Коста Списаревски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Коста Списаревски
български диломат
Роден
1882 г.
Починал
1953 г. (71 г.)
Политика
Депутат
XV ОНС   

Коста Добрев Списаревски е български дипломат, икономист, журналист и юрист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Коста Списаревски е роден в 1882 година в Кюстенджа. Синът на брат му Светозар е летецът герой Димитър Списаревски. През 1904 г. завършва право с докторат в Брюксел.[1] Пише в списание „Македоно-одрински преглед[2] и поддържа контакти с Яне Сандански и други дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация след Илинденско-Преображенското въстание. В периода 1904 – 1910 година е член на БРСДП.[1] Към 1908 година е началник на отдел в Министерството на търговията и земеделието.[3]

В периода 15 октомври 1911 – 23 юли 1913 година е народен представител в XV ОНС.[1] Според Михаил Думбалаков Списаревски има страст към хазарта и го нарича „даровит, с богата ерудиция и с шумна известност публицист“.[4]

Краен русофил, през 1915 година Списаревски е арестуван и осъден на доживотен затвор по аферата Антон Прудкин за предаване на военни тайни на руското разузнаване.[5] След Първата световна война е освободен и заедно с Христо Силянов и Коста Тодоров редактира списание „Сила“. От 1919 до 1923 г. Списаревски е началник-отдел в Българската земеделска банка, след което от 1923 до 1931 г. е генерален консул и търговски съветник в Солун и Атина, както и в Марсилия, Александрия и Цариград (1934 – 1941). В периода 1943 – 1944 година е политически затворник.[1]

Коста Списаревски умира в 1953 година в София.[6]

Журналистът Петър Карчев пише за него:

Но макар и стопановед, [Списаревски] страшно се увличаше от политическите дискусии. В неговия кабинет ставаха най-оживените разисквания на пролитически теми с журналистите. Той беше фанатизиран привърженик на Прогресивнолибераната партия и обожаваше Драган Цанков. В неговото русофилство преобладаваше фанатизмът. Доводите на разума и на логиката не го интересуваха много, макар той самият да беше човек с голяма култура.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Балканските войни 1912 – 1913 г. Памет и история. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2012. ISBN 9789543225538. с. 466.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Балканските войни 1912 – 1913 г. Памет и история, с. 466
  2. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 155.
  3. а б Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900 – 1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 230. ISBN 954321056X
  4. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том III. София, Печатница „Художникъ“, 1939. с. 27.
  5. Агенти на Русия изловени в София, в. 168 часа, 10 януари 2011 г.
  6. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 238.
Тодор Недков генерален консул в Солун
(1925)
Петър Славчев
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „България“         Портал „България          Портал „Румъния“         Портал „Румъния