а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 89.
  22. а б Serrai GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  23. а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 200.
  24. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 46.
  25. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 156.
  26. Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, стр. 805.