Жан-Франсоа Лиотар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жан-Франсоа Лиотар
Jean-François Lyotard
френски философ
Жан-Франсоа Лиотар, снимка от Бранча Етингер, 1995
Жан-Франсоа Лиотар, снимка от Бранча Етингер, 1995

Роден
Починал
Париж, Франция
Погребан Пер Лашез, Париж, Франция

Образование Парижки университет
Университет „Париж-Нантер“
Философия
Регион Западна философия
Школа постмодернизъм
Интереси метанаративи
Идеи постмодерното състояние, колапса на големите наративи
Текстове Économie libidinale (1974)
Le Différend (1983)
Образование Лицей Луи Велики, Сорбона
Повлиян Монтен · Кант · Маркс · Фройд · Витгенщайн · Парсънс · Дюркем · Остин
Повлиял Рорти · Барт
Жан-Франсоа Лиотар в Общомедия

Жан-Франсоа Лиотар (на френски: Jean-François Lyotard, френско произношение: [ʒɑ̃ fʀɑ̃swa ljɔˈtaʀ]; 10 август 192421 април 1998) е френски философ и литературен теоретик. Той е известен преди всичко с артикулирането на постмодернизма от края на 70-те години на 20 век и анализа на влиянието на постмодерността върху човешката ситуация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Критика[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Лиотар в Пер Лашез в Париж.

Някои твърдят, че теориите на Лиотар могат да изглеждат вътрешно-противоречиви, понеже Постмодерната ситуация изглежда, че предлага свой собствен наратив в историята за западането на метанаративите.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • La Phénoménologie, Paris, Presses universitaires de France, (coll. Que sais-je?), 1954.
  • Discours, Figure, Klincksieck, 1971. (Thèse de Doctorat d'État, sous la direction de Mikel Dufrenne.)
  • Dérive à partir de Marx et de Freud, Paris, 10/18, 1973; nouvelle éd., Paris, Galilée, 1994.
  • Des dispositifs pulsionnels, Paris, 10/18, 1973, nouvelle éd., Paris, Galilée, 1994.
  • Économie libidinale, Paris, Minuit, 1974.
  • Rudiments païens, Paris, Christian Bourgois, 1977.
  • Les Transformateurs Duchamp, Paris, Galilée, 1977.
  • La Condition postmoderne: rapport sur le savoir, Paris, Minuit, 1979.
  • Au juste (avec Jean-Loup Thébaud), Paris, Christian Bourgois, 1979.
  • La pittura del segreto nell’epoca post-moderna: Baruchello, Milan, Feltrinelli, 1982.
  • Le Différend, Paris, Minuit, 1983.
  • Tombeau de l'intellectuel et autres papiers, 1984.
  • Que peindre ? Adami, Arakawa, Buren (1987), rééd. préfacée et postfacée, Paris, Hermann, 2008.
  • Le Postmoderne expliqué aux enfants: Correspondance 1982-1985, Paris, Galilée, 1988.
  • L'Inhumain: Causeries sur le temps, Paris, Galilée, 1988.
  • Heidegger et les Juifs, Paris, Galilée, 1988.
  • La Faculté de juger (avec J. Derrida, V. Descombes, G. Kortian…), Paris, Minuit, 1989.
  • Leçons sur l'analytique du sublime, Paris, Galilée, 1991.
  • Signé Malraux, Paris, Grasset, 1996.
  • Questions au judaïsme, Paris, DDB, 1996.
  • La Confession d'Augustin, Paris, Galilée, 1998.
  • Misère de la philosophie, Paris, Galilée, 2000.
  • Pourquoi philosopher ?, Paris, PUF, 2012 [1964]
  • Logique de Levinas, textes rassemblés, établis et présentés par Paul Audi, postface de Gérald Sfez, Lagrasse, Verdier, 2015

Издания на български[редактиране | редактиране на кода]

  • Постмодерното обяснено за деца, София: Критика и хуманизъм, 1993.
  • „Да разсъждаваме върху различието“, сб. Способността за съдене, София: Аргес, 1995, с.219-270.
  • Постмодерната ситуация, София: Наука и изкуство, 1996.
  • Нечовешкото, София: Сонм, 1999.
  • Постмодерни поуки, София: Критика и хуманизъм, 2002.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Jean-François Lyotard“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.