Жил Дельоз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жил Дельоз
Gilles Deleuze
френски философ
Роден
Починал
4 ноември 1995 г. (70 г.)
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на ХХ век
Школа Континентална философия, емпиризъм
Интереси Естетика, история на Западната философия, метафилософия, метафизика
Идеи Асемблаж, тяло без органи, детериториализация, ризома, шизоанализа
Образование Сорбона
Повлиян Бергсон, Ницше, Спиноза, Кант, Сартър
Повлиял Мишел Фуко, Майкъл Хард, Жижек, Антонио Негри, Феликс Гатари
Жил Дельоз в Общомедия

Жил Дельоз (на френски: Gilles Deleuze) е френски философ постмодернист от втората половина на 20. век. От началото на 60-те години на 20. век до своята смърт Дельоз публикува много влиятелни трудове върху философията, литературата, киното, изящното изкуство. Най-популярните му книги са двата тома на Капитализъм и шизофрения: Анти-Едип (1972) и Хиляда плоскости (1980), и двете писани в съавторство с Феликс Гатари.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Жил Дельоз е роден на 18 януари 1925 г. в Париж, където живее през целия си живот. Учи в Сорбоната, като негови преподаватели по философия са влиятелните Жорж Кангилем, Жан Иполит, Фердинанд Алке, Морис дьо Гандийак.

Дельоз преподава в различни лицеи в Амиен, Орлеан и Париж (Лицей „Луи Велики“) до 1957 г., когато печели конкурс за преподавател в Сорбоната. През 1953 г. публикува първата си монография, Емпиризъм и субективност, върху творчеството на Дейвид Хюм. Сключва брак с Денис Пол „Фани“ Гранжуан през 1956 г. През 1960-1964 г. работи в Националния център за научни изследвания (CNRS). По това време публикува Ницше и философията (1962) и се сприятелява с Мишел Фуко. От 1964 до 1969 г. е преподавател в Университета в Лион. През 1968 г. публикува двете си дисертации, Различие и повторение и Експресионизъм във философията: Спиноза.

От 1969 г. преподава философия в Университета Париж VIII във Венсан, експериментално висше училище, създадено за модел на образователна реформа. Този нов университет привлича редица талантливи учени, включително Мишел Фуко (който именно предлага да поканят и Дельоз), и психоаналитика Феликс Гатари. По общо мнение Дельоз е изключителен преподавател, който умело съчетава строгост и университетска ерудиция с голямо въображение и прост изказ. Неговите лекции имат огромен успех и са посещавани от разнолика и международна публика. Дельоз преподава във Венсан до пенсионирането си през 1987 г.

Дельоз, който страда от болести на дихателната система от ранна възраст,[1] развива туберкулоза през 1968 г. и му бива изрязана част от белите дробове.[2] През останалата част от живота си страда от все по-тежки респираторни проблеми.[3] На 4 ноември 1995 г. се самоубива, скачайки от прозореца на апартамента си.[4]

Философия[редактиране | редактиране на кода]

Работите на Дельоз спадат към две групи: от една страна, монографии, интерпретиращи работата на други, били те философи (Спиноза, Лайбниц, Хюм, Имануел Кант, Ницше, Бергсон, Фуко) или творци (Пруст, Кафка, Френсис Бейкън ), а от друга страна, еклектични философски студии, организирани около определен концепт (например различие, смисъл, събития, шизофрения, кино, философия). В същото време и независимо от темата Дельоз с постоянство развива вариации на едни все пак постоянстващи философски идеи.

История и философско случване[редактиране | редактиране на кода]

Философията според Дельоз е изкуството да се образуват, сътворяват и създават понятия, и наистина, френският философ е имал склонност към изковаването на нови понятия. Дельоз уверява, че философията не е насочена само към специалистите. За него може да се каже същото, което например той казва по отношение на Спиноза: всеки може да чете философия, да изпита от това силни чувства или да промени напълно представите си, дори и когато не разбира напълно понятията. Обратно, когато един историк на философията не разбира понятията, той вече няма достатъчно (необходимото) разбиране.

Клиничност и политика[редактиране | редактиране на кода]

Първото понятие на Дельоз е това за плана на консистентност, което той заменя по-късно с план на иманентното. Философията на Дельоз е философия на абсолютната иманентност. В нея няма трансцендентност, отрицание, липса. Това е философия на радостта и радикално отхвърляне на властите.

Рецепция[редактиране | редактиране на кода]

Идеите на Дельоз не създават школа, като тази на Лакан, но основните му трудове с Гатари (Анти-Едип, Хиляда плоскости и Що е философия?) стават бестселъри във Франция и са често цитирани в англоговорящите академии (през 2007 например той е сред 11-те най-цитирани автори в публикации на английски език в хуманитаристиката, между Фройд и Имануел Кант).[5]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • (1968) Différence et répétition
    • Различие и повторение, София, ИК Критика и хуманизъм (КХ), 1999
В съавторство с Феликс Гатари
  • (1972) Capitalisme et Schizophrénie 1. L'Anti-Œdipe
    • Анти-Едип: капитализъм и шизофрения Т.1, ИК Критика и хуманизъм (КХ), 2004, ISBN 954-587-102-4
  • (1980) Capitalisme et Schizophrénie 2. Mille Plateaux
    • Хиляда плоскости: Капитализъм и шизофрения Т.2 , София, ИК Критика и хуманизъм (КХ), 2009.
  • (1975) Kafka. Pour une littérature mineure
    • Кафка. За една малка литература, София, Издателство СОНМ, 2009, ISBN 978-954-8478-98-4
  • (1991) Qu'est-ce que la philosophie?
    • Що е философия?, София, ИК Критика и хуманизъм (КХ), 1995.
Статии на български

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Francois Dosse, Deleuze and Guattari: Intersecting Lives, trans D. Glassman, CUP 2010, p.98.
  2. Francois Dosse, Deleuze and Guattari: Intersecting Lives, trans D. Glassman, CUP 2010, p.178.
  3. Gilles Deleuze et les médecins ((fr))
  4. Gilles Deleuze. // Encyclopædia Britannica. Посетен на July 8, 2009. ((en))
  5. Most cited authors of books in the humanities, 2007, Times Higher Education, March 26, 2009. ((en))
  • Въвеждащата част, биография и първи абзац на Философия са превод от английската статия на Уикипедия Gilles Deleuze

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]