Тодор Недков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тодор Недков
български дипломат
Роден
1869 г.
Починал
1950 г. (81 г.)

Учил вИнститут за политически изследвания
Семейство
ДецаВера Недкова
Подпис
Тодор Недков в Общомедия

Тодор Недков Недков е български дипломат от края на XIX – началото на XX век.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Арестуваният в Солун от войските на Антантата Недков (седнал, вляво), заедно с австро-унгарския консул в града и гувернантката на децата на немския консул, на параход на път за Тулон.
Снимка от „Илюстрейтид Уор Нюз“, 2 февруари 1916 година

Роден е в 1869 година в Свищов.[2] Завършва право[2] в Парижката политическа школа.[3]

В 1902 година Недков става български търговски агент в Скопие, Османската империя.[1] В 1908 година поема търговското агентство в Битоля,[1] като в 1910 година е повишен в консул.[1] Остава в Битоля до 1913 година.[4] От 1913 година до 1915 година е български консул в Одрин.[1]

През 1914 година Тодор Недков е назначен за български генерален консул в Солун, Гърция. На 18 декември 1914 година екзарх Йосиф I записва в дневника си:

Дохожда Недков, генерален консул в Солун. Той е един от най-добрите консули. Разказа ми как в Солун гърците унищожили всичко българско: училища, църкви, здания народни и наредили даже и старите вечер да ходят да учат гръцки. Така че в непродължително време всичко българско ще изчезне. Ако България обяви война на Гърция, тая последната не ще бъде сама, и е добре подготвена, та тука трябва добре да се знае това.[5]

След намесата на България в Първата световна война на страната на Централните сили на 14 октомври 1915 година, френски военни части окупират българското генерално консулство, конфискуват цялата собственост, а Тодор Недков губи цялата си собственост.[6] Недков заедно с останалите консули на страните от Централните сили е арестуван и откаран във Франция. Като противомярка българските власти арестуват британския и френския консул. През януари Недков е освободен на границата на неутрална Швейцария. Имуществото на консулството е разпродадено на търг.[7]

В края на войната Недков е ръководител на Българската културна мисия в Швейцария със седалище в Берн. След войната в 1920 – 1921 година Тодор Недков е пълномощен министър в Румъния.[3] От 1924 до 1933 година е пълномощен министър в Австрия.[1][3]

През април 1933 година Недков е сред основателите на Ротари клуб в България.[8]

Недков умира в 1950 година в София.[2] Негова дъщеря е художничката Вера Недкова (1908 – 1996).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Ганев, Венелин. Дневник. София, Синева, 2005. ISBN 9549983458. с. 86.
  2. а б в г Попсавова, Дора (съставителка). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878 – 1944 г. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 204.
  3. а б в Николов, Филип. Български дипломатически представители (дипломатически агенти, управляващи, временно управляващи, пълномощни министри и посланици) (1879-2005) // Страница на Филип Николов. Архивиран от оригинала на 2018-09-07.
  4. Lory, Bernard. Un poste consulaire en Macédoine, Bitola-Monastir, 1851-1912 // Cahiers balkaniques 38-39. 6 décembre 2011. DOI:10.4000/ceb.849. Посетен на 29 декември 2017.
  5. Български екзарх Йосиф I. Дневник. София, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. ISBN 954-509-042-1. с. 816.
  6. Konstantinova, Yura. The Un/Believable Story of a Salonica Building // Études balkaniques LI (1). 2015. с. 237.
  7. Матеева, Мария. История на дипломатическите отношения на България. София, Български бестселър, 2005. ISBN 9549308588. с. 176.
  8. Иванов, Митко. Страници за българското масонство. МКИ-1, 1992. с. 56.
Данаил Юруков търговски агент в Скопие
(13 август 1902 – 1 януари 1908)
Иван Икономов
(управляващ)
Живко Добрев търговски агент в Битоля
(4 януари 1908 – 18 януари 1910)
консул в Битоля
(18 януари 1910 – 7 октомври 1913)
Милан Попов
Георги Кожухаров
(управляващ)
консул в Одрин
(7 октомври 1913 – 25 май 1914)
Гурко Серафимов
Атанас Шопов генерален консул в Солун
(25 май 1914 – 1915)
Коста Списаревски
? пълномощен министър в Берн
(1917 – 1920)
?
Симеон Радев пълномощен министър в Букурещ
(1920 – 1921)
Иван Фичев
? пълномощен министър във Виена
(1924 – 1933)
?