Вера Недкова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вера Недкова
Родена
Починала
Националност Флаг на България България
Академия Национална художествена академия,
Майстершуле във Виена
Учители Никола Маринов
Направление живопис

Вера Тодорова Недкова е българска художничка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Плочата на къщата-музей на Вера Недкова
Къщата-музей на Вера Недкова, ул. „11 август“ 2, София

Недкова е родена в македонския български град Скопие в 1908 година в семейството на българския консул Тодор Недков. През 1923 г. учи живопис в Художествената академия в класа на проф. Никола Маринов, но на следващата година заминава за Виена, където през 1930 г. завършва Държавната художествена академия (Майстершуле), специалности живопис и реставрация. Работи за кратко във Флоренция, където изучава творчеството на Джото, Мазачо, Пиеро дела Франческа, а през 1934 г. се връща и установява в България. През същата година става член на Дружеството на новите художници и взема участие във всичките му изложби.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Художественото наследство на Недкова е богато и разнообразно: живопис, графика, офорти, ескизи, малка пластика. В ранния период на творчеството си, 1930 – 37 г., Вера Недкова рисува основно фигурални композиции и портрети. Предпочитани техники са пастелът и температа. В по-късните си работи залага на маслените бои и основното ѝ изразно средство става колоритът. Рисува пейзажи, натюрморти, селски бит, голо тяло. В периода 1946 – 1961 г. работи в Националния археологически музей като реставратор и консерватор.

Участва в общи художествени изложби на СБХ и в над 15 изложби на български художници в чужбина. Нейни платна са притежание на български галерии и частни колекции по света. През 1965 г. издателство „Български художник“ публикува книга за Вера Недкова с автор Драго Джидров.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Недкова е носител на множество отличия, сред които:

През 1977 г. е провъзгласена за „народен художник[1], а през 1983 г. – за „герой на социалистическия труд“.[2]

Музей[редактиране | редактиране на кода]

През 1995 г., година преди смъртта си, Недкова завещава на държавата в лицето на НХГ своя апартамент в София, цялото си имущество и творби: 117 живописни творби и 1282 рисунки, 57 икони, съдове и малка пластика. През 2004 г. в дома ѝ е открит музей на художничката.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Указ № 800 от 23 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 43 от 3 юни 1977 г.
  2. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987 г.
  3. Обновеният дом-музей „Вера Недкова“ ще представя на части дарението на художничката, което е от над 2000 картини и експонати, actualno.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония