Тодорка Минева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тодорка Минева
българска преводачка и редакторка
Родена
21 април 1962 г. (56 г.)
Литература
Награди Награда на Съюза на преводачите в България и Центъра за изкуства „Сорос“ за превода на книгата на Мирча Елиаде Шаманизмът и архаичните техники на екстаза (1996)
Семейство
Съпруг Веселин Праматаров
Деца Борис Праматаров
Калоян Праматаров

Тодорка Йорданова Минева е българска преводачка от френски език и главен редактор на издателство СОНМ.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършила е 9 френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ в София, а след това философия с втора специалност френски език в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Нейни преводачески проекти са печелили подкрепата на Института за науки за човека, Виена, Австрия (януари-юни 2001 г.), Международния колеж за литературни преводачи в Арл, Франция (1995, 1997, 1999, 2004, 2008, 2016), Международния преводачески колеж „Лорен“, Швейцария (2005, 2007, 2008, 2010, 2013, 2018), Европейския колеж за литературни преводачи в Сенеф, Белгия (2011, 2013, 2014, 2015) и др. В периода 2010 – 2013 г. е била председател на секция „Художествена литература“ при Съюза на преводачите в България.

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

Хуманитарни науки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Едуар Шюре, Велики посветени. Очерк върху тайната история на религиите, т. 3: Платон, Иисус, изд. „Евразия-Абагар“, С., 1992.
  2. Морис Надо, История на сюрреализма, изд. „Аргес“, С., 1993.
  3. Гастон Башлар, Поетика на мечтанието, изд. „Аргес“, С., 1994.
  4. Еманюел Левинас, Времето и другото, изд. „Сонм“, С., 1995.
  5. Мирча Елиаде, Трактат по история на религиите, изд. „Лик“, С., 1995.
  6. Жак Дерида, Гласът и феноменът, изд. „Лик“, С., 1995.
  7. Анри Бергсон, Смехът, изд. „Сонм“, С., 1996.
  8. Мирча Елиаде, Шаманизмът и архаичните техники на екстаза, изд. „Лик“, С., 1996.
  9. Жан-Пол Сартр, Философски ситуации, изд. „ЕА“, Плевен, 1997.
  10. Еманюел Левинас, Хуманизъм към другия човек, изд. „Сонм“, С., 1997.
  11. Емил Чоран, История и утопия, изд. „Лик“, С., 1997 (в сътрудничество с Веселин Праматаров).
  12. Мирча Елиаде, История на религиозните идеи и вярвания, т. 1: От каменната епоха до Елевсинските мистерии, изд. „Христо Ботев“, С., 1997.
  13. Марк Блок, Апология на историята, или занаятът на историка, изд. „Сонм“, С., 1997 (в сътрудничество с Веселин Праматаров).
  14. Еманюел Левинас, Собствени имена, изд. „Сонм“, С., 1998 (в сътрудничество с Веселин Праматаров).
  15. Жан-Пол Сартр, Истина и съществуване, изд. „Сонм“, С., 1998.
  16. Жан-Франсоа Лиотар, Нечовешкото, изд. „Сонм“, С., 1999 (в сътрудничество с Веселин Праматаров и Росица Пиронска).
  17. Антонен Арто, Театърът и неговият двойник, изд. „Сонм“, С., 1999.
  18. Еманюел Левинас, Другост и трансцендентност, изд. „Сонм“, С., 1999.
  19. Огюст Конт, Трактат върху позитивния дух, изд. „Сонм“, С., 2000.
  20. Еманюел Левинас, Другояче от битието, или отвъд същността, изд. „Сонм“, С., 2002.
  21. Емил Дюркем, За разделението на обществения труд, изд. „Сонм“, С., 2002 (в сътрудничество с Чавдар Ценов)
  22. Люс Иригаре, Този пол, който не е един, изд. „Сонм“, С., 2003 г. (в сътрудничество с Татяна Батулева).
  23. Чарлз Тейлър, Изворите на Аза. Формирането на модерната идентичност, изд. „Сонм“, С., 2003.
  24. Пол Рикьор, Самият себе си като някой друг, изд. „ЕА“, Плевен, 2004.
  25. Леон Поляков, Арийският мит, изд. „Сонм“, С., 2004.
  26. Жан Старобински, Действие и реакция, изд. „Сонм“, С., 2005.
  27. Пол Рикьор, Паметта, историята, забравата, изд. „Сонм“, С., 2006.
  28. Пол Рикьор, Пътят на разпознаването, три студии, изд. „Сонм“, С., 2006.
  29. Патрик Фаро, Морал и социология, изд. „Сонм“, С., 2006.
  30. Жил Дельоз и Феликс Гатари, Кафка. За една малка литература, изд. „Сонм“, С., 2009.
  31. Жак Дерида, Призраците на Маркс. Държавата на дълга, работата на траура и новият интернационал, изд. "Рива", 2018 (съвместно с Михаил Събев).

