Жан-Франсоа Лиотар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жан-Франсоа Лиотар
Jean-François Lyotard
френски философ
Жан-Франсоа Лиотар, снимка от Бранча Етингер, 1995
Жан-Франсоа Лиотар, снимка от Бранча Етингер, 1995

Роден
Починал
21 април 1998 г. (73 г.)
Философия
Регион Западна философия
Школа постмодернизъм
Интереси метанаративи
Идеи постмодерното състояние, колапса на големите наративи
Текстове Économie libidinale (1974)
Le Différend (1983)
Образование Лицей Луи Велики, Сорбона
Повлиян Монтен · Кант · Маркс · Фройд · Витгенщайн · Парсънс · Дюркем · Остин
Повлиял Рорти · Барт
Жан-Франсоа Лиотар в Общомедия

Жан-Франсоа Лиотар (на френски: Jean-François Lyotard, френско произношение: [ʒɑ̃ fʀɑ̃swa ljɔˈtaʀ]; 10 август 192421 април 1998) е френски философ и литературен теоретик. Той е известен преди всичко с артикулирането на постмодернизма от края на 70-те години на 20. век и анализа на влиянието на постмодерността върху човешката ситуация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Критика[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Лиотар в Пер Лашез в Париж.

Някои твърдят, че теориите на Лиотар могат да изглеждат вътрешно-противоречиви, понеже Постмодерната ситуация изглежда, че предлага свой собствен наратив в историята за западането на метанаративите.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • La Phénoménologie, Paris, Presses universitaires de France, (coll. Que sais-je?), 1954.
  • Discours, Figure, Klincksieck, 1971. (Thèse de Doctorat d'État, sous la direction de Mikel Dufrenne.)
  • Dérive à partir de Marx et de Freud, Paris, 10/18, 1973 ; nouvelle éd., Paris, Galilée, 1994.
  • Des dispositifs pulsionnels, Paris, 10/18, 1973, nouvelle éd., Paris, Galilée, 1994.
  • Économie libidinale, Paris, Minuit, 1974.
  • Rudiments païens, Paris, Christian Bourgois, 1977.
  • Les Transformateurs Duchamp, Paris, Galilée, 1977.
  • La Condition postmoderne: rapport sur le savoir, Paris, Minuit, 1979.
  • Au juste (avec Jean-Loup Thébaud), Paris, Christian Bourgois, 1979.
  • La pittura del segreto nell’epoca post-moderna : Baruchello, Milan, Feltrinelli, 1982.
  • Le Différend, Paris, Minuit, 1983.
  • Tombeau de l'intellectuel et autres papiers, 1984.
  • Que peindre ? Adami, Arakawa, Buren (1987), rééd. préfacée et postfacée, Paris, Hermann, 2008.
  • Le Postmoderne expliqué aux enfants: Correspondance 1982-1985, Paris, Galilée, 1988.
  • L'Inhumain: Causeries sur le temps, Paris, Galilée, 1988.
  • Heidegger et les Juifs, Paris, Galilée, 1988.
  • La Faculté de juger (avec J. Derrida, V. Descombes, G. Kortian…), Paris, Minuit, 1989.
  • Leçons sur l'analytique du sublime, Paris, Galilée, 1991.
  • Signé Malraux, Paris, Grasset, 1996.
  • Questions au judaïsme, Paris, DDB, 1996.
  • La Confession d'Augustin, Paris, Galilée, 1998.
  • Misère de la philosophie, Paris, Galilée, 2000.
  • Pourquoi philosopher ?, Paris, PUF, 2012 [1964]
  • Logique de Levinas, textes rassemblés, établis et présentés par Paul Audi, postface de Gérald Sfez, Lagrasse, Verdier, 2015

Издания на български[редактиране | редактиране на кода]

  • Постмодерното обяснено за деца, София: Критика и хуманизъм, 1993.
  • „Да разсъждаваме върху различието“, сб. Способността за съдене, София: Аргес, 1995, с.219-270.
  • Постмодерната ситуация, София: Наука и изкуство, 1996.
  • Нечовешкото, София: Сонм, 1999.
  • Постмодерни поуки, София: Критика и хуманизъм, 2002.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Jean-François Lyotard“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.