Ирина Генова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ирина Генова
българска изкуствоведка
Родена
19 май 1959 г. (60 г.)

Образование Национална художествена академия
Научна дейност
Област Изкуствознание
Образование ВИИИ „Н. Павлович“
Работила в Институт по изкуствознание при БАН
Нов български университет

Проф. д-р Ирина Генова е българска изкуствоведка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 19 май 1959 г. Завършва специалност „Изкуствознание“ в ВИИИ „Н. Павлович“ в София (1983). Доктор с дисертация по съвременно изкуство в България (1989).

Научен сътрудник (1989-1999) и старши научен сътрудник (1999) в Института по изкуствознание при БАН, секция „Ново българско изкуство“. Доцент (2004) и професор (2011) в Нов български университет.

Член на AICA (Association Internationale des Critiques de l’ Art). Президент на българската секция (1997-1999). Член на ICOMOS (2011).

Стипендии и награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Награда за художествена критика на сп. „Изкуство / Art in Bulgaria“ за 1996.
  • Стипендия на фондация Пол Гети, Калифорния през 1994 за изследване върху модернистични тенденции в изкуството на Балканите. Пътуване из балкански страни (февруари-май 1995).
  • Стипендия на фондация Пол Гети, Калифорния през 1998 за участие в летния Институт по визуални и културни изследвания в университета в Рочестър.
  • Стипендия за участие в Лятното училище на Централно-европейския университет в Будапеща (Унгария) – От история на изкуството към визуална култура (юли 2002 и юли 2003).
  • Стипендия на Колеж „Нова Европа” в Букурещ (март-юни 2004).
  • Стипендия на Института по история на изкуството в Париж (април 2005).[1]

Национални и международни проекти след 2005 година[редактиране | редактиране на кода]

  • „Репрезентации на модерния живот през втората половина на ХІХ век“ – проект за изследователска работа, финансиран по конкурс на Националния институт по история на изкуството (Institut National d’Histoire de l’Art) в Париж, 2005 г.
  • „Ранни истории на модерното изкуство в България” – проект за изследователска работа в Централния институт по история на изкуството (Zentralinstitut fur Kunstgeschichte) в Мюнхен, 2009.
  • Ръководство на проект „Николай Дюлгеров. Множествената художествена идентичност”, поредица от изложби (Рим, Торино, София) и каталог на три езика. Проектът е финансиран по Комуникационната стратегия за интегриране в Европейския съюз, 2007-2010 г.
  • Участие в международен проект „Лица на модернизма” – тристранен проект през 2008-2010 година на художествени институции от Гърция, Румъния и България, финансиран по европейската програма „Култура 2007-2013”. Куратор на българското представяне. Изложбата е показана в Букурещ, София и Атина, 2009-2010 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • „Непознатият Сирак Скитник“. Каталог на изложба в СБХ. Авторство и научна редакция (съвместно с Татяна Димитрова). София, 1993, 48 стр.
  • „Изкуството в България през 1920-те години. Модернизъм и национална идея“. В съавторство с Татяна Димитрова. 304 стр., около 320 илюстрации (черно-бели). 2002. (Двуезична – на български и на английски език)
  • „Модернизми и модерност – (не)възможност за историзиране. Изкуство в България и художествен обмен с Балкански страни“. С., Изд. „Ида“ – Красимир Гандев, 2004, 264 стр. (Двуезична – на български и на английски език)
  • „Присъствия / Отсъствия. Художнички и архитектки в модерното изкуство на България“. Съставителство и статии: Ирина Генова – за художничките, Любинка Стоилова – за архитектките. Изложба в Софийска градска художествена галерия, 8 ноември – 2 декември. С., Изд. „Ида“ – Красимир Гандев, 2006, 88 стр, 75 репродукции (цветни и черно-бели). (Двуезична – на български и на английски език)
  • „Tempus fugit / Времето лети. За съвременното изкуство и визуалният образ“. С., Изд. Алтера, 2007. (Двуезична – на български и на английски език) 350 стр., ок. 200 черно-бели репродукции
  • „Историзиране на модерното изкуство в България. Възможности за разкази след модерността“. 2011[2]

