Коста Списаревски
| Коста Списаревски | |
| български дипломат | |
| Роден |
1882 г.
|
|---|---|
| Починал | 1953 г.
|
| Политика | |
| Депутат | |
| XV ОНС | |
Коста Добрев Списаревски е български дипломат, икономист, журналист и юрист.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Коста Списаревски е роден в 1882 година в Кюстенджа. Синът на брат му Светозар е летецът герой Димитър Списаревски. През 1904 г. завършва право с докторат в Брюксел.[1] Пише в списание „Македоно-одрински преглед“[2] и поддържа контакти с Яне Сандански и други дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация след Илинденско-Преображенското въстание. В периода 1904 – 1910 година е член на БРСДП.[1] Към 1908 година е началник на отдел в Министерството на търговията и земеделието.[3]
В периода 15 октомври 1911 – 23 юли 1913 година е народен представител в XV ОНС.[1] Според Михаил Думбалаков Списаревски има страст към хазарта и го нарича „даровит, с богата ерудиция и с шумна известност публицист“.[4]
Краен русофил, през 1915 година Списаревски е арестуван и осъден на доживотен затвор по аферата Антон Прудкин за предаване на военни тайни на руското разузнаване.[5] След Първата световна война е освободен и заедно с Христо Силянов и Коста Тодоров редактира списание „Сила“, като негови статии са помествани и в издавания в Кралство Румъния вестник „Добруджа“.[6]. От 1919 до 1923 г. Списаревски е началник-отдел в Българската земеделска банка, след което от 1923 до 1931 г. е генерален консул и търговски съветник в Солун и Атина, както и в Марсилия, Александрия и Цариград (1934 – 1941). В периода 1943 – 1944 година е политически затворник.[1]
Коста Списаревски умира в 1953 година в София.[7]
Журналистът Петър Карчев пише за него:
| „ | Но макар и стопановед, [Списаревски] страшно се увличаше от политическите дискусии. В неговия кабинет ставаха най-оживените разисквания на пролитически теми с журналистите. Той беше фанатизиран привърженик на Прогресивнолибераната партия и обожаваше Драган Цанков. В неговото русофилство преобладаваше фанатизмът. Доводите на разума и на логиката не го интересуваха много, макар той самият да беше човек с голяма култура.[3] | “ |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Балканските войни 1912 – 1913 г. Памет и история. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2012. ISBN 9789543225538. с. 466.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Балканските войни 1912 – 1913 г. Памет и история, с. 466
- ↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 155.
- ↑ а б Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 230.
- ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том III. София, Печатница „Художникъ“, 1939. с. 27.
- ↑ Агенти на Русия изловени в София, в. 168 часа, 10 януари 2011 г.
- ↑ Добруджа - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България, Бабадаг 1917-1929. бр. 214, 26 февруари 1919 г.
- ↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 238.
| Тодор Недков | → | генерален консул в Солун (1925) |
→ | Петър Славчев |