Художествена литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Шарл Перо, Приказки от стари времена, изд. „Д. Яков“, С., 1992, 1997, 2000.
  • Александър Дюма, Тримата мускетари, изд. „Д. Яков“, С., 1992, 1997, 2000 – съвместен превод с Лъчезар Живин.
  • Антоан дьо Сент Екзюпери, Малкият принц, изд. „Д. Яков“, С., 1995.
  • „Красавицата и Звяра“ и други приказки от френски писатели, изд. „Д. Яков“, С., 1995 – превод (в сътрудничество с Валентин Панджаров) и съставителство.
  • Приказки от френски писателки, изд. „Сонм“, С., 1997 – превод (в сътрудничество с Валентин Панджаров) и съставителство.
  • Албер Камю, Опаката и лицевата страна, изд. „Лик“, С., 1997.
  • Натали Сарот, Tu не се обичаш, сп. „Съвременник“, бр. 3, 1997 г., С., стр. 14 – 92.
  • Жорж Алда, Щастливите минути, изд. „Сонм“, С., 2000.
  • Жорж Алда, Мария от Магдала, изд. „Сонм“, С., 2003.
  • Мадам Д'Оноа, Приказки за прочути феи, изд. „Сонм“, С., 2010.
  • Анатол Франс, Приказка за Абей Кларидска, принцеса на джуджетата, изд. „Сонм“, С., 2010.
  • Франц Хеленс, Двойникът и други фантастични истории, изд. „Сонм“, С. 2013.
  • Анонимен автор от края на 18 век, Пътуване до Висбек, изд. „Сонм“, 2013.
  • Корин Хукс, Роклята ми не е измачкана, изд. „Алтера“, С. 2014.
  • Жак Шесекс, Един евреин за назидание, изд „Сонм“, С., 2014.
  • Корин Хукс, Голямото меню, изд. „Сонм“, С., 2014.
  • Карол Фив, Когато станем щастливи, изд. „Сонм“, С., 2016.
  • Алексей Николаевич Толстой, Приказки, изд. „Сонм“, С., 2017.

Съставител[редактиране | редактиране на кода]

Съставител е на поредици „Ризома“, „Гласове“, „Литературно пространство“ при издателство „Сонм“.

  • Поредица „Ризома“ е предназначена да представя ключови трудове из областта на съвременната философия. Досега в нея са публикувани творби на автори като Еманюел Левинас, Жак Дерида, Жан-Франсоа Лиотар, Юзеф Тишнер, Чарлз Тейлър, Жан Старобински, Пол Рикьор и др.
  • Поредица „Гласове“ включва трудове из областта на съвременната социология и история на автори като Марк Блок, Емил Дюркем, Едуард Халет Кар, Леон Поляков, Патрик Фаро, Франсоа Дос и др.
  • Поредица „Литературно пространство“ съдържа ярки творби на изтъкнати съвременни европейски писатели, малко познати на българския читател. В нея са публикувани автори като Жорж Алда, Марек Биенчик, Йовица Ачин и др.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Награда на Съюза на преводачите в България и Центъра за изкуства „Сорос“ за превода на книгата на Мирча Елиаде Шаманизмът и архаичните техники на екстаза през 1996 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]