Рудолф фон Алт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Рудолф фон Алт
австрийски художник-пейзажист
Рудолф фон Алт 
Автопортрет от 1890 година
Роден: 28 август 1812 г.
Починал: 12 март 1905 г. (92 г.)

Рудолф Ритер фон Алт (на немски: Rudolf Ritter von Alt) е австрийски художник, основно изобразявал в картините си пейзажи и градска архитектура. Смятан е за вероятно най-продуктивния и завършен акварелист в германоезична Европа през 19-ти век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 28 август 1812 година във Виена под името Рудолф Алт. Титлите „фон“ и „ритер“ (рицар) получава, когато е удостоен с благороднически сан през 1889 година.

Син е на литографа Якоб Алт (1789–1871) и брат на художника Франц Алт (1821–1914). От шестгодишна възраст Рудолф придружава баща си на неговите пътешествия и заедно с другите деца в семейството помага за оцветяването на рисунките на баща си, който бил също пейзажист и акварелист и един от първите литографи.[1]

От 1825 до 1832 година Алт учи във виенската Академия за изящни изкуства, но продължавал да придружава баща си в пътуванията му и да помага в ателието му.[1] Пътуванията през Австрийските Алпи – Залцбург, Бавария и Тирол, както и Северна Италия – пробуждат у него любов към пейзажа и той започва да рисува акварели с пейзажи в много детайлен и реалистичен стил. Особено Венеция оставя у художника трайни впечатления.[1] Алт демонстрира забележителен талант за изобразяване на определени особености в природата. Способен бил да рисува природни гледки с автентичност, произтичаща от фокусирането му върху различни нюанси на небето, въздуха, растителността.[2]

„Катедралата на Свети Стефан“ (1832). Собственост: Австрийска галерия „Белведере“

През 1832 година той печели награда, която едновременно го освобождава от военна служба и отбелязва началото на неговата самостоятелна артистична кариера. През същата година той създава и първата си картина с маслени бои – на катедралата Свети Стефан, сграда, която той нееднократно рисува впоследствие чак до 1898 година. [1]

През 1833 година, вдъхновен от посещение във Венеция и околните градове, той създава и серия картини на градска архитектура. Пътуванията донасят на баща и син поръчка от ерцхерцог и впоследствие император Фердинанд за серия пейзажи и изгледи на старата част на Виена, която била завършена през 1844 година.[2]

„Вътрешният двор на Двореца на дожите във Венеция“ (1867)

Официалните поръчки на Алт му донасят разнообразни титли и награди. Успехите му позволяват да приема или отказва поръчки по избор. Например, създава за Виенската академия серия от пейзажи, градски изгледи и интериори на здания, но отказва професорски пост в Академията през 1867 г., където вече си е спечелил възторжени почитатели.[2]

В качеството си на един от член-съоснователите на Австрийското артистично общество, фон Алт става председател на обществото през 1874 година и по-късно става почетен председател на Виенския Сецесион.

Пътувайки интензивно до късна възраст преди да почине през 1905 година, фон Алт рисува постоянно и натрупва над 5000 творби, повечето от акварели на пейзажи в топографски точни пропорции.[2]

„Леярната на Шкодагасе във Виена“ (1903)

С напредването на възрастта, здравето на фон Алт постепенно започва да се влошава и ръката му все по-трудно държи четката устойчиво. Това се проявява в творбите му, които се възприемат от изкуствоведите като по-близки до импресионизма. В отговор на трепереното на ръката си, фон Алт започва да избира по-свободен стил на рисуване и монументални формати, което се вижда в пейзажите му от Гащайн и Гозейрн, където прекарва летата си от 1886 година насетне. Особено вълнуваща е последната му картина, която изобразява ателието на художника. Картината е нарисувана с едри мазки в пълен контраст със стила, който го прави известен и разпознаваем. В средата на платното художникът оставя бяло петно, където е смятал да постави своя фигура, но картината остава недовършена.[3]

Повечето от картините на фон Алт са притежание на различни виенски музеи. Мюнхенската Пинакотека на модерното изкуство притежава колекция акварели, скици, писма.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Rudolf von Alt (Biogrpaphy), Web Gallery of Art
  2. а б в г Rudolf von Alt (Biogrpaphy), Richard Rhoda Fine Art
  3. Информация в Пинакотека на модерното изкуство, Мюнхен