Виенска академия за изящни изкуства

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Виенска академия за изящни изкуства
Akademie der bildenden Künste Wien
Akademie der bildenden Kuenste DSC 2400w.jpg
Основан1692
Виддържавен
РекторЙохан Фредерик Хартле
Студенти1318 (Летен семестър 2012)
МестоположениеВиена, Австрия
Сайтakbild.ac.at
AkbildWienLogo2021.jpg
Виенска академия за изящни изкуства в Общомедия

Виенската академия за изящни изкуства е обществено художествено училище във Виена, Австрия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Академията за изящни изкуства във Виена е основана през 1692 г. като частна академия по модела на Accademia di San Luca и Académie Royale de Peinture et de Sculpture от кралския художник Петер Щрудел, който става Praefectus Academiae Nostrae. През 1701 г. той е дарен с благородна титла от император Йозеф I като Фрайхер (барон) на империята. При неговата смърт през 1714 г. академията временно е затворена[1].

Мартин Фердинанд Квадал, Зала за рисуване от натура във Виенската академия, 1787

На 20 януари 1725 г. император Карл VI назначава французина Якоб ван Шупен като префект и директор на Академията, която се преосновава като Имперска и кралска академия за художници, скулптори и архитекти (на немски: К.К. Hofakademie der Maler, Bildhauer und Baukunst). След смъртта на Карл VI през 1740 г. академията е в упадък, но по време на управлението на дъщеря му Мария Терезия нов устав реформира академията през 1751 г. Престижът на академията нараства през деканството на Микеланджело Унтербергер и Паул Трогер през 1767 г. и при арцхерцогините Мария Анна и Мария Каролина Австрийска, които стават първите ѝ почетни членове. През 1772 г. се извършват допълнителни реформи в организационната структура. Канцлерът Венцел Антон Кауниц интегрира всички съществуващи художествени школи в Имперска и кралска обединена академия за изящни изкуства (на немски: К.К. vereinigten Akademie der bildenden Künste). Думата „обединена“ (vereinigten) по-късно отпада. През 1822 г. кабинетът, отговарящ за изкуство нараства значително със завещанието на почетния член Антон Франц де Паула Граф Ламберг-Шпринлищайн. Неговата колекция образува гръбнака на изложеното във Виена част от изобразителното изкуство[2].

Главен вход на виенската академия

През 1872 г. австрийският император Франц Йосиф I ѝ дава нов статут, която я прави върховен държавен орган за изкуство. Нова сграда е построена по планове, проектирани от датския архитект Теофил Хансен в хода на оформлението на булевард „Рингщрасе“. На 3 април 1877 г. сградата на академията е открита в квартал Инерещат, интериорните довършителни работи, включително и таван с фрески от Анселм Фойербах, продължават до 1892 г.

Ъгъл на основната сграда на университета

През 1907 г. и 1908 г. младият Адолф Хитлер, който е дошъл от Линц, на два пъти бива късан на приемния изпит за класа за рисуване. Той пребивава във Виена, като живее с надбавката си за сираци и се опитва неуспешно да стане професионален художник. Продава свои аматьорски картини, предимно акварели, срещу оскъдно хранене, докато се премиества от Виена в Мюнхен през май 1913 г.

По време на Аншлуса на Австрия с нацистка Германия през 1938 и до 1945 г. академията е принудена да намали силно броя на еврейския си персонал. След Втората световна война академията е възстановена през 1955 г. и нейната автономия е потвърдена отново. От 1998 г. тя получава статут на университет, но запазва първоначалното си име. Понастоящем тя е единственият австрийски университет, в чието наименование липсва думата „университет“.

Устройство на ВАИИ[редактиране | редактиране на кода]

Академията е разделена на следните институти[3]:

  • Институт за изящни изкуства, в който се помещават тринадесет отдела: Абстрактна живопис; Изкуства и цифрови медии; Изкуство и фотография; Изкуство и наука; Концептуално изкуство; Контекстуална живопис; Разширено изобразително пространство; Фигуративна живопис; Графични изкуства и техники за печат; Обект скулптура; Изпълняващо изкуство – скулптура; Видео и видео инсталация; Текстова скулптура[4]
  • Институт за теория на изкуството и културни изследвания (теория на изкуството, философия, история);
  • Институт за опазване и реставрация;
  • Институт за природни науки и технологии в изкуството;
  • Институт за средно образование (занаятчийски, дизайнерски, текстилни изкуства);
  • Институт за изкуство и архитектура.

Понастоящем академията има около 1300 студенти, почти една четвърт от които са чуждестранни студенти. Неговият факултет включва „звезди“ като Петер Слотердайк. Библиотеката му съдържа приблизително 110 хиляди тома, а „кабинетът за офорти“ (Kupferstichkabinett) има около 150 хиляди рисунки и отпечатъци. Колекцията е една от най-големите в Австрия и се използва за академични цели, въпреки че архивите са отворени и за широката общественост.

Известни възпитаници[редактиране | редактиране на кода]

Ъгъл на основната сграда на университета

Други ученици и професори[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ A Chronological History of the Vienna Academy of Fine Arts", сайт на Виенската академия за изящни изкуства.
  2. ↑ History of the art collection, сайт на Виенската академия за изящни изкуства.
  3. ↑ Institutes, сайт на Виенската академия за изящни изкуства.
  4. ↑ FINE ARTS[неработеща препратка]
  5. ↑ Изписван на унгарски като Frigyes Schulek.
  6. ↑ Fowler, Susanne. Gloves Fit for a Queen, With Hands-On Craftsmanship. New York Times, 24 ноември 2014.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контрол
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Виенска_академия_за_изящни_изкуства&oldid=11344825“.