Мишел дьо Монтен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Монтен)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мишел дьо Монтен
Michel Eyquem de Montaigne
френски философ

Роден
Починал

Националност Флаг на Франция Франция
Религия Римокатолическа църква
Философия
Регион Западна философия
Епоха Ренесансова философия
Школа ренесансов хуманизъм, ренесансов скептицизъм
Интереси култура
Повлиян
Повлиял Джон Лок, Жан-Жак Русо
Семейство

Подпис Unterschrift des Michel de Montaigne.png
Мишел дьо Монтен в Общомедия

Мишел Ейкем дьо Монтен (на френски: Michel Eyquem de Montaigne) е френски философ и писател от епохата на Ренесанса, автор на книгата „Опити“ (Essais).[5] Неговият начин на писане утвърждава жанра есе, което прави от Монтен една особено значима фигура в интелектуалната история на Запада.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 28 февруари 1533 година във фамилния замък Монтен в град Сен-Мишел-дьо-Монтен, департамент Дордон, в близост до Перигьо и Бордо. Неговият баща, Пиер Ейкем (получил аристократичната титла „дьо Монтен“) е участник в Италианските войни и кмет на Бордо. Майката – Антоанета де Лопес, е от семейството на заможни арагонски евреи.

В ранното си детство Мишел се възпитава по либерално-хуманистичната педагогическа методика на баща си – неговият учител, немец, въобще не владеел френски език и говорел с Мишел изключително на латински. След това завършва Юридическия факултет на Университета в Тулуза и става член на парламента в Бордо. Въпреки че тази кариера неописуемо радвала Монтен-старши, за Мишел тя била тежест, а политиката изобщо не му харесвала. Като твърд противник на смъртното наказание, той всячески избягвал съдебни заседания, които можели да произнесат такава присъда. Но не можел да напусне службата заради баща си, който бил толкова горд с него.

По времето на Хугенотските войни, Монтен често е посредник между враждуващите страни, него еднакво го уважавали кралят-католик Анри III и протестантът Анри Наварски.

През 1565 г. Монтен се жени, като получава солидна зестра. След смъртта на баща си през 1568 г. той наследява родовото имение Монтен, където се заселва през 1571 г., продава своята съдийска длъжност и излиза в оставка. Отдава се на „умствена дейност“ в специално построена кула с вита стълба, стените на която биват изписани с изречения на латински, които му идвали в главата. През 1572 г., на 38-годишна възраст, Монтен започва да пише своите „Опити“, първата книга от които, „Есета“, се появява през 1580 г. Тя излиза в Париж, не предизвиква някакви особени вълнения, но не минава и незабелязано.

След публикуването на „Есета“, Мишел заминава на дълго пътуване из Европа. Живее за кратко в Германия, Швейцария, Испания, а пристигайки в Рим, решава че иска да стане римлянин, заради любовта към латинския. И въпреки че преодолява много бюрократични трудности, той все пак постига желанието си. Но Монтен не успява да живее дълго в Рим. Неговите сънародници от Бордо го избират за кмет. Той не може да откаже на краля и на гражданите и поема омразните задължения. Две години по-късно из Европа тръгва чума. От нея по това време можело само да се бяга и никакъв дълг на честта не можел да застави Мишел да остане със семейството си в заразения град. По този начин неговата служба се прекратява от само себе си. Хенри IV, приключвайки с религиозните войни, кани Монтен на служба в двора, но философът отказва и прекарва остатъка от дните си в самотно съзерцание и редакция на „Опити“, които стават основата на педагогиката на XVII – XVIII век.

Писателят почива по време на меса на 13 септември 1592 година в своя замък на 59-годишна възраст.

Философия[редактиране | редактиране на кода]

Скептицизмът на Монтен е насочен срещу средновековната схоластика и църковните авторитети. Предшественик на Френсис Бейкън, той отстоява онзи научен метод на познание, който се опира върху факти. В есеистичната си книга „Опити“ представя човека като върховна ценност. Монтен е против насилието в училищната система, включително физическите наказания на децата. Според него човек постига духовно развитие посредством добър външен вид и добри обноски и маниери, а физическото му възпитание е тясно свързано с духовното. Индивидът трябва да е способен да понася различни климатични промени, да се храни с определен тип храна, да поддържа определени хигиенни навици и т.н.

Философската значимост на Монтен е главно в реакциите, които предизвиква, на първо място – картезианството, и по-нататък рационализма, които търсят отговори срещу скептицизма. Възгледите му оказват пряко влияние върху идеите на английския философ Джон Лок, на Жан-Жак Русо и др. Маниерът му на писане, съчетаването на личната убеденост с рационални аргументи и излагането ѝ в литературна форма са това, което прави от Монтен един от ключовите автори на „Новото Време“.[6]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Открийте още информация за Мишел дьо Монтен в нашите сродни проекти:

Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
  1. www.britannica.com, Енциклопедия Британика.
  2. Енциклопедия Британика.
  3. Интернет база данни за научна фантастика, Посетен на 9 октомври 2017, Указан като: Michel de Montaigne.
  4. Discogs, Посетен на 9 октомври 2017, Указан като: Michel De Montaigne.
  5. Mонтен М., Опити: Кн.1, София: Наука и изкуство, 1975; Кн. 2 и Кн. 3. Първо издание: 1976, преиздадена: 1980.
  6. вж. по подробно Тулмин С., Завръщане към разума, София: КиХ, 2002

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]