Боян Манчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Манчев.

Боян Манчев
български философ и културен теоретик
Роден
22 юли 1970 г. (46 г.)
Философия
Регион Западна философия
Епоха Съвременна философия
Интереси Онтология, философия на изкуството, политическа философия
Научна дейност
Област Културология, изкуствознание, история на литературата
Образование Софийски университет
Работил в Софийски университет
Нов български университет
Титла Доцент

Доц. д-р Боян Манчев е български философ, изкуствовед, културен теоретик. Директор на програма и вицепрезидент на Международния философски колеж, Париж. Преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Нов български университет и Берлинския университет за изкуства.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Боян Красимиров Манчев завършва българска филология (1994) и философия (1997) в СУ „Св. Климент Охридски“. Става преподавател по Теория на литературата към Катедрата по теория и история на литературата в СУ „Св. Климент Охридски“ (1997-1999). През 1998 г. защитава докторска дисертация на тема „Наративната система в романите на Достоевски (от „Престъпление и наказание“ до „Братя Карамазови“)“. От 1999 г. е член на Департамента по нова българистика към НБУ, където води лекционния курс „Подходи към текста“. През 2000 г. осъществява тримесечно постдокторално изследване в Националния институт за френски език (l'INaLF, CNRS), Париж. Тема на изследването: „Символът и алегорията в сюрреализма“. През 2011 г. на д-р Боян Манчев е присъдено академичното звание „доцент“.

Научна и творческа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Изследователските интереси на Боян Манчев са съсредоточени в областта на онтологията, философията на изкуството и политическата философия. Изнася лекции в множество европейски, американски и японски университети и културни институции. Ръководи семинара „Фантазмът, субектът и смисълът“ към Международния философски колеж, Париж.

Д-р Манчев е организирал конференции и публични форуми в областта на философията, съвременното изкуство и политика и е сътрудничил на проекти на ZKM (Карлсруе), Apexart (Ню Йорк), EHESS (Париж), IWM (Виена), Kolleg Friedrich Nietzsche (Ваймар), Tanzquartier (Виена), CND (Париж), ICA (София), BAK (Утрехт) и др. Сътрудничи и участва в дебати с философи и теоретици от различни поколения, между които Жан-Люк Нанси, Антонио Негри, Жак Дерида, Шантал Муф, Роберто Еспозито, Аленка Зупанчич, Борис Гройс, Жакоб Рогозенски, Фредерик Нера, Федерико Ферари, Артьом Магун, Рада Ивекович, Габриела Бастера, Миглена Николчина, Александър Кьосев, Ангел В. Ангелов, Владимир Градев и Димитър Вацов.

Боян Манчев се включва като теоретик, драматург или изпълнител в проекти на театрални режисьори, хореографи и визуални артисти, между които Елке Мархьофер, Tим Етчелс („The Frequently Asked“), Ани Васева („Окото“, „С“, „Малки момиченца“), Борис Шармац („Expo Zero“).

Автор е на над сто студии и статии, публикувани на български, френски, английски, немски, италиански, японски, руски, шведски и други езици.

Съставител е на броевете на списанието „Rue Descartes 64: La métamorphose“ (Paris: PUF, 2009) и „Rue Descartes 67: Quel sujet du politique?“ (Paris: PUF, 2010, в сътрудничество с Рада Ивекович и Габриела Бастера).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Научни трудове[редактиране | редактиране на кода]

На български
  • „Невъобразимото: Опити по философия на образа“ (2003) [1]
  • „Тялото – Метаморфоза“ (2007) [2]
  • „Логика на политическото. Метаморфози на политическата общност и политическия субект“ (2012) [3] [4]
На френски
  • „L'altération du monde. Pour une esthétique radicale“ (Paris: Lignes, 2009)
  • „La Métamorphose et l'Instant – Désorganisation de la vie“ (Paris/Strasbourg: La Phocide, 2009)[5]

Драматургия[редактиране | редактиране на кода]

  • 2011: „Пиеса за умиране“ (с Ани Васева). Театрална работилница „Сфумато“. [6]
  • 2012: „Франкенщайн“ (с Ани Васева). Театрална група „Метеор“ и Театрална работилница „Сфумато“. [7]
  • 2013: „Фаетон: Изверги“. Театрална група „Метеор“. [8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Владимир Градев, „В лабиринтите на невъобразимото“, рец. във в. „Култура“, бр. 37, 10 октомври 2003 г.
  2. Камелия Спасова, „Тялото – събитие и илюстрации“, рец. в сп. „Следва“, 2008, електронна публикация в „Литературен клуб“, 10 септември 2010 г.
  3. Димитър Божков, „Животът и политиката“, рец. във в. „Култура“, бр. 2 (2708), 18 януари 2013 г.
  4. Откъс от „Логика на политическото. Метаморфози на политическата общност и политическия субект“ на сайта на изд. „Изток-Запад“.
  5. Миглена Николчина, „Ново българско име във френската теория. За Боян Манчев и усилието на мисълта“, в. „Култура“, бр. 38 (2566), 5 ноември 2009 г.
  6. Театрална работилница „Сфумато“ – премиера, theatre.art.bg, 01.12.1011
  7. „Франк и Щайн, образът и желанието. „Франкенщайн“. Текст Ани Васева и Боян Манчев, Виолета Дечева, в. „Култура“, бр. 8, 2 март 2012 г.
  8. Премиера на театралната оратория „Фаетон: Изверги“, Българска национална телевизия, 5.12.2013

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Статии
Интервюта
За него