Виенска академия за изящни изкуства

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Виенската академия за изящни изкуства е обществено художествено училище във Виена, Австрия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Академията за изящни изкуства във Виена е основана през 1692 г. като частна академия по подобие на Accademia di San Luca и Académie Royale de Peinture et de Sculpture кралския художник Петър Щрудел, който става Praefectus Academiae Nostrae. През 1701 г. той е очарован от император Йозеф I като Фрайхер (барон) на империята. С неговата смърт през 1714 г., академията временно е затворена[1].

Стая за рисуване от натура в Виенската академия, Мартин Фердинанд Куадал, 1787

На 20 януари 1725 император Карл VI назначил французинът Якоб ван Шупен като префект и директор на Академията, която се преоткрива като К.К. Hofakademie der Maler, Bildhauer und Baukunst (Имперска и кралска академия на художниците, скулптори и архитектури). След смъртта на Чарлз през 1740 г. академията е в упадък, но по време на управлението на дъщеря му Мария Терезия нов устав реформира академията през 1751 г. Престижа на академията нараства през деканството на Микеланджело Унтербергер и Паул Трогер през 1767 г. и на арцхерцогините Мария Анна и Мария Каролина Австрийска, които стават първите ѝ почетни членове. През 1772 г. се извършват допълнителни реформи в организационната структура. Канцлерът Венцел Антон Кауниц интегрира всички съществуващи художествени школи в к.к. vereinigten Akademie der bildenden Künste (Имперска кралска академия за изящни изкуства). Думата „vereinigten“-обединена по-късно отпада. През 1822 г. кабинетът, отговарящ за изкуство нараства значително със завещанието на почетния член Антон Франц де Паула Граф Ламберг-Спринлищайн. Неговата колекция образува гръбнака на изложеното във Виена част от изобразителното изкуство[2].

Главен вход на виенската академия

През 1872 г. австрийският император Франц Йосиф I ѝ дава нов статут, която я прави върховен държавен орган за изкуство. Нова сграда е построена по планове, проектиран от датския арх. Теофил Хансен в хода на оформлението на булевард „Рингщрасе“. На 3 април 1877 г. сградата на академията е открита в квартал Инерещат, интериорните работи, включително и таван с фрески от Анселм Фойербах, продължава до 1892 г.

Фрагмент от основната сграда на университета

През 1907 г. и 1908 г., младият Адолф Хитлер, който е дошъл от Линц, беше два пъти отказван достъп до класа за рисуване. Той пребивава във Виена, като се подчинява на надбавката си за сираци и се опитва неуспешно да продължи своята професия като художник. Скоро той се бе оттеглил от бедността и започна да продава аматьорски картини, предимно акварели, за оскъдно хранене, докато излезе от Виена за Мюнхен през май 1913 г.

Анатомична стая на Академията По време на австрийския „Аншлус“ до нацистка Германия от 1938 – 1945 г. академията е била принудена да намали силно броя на еврейския си персонал. След Втората световна война академията е възстановена през 1955 г. и нейната автономия е потвърдена отново. От 1998 г. тя получава статут на университет, но запазва първоначалното си име. Понастоящем тя е единственият австрийски университет, който в своето име няма думата „университет“.

Устройство на ВАИИ[редактиране | редактиране на кода]

Академията е разделена на следните институти[3]:

  • Институт за изящни изкуства, в който се помещават тринадесет отдела: Абстрактна живопис; Изкуства и цифрови медии; Изкуство и фотография; Изкуство и наука; Концептуално изкуство; Контекстуална живопис; Разширено изобразително пространство; Фигуративна живопис; Графични изкуства и техники за печат; Обект скулптура; Изпълняващо изкуство – скулптура; Видео и видео инсталация; Текстова скулптура[4]
  • Институт за теория на изкуството и културни изследвания (теория на изкуството, философия, история);
  • Институт за опазване и възстановяване;
  • Институт за природни науки и технологии в изкуството;
  • Институт за средно образование (занаятчийски, дизайнерски, текстилни изкуства);
  • Институт за изкуство и архитектура.

Понастоящем академията има около 900 студенти, почти една четвърт от които са чуждестранни студенти. Неговият факултет включва „звезди“ като Питър Слотердайк. Библиотеката му е приблизително. 110 000 тома и неговият „кабинет за офорт“ (Kupferstichkabinett) има около 150 000 рисунки и отпечатъци. Колекцията е една от най-големите в Австрия и се използва за академични цели, въпреки че архивите отворени и за широката общественост.

Забележителни възпитаници[редактиране | редактиране на кода]

Други ученици и професори[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. A Chronological History of the Vienna Academy of Fine Arts". Academy of Fine Arts Vienna
  2. History of the art collection on the Academy's website
  3. "Institutes". Academy of Fine Arts Vienna
  4. FINE ARTS
  5. Изписван на унгарски като Frigyes Schulek.
  6. Fowler, Susanne (23 ноември 2014). "Gloves Fit for a Queen, With Hands-On Craftsmanship". New York Times.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]