Жан-Люк Нанси

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жан-Люк Нанси
Jean-Luc Nancy
френски философ
Жан-Люк Нанси в Салона на книгата в Париж, март 2010 г.
Жан-Люк Нанси в Салона на книгата в Париж, март 2010 г.

Роден
26 юли 1940 г. (78 г.)
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на 20 век
Школа деконструкция, континентална философия
Идеи être-en-commun
Повлиян
Научна дейност
Работил в Страсбургски университет

Уебсайт
Жан-Люк Нанси в Общомедия

Жан-Люк Нанси (на френски: Jean-Luc Nancy) е съвременен френски философ, представител на деконструкцията. Професор по философия в Страсбургския университет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 26 юли 1940 г. в Бордо. Завършва философия в Париж през 1962 г. Става асистент в Института по философия към Страсбургския университет през 1968 г. През 1973 г. защитава докторат върху Кант под научното ръководство на Пол Рикьор.

Между 1989 и 1997 г. ръководи Факултета по философия, лингвистика, информатика и педагогически науки към Страсбургския университет.

Носител на международната награда на италианското Общество Ницше (1990).

Автор е на редица книги върху творчеството на други философи: Лакан (Le titre de la lettre, 1973), Хегел (La remarque spéculative, 1973), Кант (Le Discours de la syncope, 1976 и L’Impératif catégorique, 1983), Декарт (Ego sum, 1979), Хайдегер (Le Partage des voix, 1982).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • La Remarque spéculative (Un bon mot de Hegel). Paris: Galilée, 1973.
  • La titre de la lettre. Paris: Galilée, 1973 (в съавторство с Филип Лаку-Лабарт).
  • Le Discours de la syncope. I. Logodaedalus. Paris: Flammarion, 1975.
  • L'absolu littéraire. Théorie de la littérature du romantisme allemand. Paris: Seuil, 1978 (в съавторство с Филип Лаку-Лабарт).
  • Ego sum. Paris: Flammarion, 1979.
  • Les Fins de l'homme à partir du travail de Jacques Derrida: colloque de Cerisy, 23 juillet-2 août 1980. 1981 (ed., в съавторство с Филип Лаку-Лабарт).
  • Rejouer le politique. 1981 (ed., в съавторство с Филип Лаку-Лабарт).
  • Le partage des voix. Paris: Galilée, 1982.
  • La retrait du politique. 1983 (ed., в съавторство с Филип Лаку-Лабарт).
  • La communauté désoeuvrée. Paris: Christian Bourgois, 1983.
  • L'Impératif catégorique. Paris: Flammarion, 1983.
  • L'oubli de la philosophie. Paris: Galilée, 1986.
  • Des lieux divins. Mauvezin: T.E.R, 1987.
  • L'expérience de la liberté. Paris: Galilée, 1988.
  • Une Pensée finie. Paris: Galilée, 1990.
  • Le poids d'une pensée. Québec: Le griffon d'argile, 1991.
  • Le mythe nazi. La tour d'Aigues: L'Aube, 1991 (в съавторство с Филип Лаку-Лабарт, преработено издание; оригинална публикация – Les méchanismes du fascisme, 1981).
  • La comparution (politique à venir). Paris: Bourgois, 1991 (в съавторство с Жан-Кристоф Баи).
  • Corpus. Paris: Métailié, 1992.
  • Le sens du monde. Paris: Galilée, 1993.
  • Les Muses. Paris: Galilée, 1994.
  • Être singulier pluriel. Paris: Galilée, 1996.
  • Hegel. L'inquiétude du négatif. Paris: Hachette, 1997.
  • L'Intrus. Paris: Galilée, 2000.
  • Le regard du portrait. Paris: Galilée, 2000.
  • Conloquium, в: Роберто Еспозито, Communitas. trad. de Nadine Le Lirzin, Paris: PUF, 2000.
  • La pensée dérobée. Paris: Galilée, 2001.
  • The evidence of film. Bruxelles: Yves Gevaert, 2001.
  • La création du monde ou la mondialisation. Paris: Galilée, 2002.
  • Nus sommes. La peau des images. Paris: Klincksieck, 2003 (в съавторство с Федерико Ферари).
  • Noli me tangere. Paris: Bayard, 2003.
  • L'extension de l'âme. Metz: Le Portique, 2003.
  • L'il y a' du rapport sexuel. Paris: Galilée, 2003.
  • La déclosion (Déconstruction du Christianisme 1). Paris: Galilée, 2005.
  • Sur le commerce des pensées: Du livre et de la librairie. Paris: Galilée, 2005.
  • Iconographie de l'auteur. Paris: Galilée, 2005 (в съавторство с Федерико Ферари).
  • Tombe de sommeil. Paris: Galilée, 2007.
  • Juste impossible. Paris: Bayard, 2007.
  • À plus d'un titre: Jacques Derrida. Paris: Galilée, 2007.
  • Vérité de la democratie. Paris: Galilée, 2008.
  • Le poids d'une pensée, l'approche. Strasbourg: La Phocide, 2008.
  • Je t'aime, un peu, beaucoup, passionnément.... Paris: Bayard Centurion, 2008.
  • Démocratie, dans quel état ?, в съавторство с Джорджо Агамбен, Ален Бадиу, Даниел Бенсаид, Уенди Браун, Жак Рансиер, Кристин Рос и Славой Жижек, La Fabrique, 2009.
  • L'Adoration, Paris, Galilée, 2010.
  • Atlan: les détrempes, Paris, Hazan, 2010.
  • À Vengeance ? de Robert Antelme, в: Robert Antelme, Vengeance ?. Hermann, 2010.
  • La Ville au loin. Strasbourg: La Phocide, 2011.
  • Maurice Blanchot, passion politique. Paris: Galilée, 2011.
  • Politique et au-delà. Interview with Philipp Armstrong and Jason E. Smith, Paris: Galilée, 2011.
  • Dans quels mondes vivons-nous?, в съавторство с Орелиен Баро, Paris: Galilée, 2011.
  • L’Équivalence des catastrophes (Après Fukushima), Paris: Galilée, 2012.
  • La Possibilité d'un monde, Paris: Les petits platons, 2013
Преводи на български език

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]