Пол Рикьор

Пол Рикьор Paul Ricœur
френски философ
Роден	27 февруари 1913 г. Валанс, Франция
Починал	20 май 2005 г. Шатьоне Малабри, Франция
Погребан	Франция
Религия	Протестантство
Учил в	Ренски университет Парижки хуманитарен факултет Парижки университет
Награди	Награди Балзан (1999) Награда Оскар Пфистер (2000)
Философия
Епоха	Философия на XX век
Школа	Континентална философия
Интереси	философия, феноменология
Текстове	Живата метафора Време и разказ Конфликтът на интерпретациите
Повлиян	Хайдегер, Дилтай, Марсел, Киркегор, Ясперс, Хусерл, Аренд, Бенвенист, Якобсон
Повлиял	Морис Мерло-Понти, Жак Дерида
Научна дейност
Област	Културология, теория на литературата
Работил в	Парижки университет
Уебсайт	www.ricoeursociety.org
Пол Рикьор в Общомедия

Пол Рикьор (на френски: Paul Ricœur, р. 27 февруари 1913 – п. 20 май 2005) е френски философ, един от водещите представители (заедно с Хайдегер и Гадамер) на философската херменевтика като клон на философията, развил се като дял на феноменологията.

Творчество

Творчеството на Пол Рикьор започва след Втората световна война под знака на „Философията на волята“ (1950) и социалната етика („История и истина“, 1964). Пътят му го води от феноменологията на действието до една критична херменевтика („За интерпретацията, есе за Фройд“, 1966, и „Конфликтът на интерпретациите“, 1969), а после до една поетика на времето и действието („Живата метафора“, 1975, „Време и разказ“, 1983-1985, „От текста към действието“, 1986), която скъсва със структуралисткото ограничение на езиковата дейност.

„Самият себе си като някой друг“ (1990) предлага вариации върху чувстващия, говорещия и действащия субект. В този труд откриваме артикулирана една морална и политическа философия, продължена в редица сборници с текстове, разглеждащи проблема за справедливостта като добродетел и като институция („Прочити 1“, „Справедливото“ 1 и 2, 1991-2001). Същевременно Рикьор продължава да изследва нефилософските извори на философията, най-вече в библейските текстове („Прочити“ 3, 1994, „Да мислим Библията“, 1998). През 2000 г. той публикува „Паметта, историята, забравата“, разглеждаща въпроса за една точна представа за миналото, а през 2004 г. „Пътят на разпознаването“, който поставя тази представа за миналото, с нейната несигурност и трудна споделимост, в центъра на социалната връзка.

Библиография

Трудове

• Пътят на разпознаването, изд. СОНМ, София, 2006, прев. Тодорка Минева
• Паметта, историята, забравата, изд. СОНМ, София, 2006, прев. Тодорка Минева
• Самият себе си като някой друг, ЕА, Плевен, 2004, прев. Тодорка Минева
• Конфликтът на интерпретациите, изд. Наука и изкуство, София, 2000, прев. Иванка Райнова
• От текста към действието, изд. Наука и изкуство, София, 2000, прев. Жана Дамянова
• Живата метафора, изд. Лик, 1994
• История и истина, изд. Аргес, София, 1993

Статии

• „История и реторика“. – Страница, 2000, № 4, 49-59.

За Рикьор

Статии

• Боян Знеполски. Посоки на съвременната социална философия: Рикьор и Хабермас. – Социологически проблеми, 1999, № 3-4,
• Боян Знеполски. Пол Рикьор и френската философия. – В: Езикът на желанията. С., Дружество „Гражданин“, 1997.
• Красимира Бенкова. Лекции по съвременна етика. Шумен, Аксиос, 2001, 120-141.
• Александр Марков. К христианской политологии: Мишель де Серто и Поль Рикёр об идее равенства, Православие и мир, 14 септември 2011

Сборници

• Пол Рикьор. Философията пред предизвикателствата на промените. С., Дом на науките за човека и обществото, 1998.
• Юрген Хабермас и Пол Рикьор: диалог един след друг. С., Дом на науките за човека, 2000.
• Ивайло Знеполски. Херменевтични парадигми. Дилтай, Гадамер, Хабермас, Рикьор. С., Агата-А, 2004.
• Поль Рикер — философ диалога. М., Инст. философии РАН, 2008.

Външни препратки

• Пол Рикьор, Универсално и историческо (съкратен вариант на лекция, представена от Пол Рикьор във френския университетски колеж в Москва на 01. 04.1996 г.), прев. Стефка Паунова, в. Литературен вестник, бр. 22, 6 юни 2001 г.
• Рикьор, Смърт и Вечност (видео), кратък откъс от интервю (1969 г.), публикувано на 24.05.2012 от Nikolay Pavlov