Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат (Сяр)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“
Αγίων Θεοδώρων Τήρωνος και Στρατηλάτου
Serres Old Metropolis.jpg
Западната фасада на църквата с параклиса „Свети Калист Константинополски“
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Населено място Сяр
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Епархия Серска и Нигритска
Архиерейско наместничество Серско
Време на изграждане VI век
Съвременен статут действащ храм
„Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ в Общомедия

„Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ (на гръцки: Αγίων Θεοδώρων Τήρωνος και Στρατηλάτου, Агион Теодорон Тиронос ке Стратилату) е средновековна православна църква в град Сяр (Серес), Егейска Македония, Гърция.[1]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е разположена в центъра на града и е бившата катедрала на Серската митрополия. Представлява голяма правоъгълна базилика с вътрешни размери 15,60 на 24 метра, разделена на две части пронаос и наос. Вътрешността е разделена на три кораба с два реда колони.[2][3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Общ изглед

Първоначалната сграда е вероятно от VI век.[2][3] Следите от многократните обновявания са видни. Надписът в църквата „ΙΕΡΟC Ο ΦΙΛΙΠΠΟC ΜΗΤΡΟΠΟΛΙΤΗC ΤΟΝ CΙΚΟΝ ΕΔΟΜΗ [CΑΤΟ ΚΛΗCΕΙ ΘΕΟΔΩΡΟΥ ΜΑΡΤΥΡΟC ΤΟΥ ΚΑΛΛΙΝΙΚΟ[Υ]“ със споменаването на един мъченик Теодор, показва освещаване на храма в XI или първата третина на XII век, тъй като от края на IX век светецът в православната църква получава две лица - Теодор Тирон и Теодор Стратилат. Първоначално е базилика с трансепт, която претърпява преобразувания при император Василий ΙΙ - светилището получава арки, шест цветни колони поддържат оловния покрив и същевременно разделят храма на три кораба. Вероятно църквата пострадва при превземането на Сяр от цар Калоян в 1205 година. В 1221 година градът е завладян от Теодор Комнин, който обогатява храма с красиви мозайки. В 1255 година Теодор II Ласкарис обковава иконите в храма със сребро, заради помощта на светците за отвоюването на падналия в 1254 година в български ръце Мелник. Декорацията на храма е пищна, описана от Йоан Педиасим – мраморната преграда на олтара, владишкият трон, разделителните зелени колони, мозайките колоните на олтарния вход и т.н.[2]

В храма има ценни съдове, икона на Кира Мария с Богородица, позлатен кръст, днес в Националния исторически музей в България, позлатените черепи на Теодор Тирон и Теодор Стратилат, мечовете им, костеният жезъл на патриарх Генадий Схоларий.[2]

През 1571 г. храмът е ограбен от турците и е претърпява големи щети. В 1602 година митрополит Теофан Флорас изгражда западната стена, която днес е начало на нартекса, както и женската църква, както пише в своята Серска хроника Синодин Попсидеров. В същата година, в съзвучие с тенденцията на подмяна на мраморните иконостаси с дървени, е заменен и този в серската митрополия. Новият иконостас за да интегрира органически в олтарното пространство диаконикона и протезиса, без стълбовете на мраморния иконостас, е на основи преди триумфалната арка и обхваща пространството, където са иконите на Христос Благославящ и Богородица Понолитрия са махнати от местата си и до 1868 година няма икона на Христос в целия храм, а икона на Богородица има само на западната стена.[2]

В 1725 година е изписана южната стена на храма при митрополит Стефан Серски.[2] Църквата пострадва от големия пожар обхванал Сяр през 1849 година,[4][2] при който частично е унищожена мозаечната композиция Апостолски събор. В 1868 година митрополит Неофит Серски на мястото на чешмата, която преди пожара от 1849 година е разположена в южния двор и се използва за символично измиване на вярващите, построява камбанарията, като вгражда в нея иконата на Христос Благославящ. Вътрешността е осветена от три сребърни полилеи – един с тридесет и три свещи в три реда в центъра на наоса, вторият с девет свещи пред царските двери и третият с тридесет свещи веднага след главния вход на наоса.[2]

В 1848 година руският славист Виктор Григорович в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ констатира, че храмът макар и подновен, носи следи от дълбока древност. В него са запазени 6 колони от зелен мрамор и няколко камъка с изображения и гръцки надписи. Григорович не намира тук стари гръцки и сръбски документи за които имал предварителни сведения.[5]

В 1891 година Георги Стрезов пише за църквата:

Катедралната църква — тук всякой знае това — е старина, съградена също тъй от Душана. В Св. Тодор има стълбове от излян камък (сомаки) и украшения от мозайка. Разправяли ми са, че преди двайсетина години гръцкият владика повикал един зидар дебрянин да направи някои поправки в алтаря. Накарали го да преобърне една каменна плоча, постлана със словянски надпис. Майсторът това познал, защото прочитал някои букви.[6]

Любопитни са сведенията за храма на Атанас Шопов, публикувани през 1893 година:

Серската гърцка катедрална църква, която е една от най-старите, до скоро е имала връз една от стените си отвънка славянски надписи, писани с керпичи във време съзижданието на църквата; тия надписи сега са заличени.[7]

На 28 юни 1913 година храмът пострадва от изтеглящите се български войски по време на Междусъюзническата война. В началото на 1917 година българските окупационни власти свалят иконата на Богородица Понолитрия и я отнасят в България.[2]

Възстановителните работи по църквата започват в 1938 година, ръководени от Анастасиос Орландос, и завършват в 1959 година при Евстатиос Стикас.[2] В 1973 година храмът е обявен за защитен паметник на културата.[8] В 1983 година прамът е отново ремонтиран, а в 2008 година е възстановена в оригиналния си вид мозайката Апостолски събор в конхата на светилището.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Δαδάκη, Σταυρούλα. Ναός Παλαιάς Μητρόπολης Σερρών. // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 20 май 2014 г.
  2. а б в г д е ж з и к л Ιερός Ναός Αγίων Θεοδώρων. // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 6 февруари 2014 г.
  3. а б Βουρουτζίδης, Χαράλαμπος. Βυζαντινά και μεταβυζαντινά μνημεία της πόλης. // Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 13 май 2014.
  4. Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 44-45.
  5. Викторъ Григоровичъ. „Очеркъ путешествія по Европейской Турціи“. Москва, 1877.
  6. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 829.
  7. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 157.
  8. ΥΑ 31396π.ε./243/25-1-1973 - ΦΕΚ 114/Β/29-1-1973. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 30 октомври 2014.
     Портал „Македония“         Портал „Македония