Съставителство и научна редакция[редактиране | редактиране на кода]

  • „Разказвайки образа“. Сборник от текстове, в превод от английски, немски, френски и полски език. Съставителство и научна редакция, в съавторство с Ангел В. Ангелов. Изд. Сфрагида, София 2003, 240 стр.
  • „Следистории на изкуството“. Сборник от текстове, в превод от английски, немски, френски и руски език. Съставителство, предговор и научна редакция, в съавторство с Ангел В. Ангелов. Изд. Сфрагида, София 2001, 240 стр.[3]
  • Научна редакция на българското издание на: Катрин Мийе. „Съвременното изкуство във Франция“. Университетско издателство „Климент Охридски“. София, 1993.

Студии, статии и интервюта (2004-2008 година)[редактиране | редактиране на кода]

  • Визии. Читанки за напреднали. Съвместно с А. В. Ангелов и М. Фадел (разговор). „Следва“ – Списание за университетска култура. НБУ. 2004, бр. 8-9, с. 4-21.
  • Сецесионът и българската книга. Статия за: Българска книга. Енциклопедия. Състав. Ани Гергова. Изд. ПЕНСОФТ. София-Москва, 2004.
  • Representations of modernity – cases from the Balkans until the First World War. Difficulties of historicizing / contextualizing. Годишник на Колеж Нова Европа, Букурещ, 2004.
  • Образи на модерността. Опитът с града и природата. В: Сп. „Критика и хуманизъм”. 2005, кн. 20, с. 89-120.
  • Историзиране на модерното изкуство в България. Ранни примери. В сборник от пролетните четения на Института за изкуствознание през 2005 година. С. 2005, с. 95-112.
  • Историзиране на балканския модернизъм. Българският случай. В: Добри Христов и българският ХХ век. Институт за изкуствознание, БАН. С. 2005, с. 103-113. [Отг. редактор Елена Тончева. Научни редактори: Кристина Япова, Лидия Литова, Ирина Генова. Редактор Тереза Михайлова.]
  • Balkan Modernism / Balkan Modernity: The Dificulties of Historicizing. In: Local Strategies. International Ambitions. Modern Art and Central Europe 1918-1968. Papers from the International Conference, Prague, June 2003. The Institute of Art History, Prague & New York University in Prague. Ed. by Vojtech Lahoda. ARTEFACTUM. Praha, 2006, pp. 133-139.
  • Образи на модерността. Случаи и конвенции на ранна / просветителска образна модерност. Образи на мъжа и жената. В: Изкуствоведски четения, пролет 2006. Институт за изкуствознание. С. 2007, с. 95-112.
  • Културата е част от природата. Разговор с Жак Ленард, съвместно с Ангел В. Ангелов и Светла Петкова. В. “Култура”, 2006, N 37, 27 октомври, с. 9. Превод от френски език Ирина Генова.
  • Историзиране на модрното изкуство – липсващите имена. Жорж Папазов. В: Изкуствоведски четения, пролет 2007. Институт за изкуствознание. С. 2007, с. 453-460 и с. 497.
  • Images of Modernity. The experience of the City and Nature: Early Examples from the Balkans. Във: Визуалният образ. Докторантски семинар 2006-2007. Съст. Ирина Генова. Изд. На НБУ. С. 2007, с. 72-98.
  • Representations of Modernity – cases from the Balkans until the First World War. Difficulties in Historicizing / Contextualizing. New Europe College Regional Program Yearbook 2005-2006. Bucharest, 2008, pp. 17-64.
  • Българска класика – първи салон. В. „Култура”, 2008, 22 февруари, бр. 7, с. 7.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]