Атанас Шопов (дипломат)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Атанас Шопов.

Атанас Шопов
български книжовник и дипломат

Роден
Починал
7 април 1922 г. (67 г.)
Подпис Atanas Shopov Signature (vectorized).svg
Атанас Шопов в Общомедия

Атанас Петров Шопов е изтъкнат български дипломат, учен, публицист и преводач.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча на Атанас Шопов в родното му Панагюрище.

Роден е в Панагюрище през 1855 година. Завършва местното класно училище и учи във Военномедицинското училище в Цариград. След Априлското въстание от 1876 година прекъсва учението. Като екзархийски представител посещава засегнатите въстанически селища в ІV революционен окръг, като публикува във вестник „Стара планина“ подробно изложение на турските зверства. После емигрира в Русия. Взема участие в Руско-турската освободителна война (1877 – 1878). Награден е с лента за храброст на Александрийския кръст.

След Освобождението завършва право в Санкт Петербург, а след това специализира и в Парижката Сорбона. Става член на софийския апелативен съд, а по-късно работи като главен секретар на Българската екзархия в Цариград (1884 – 1897), български търговски агент (1897 – 1908) и генерален консул в Солун (1909 – 1913).

През 1884 година е избран за редовен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). В 1885 година издава книгата „Македония във време на хилядагодишнината на Св. Методия“, в която описва развитието на българското църковно и просвтено дело в областта.[1]

В 1887 и 1891 година предприема пътувания из Тракия и Македония и след тях издава следните трудовете: „Народността и езикът на македонците“ (1888) и „Из живота и положението на българите във вилаетите“ (1893). Негови съчинения са и „Десетдневно царуване. Из българското въстание в 1876 г. Дневници на един бунтовник“ (1881), „Из новата история на българите в Турция“ (1895), „Македония от етнографско, историческо и езиково гледище“, „Сръбските претенции над Скопската епархия“, „Истината върху конституционния режим на младотурците“ и други. Редактира и сътрудничи на редица периодични издания. Пише статии по педагогически въпроси, публикува стихотворения, превежда от гръцки и френски език.[2][3]

Писмо от Шопов до княжеския дипломатически агент в Цариград Иван Ст. Гешов, с приложени заплашителни телеграма и писма от прочутите дебърски разбойници Хасан Калош и Тахир Тола, изпратени до българите в Галичник, 6 март 1903 г.

В периода 1897–1913 година Шопов оглавява българското консулство в Солун. През този период той организира придобиването за нуждите на консулството на Осман Али бей вила.[4]

След края на Първата световна война е избран от Министерски съвет заедно с Тодор Павлов да участват в комисия по изработването на мемор върху националните искания на България[5].

Шопов умира през 1922 година.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Офейков. Македония във време на хилядагодишнината на Св. Методия, Пловдив, Печатница на Ед. Дионне, 1885.
  2. А. Шопов, Дневник, дипломатически рапорти и писма (ред. А. Пасков). София, 1995
  3. Щрихи от живота и дейността на Атанас Шопов (1855 – 1922). Пазарджик, 1998
  4. Konstantinova, Yura. The Un/Believable Story of a Salonica Building. // Études balkaniques LI (1). 2015. с. 232.
  5. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006, стр.36.
пръв консул в Солун
(30 март 1897 – 1913)
Тодор Недков
     Портал „Македония“         Портал „Македония