Жан Старобински

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жан Старобински
Jean Starobinski
швейцарски литературен теоретик и историк
През 2004 г.
През 2004 г.

Роден
Починал
Морж, Швейцария

Националност Флаг на Швейцария Швейцария
Религия Юдаизъм
Образование Женевски университет
Научна дейност
Област Теория на литературата
Образование Женевски университет
Работил в Женевски университет
Университет „Джонс Хопкинс“
Колеж дьо Франс
Жан Старобински в Общомедия

Жан Старобински (на френски: Jean Starobinski) е швейцарски литературен критик и историк на идеите.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 17 ноември 1920 г. в Женева, Швейцария. Освен образование по класическа филология, в Женевския университет той се дипломира и като медик психиатър. Трудовете му са представителни за т.нар. Женевска школа, която съчетава (класическа) психология и структурализъм.

Кариерата на Жан Старобински започва в годините след Втората световна война като асистент в литературната катедра на своя университет, но с приключване на медицинското си образование той работи и в университетската болница. В средата на 50-те години преподава в Университета „Джонс Хопкинс“. След завръщането си преподава в редица швейцарски университети. През 70-те години получава първите си титли хонориус кауза, а в 1987 – 1988 г. е поканен като лектор в Колеж дьо Франс.

Старобински е член на престижни общества и комитети.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Изследване върху Жан-Жак Русо донася трайна известност на Старобински[1] след 1957 и от 1967 до 1993 г. той е председател на общество за неговото изучаване. През 1964 г. Старобински пръв публикува анаграмите, с които Фердинанд дьо Сосюр продължително се е занимавал. Посвещава редица значими трудове на меланхолията, така както е засвидетелствана в литературните и медицинските текстове.

През 2010 г. дарява своята лична колекция от 40 000 тома на Швейцарската библиотека.

Признание и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Почетен доктор на

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Montesquieu, Le Seuil, Paris, 1953; édition corrigée et augmentée, 1994.
  • Jean-Jacques Rousseau: la transparence et l’obstacle, Paris, Plon, 1957; réédition, Gallimard, 1976,
  • Histoire du traitement de la mélancolie, des origines à 1900, (thèse), Acta psychosomatica, Bâle, 1960.
  • L’Œil vivant, Gallimard, Paris, 1961
  • Histoire de la médecine, Ed. Rencontre et ENI, 1963.
  • La Relation critique, Gallimard, 1970; rééd. coll. „Tel“, 2000
  • Les Mots sous les mots: les anagrammes de Ferdinand de Saussure, Paris, Gallimard, 1971.
  • 1789: Les Emblèmes de la Raison, Paris, Flammarion, 1973.
  • Trois Fureurs, Paris, Gallimard, 1974.
  • Montaigne en mouvement, Paris, Gallimard, 1982.
  • Claude Garache, Paris, Flammarion, 1988.
  • Le Remède dans le mal. Critique et légitimation de l’artifice à l’âge des Lumières, Paris, Gallimard, 1989
  • La Mélancolie au miroir. Trois lectures de Baudelaire, Paris, Julliard, 1990.
  • Diderot dans l’espace des peintres, Paris, Réunion des Musées Nationaux, 1991.
  • Action et réaction. Vie et aventures d’un couple, Paris, Seuil, 1999.
    • Действие и реакция: Житието и битието на двойка думи. Превод от френски Тодорка Минева. София: Сонм, 2005, 390 с. ISBN 954-8478-65-Х
  • Largesse, Paris, Gallimard, 2007.
  • L'Encre de la mélancolie, Paris, Le Seuil, 2012
  • Accuser et séduire, Paris, Gallimard, 2012
  • Diderot, un diable de ramage, Paris, Gallimard, 2012
  • La Beauté du monde – La littérature et les arts, Édition établie sous la direction de Martin Rueff, Paris, Gallimard, 2016

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Жорж Асима, „Общата воля у Русо в светлината на полупряката система на демокрация в Швейцария“, сайт на Българското общество за изследване на 18 век.
  2. Past Honorary Degree Recipients, сайт на Чикагския университет.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]