Виенска академия за изящни изкуства

Виенска академия за изящни изкуства
	Akademie der bildenden Künste Wien;
Основан	1692
Вид	държавен
Ректор	Йохан Фредерик Хартле
Студенти	1318 (Летен семестър 2012)
Местоположение	Виена, Австрия
Сайт	akbild.ac.at
	Координати: 48°12′05″ с. ш. 16°21′55″ и. д. / 48.201389° с. ш. 16.365278° и. д.
	Виенска академия за изящни изкуства в Общомедия

Виенската академия за изящни изкуства е обществено художествено училище във Виена, Австрия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Академията за изящни изкуства във Виена е основана през 1692 г. като частна академия по модела на Accademia di San Luca и Académie Royale de Peinture et de Sculpture от кралския художник Петер Щрудел, който става неин ръководител (Praefectus Academiae Nostrae). През 1701 г. той е удостоен с благородническа титла от император Йозеф I като фрайхер (барон) на империята. При неговата смърт през 1714 г. академията временно е затворена^[1].

На 20 януари 1725 г. император Карл VI назначава французина Якоб ван Шупен като префект и директор на Академията, която се преосновава като Имперска и кралска академия за художници, скулптори и архитекти (на немски: К.К. Hofakademie der Maler, Bildhauer und Baukunst). След смъртта на Карл VI през 1740 г. академията е в упадък, но по време на управлението на дъщеря му Мария Терезия нов устав реформира академията през 1751 г. Престижът на академията нараства през деканството на Микеланджело Унтербергер и Паул Трогер през 1767 г. и при арцхерцогините Мария Анна и Мария Каролина Австрийска, които стават първите ѝ почетни членове. През 1772 г. се извършват допълнителни реформи в организационната структура. Канцлерът Венцел Антон Кауниц интегрира всички съществуващи художествени школи в Имперска и кралска обединена академия за изящни изкуства (на немски: К.К. vereinigten Akademie der bildenden Künste). Думата „обединена“ (vereinigten) по-късно отпада. През 1822 г. кабинетът за изкуство нараства значително със завещанието на почетния член Антон Франц де Паула Граф Ламберг-Шпринлищайн. Неговата колекция образува гръбнака на изложените във Виена творби от изобразителното изкуство^[2].

През 1872 г. австрийският император Франц Йосиф I ѝ дава нов статут, която я прави върховен държавен орган за изкуство. Нова сграда е построена по планове, проектирани от датския архитект Теофил Хансен в хода на оформлението на булевард „Рингщрасе“. На 3 април 1877 г. сградата на академията е открита в квартал Инерещат, интериорните довършителни работи, включително и таван с фрески от Анселм Фойербах, продължават до 1892 г.

През 1907 и 1908 г. младият Адолф Хитлер, дошъл от Линц, на 2 пъти е късан на приемния изпит за класа по рисуване. Пребивава във Виена, като живее с надбавката си за сираци и се опитва неуспешно да стане професионален художник. Продава свои любителски картини, предимно акварели, срещу оскъдно хранене, докато се премества от Виена в Мюнхен през май 1913 г.

След Аншлуса на Австрия с Нацистка Германия през 1938 и до 1945 г. академията е принудена да намали силно броя на еврейския си персонал. След Втората световна война академията е възстановена през 1955 г. и нейната автономия е потвърдена отново. През 1998 г. получава статут на университет, но запазва първоначалното си име. Понастоящем е единственият австрийски университет, в чието наименование липсва думата „университет“.

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Академията е разделена на следните институти:^[3]:

Институт за изящни изкуства, в който се помещават тринадесет отдела: Абстрактна живопис; Изкуства и цифрови медии; Изкуство и фотография; Изкуство и наука; Концептуално изкуство; Контекстуална живопис; Разширено изобразително пространство; Фигуративна живопис; Графични изкуства и техники за печат; Обект скулптура; Изпълняващо изкуство – скулптура; Видео и видео инсталация; Текстова скулптура^[4]
Институт за теория на изкуството и културни изследвания (теория на изкуството, философия, история);
Институт за опазване и реставрация;
Институт за природни науки и технологии в изкуството;
Институт за средно образование (занаятчийски, дизайнерски, текстилни изкуства);
Институт за изкуство и архитектура.

Понастоящем академията има около 1300 студенти, почти една четвърт от които са чуждестранни студенти. Неговият преподавателски състав включва „звезди“ като Петер Слотердайк. Библиотеката му съдържа приблизително 110 хиляди тома, а „кабинетът за офорти“ (Kupferstichkabinett) има около 150 хиляди рисунки и отпечатъци. Колекцията му е сред най-големите в Австрия, използва се за академични цели, но архивите са отворени и за широката общественост.