Мишел дьо Монтен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мишел дьо Монтен
Michel de Montaigne
френски философ

Роден
Починал
Философия
Регион Западна философия
Епоха ренесансова философия
Школа ренесансов хуманизъм, ренесансов скептицизъм
Интереси култура

Подпис Unterschrift des Michel de Montaigne.png
Мишел дьо Монтен в Общомедия

Мишел дьо Монтен (на френски: Michel de Montaigne) (Мише́л Ейке́м дьо Монте́н, фр. Michel Eyquem de Montaigne; 28 февруари 1533 г., замък Монтен в Сен-Мишел-дьо-Монтен — 13 септември 1592 г., Бордо) — е френски философ и писател от епохата на Ренесанса, автор на книгата „Опити“ (фр. Essais).[1] Неговият начин на писане утвърждава жанра есе, което прави от Монтен една особено значима фигура в интелектуалната история на Запада.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Монтен се ражда във фамилния замък в град Сен-Мишел-дьо-Монтен (Дордон) в близост до Перигьо и Бордо. Неговият баща, Пиер Ейкем (получил аристократичната титла „дьо Монтен“), участник в Италианските войни, бил кмет на Бордо; умира през 1568 година. Майката – Антоанета де Лопес, е от семейството на заможни арагонски евреи. В ранното си детство Мишел се възпитава по либерално-хуманистичната педагогическа методика на баща си – неговият учител, немец, въобще не владеел френски език и говорел с Мишел изключително на латински.

По времето на хугенотските войни, Монтен често е посредник между враждуващите страни, него еднакво го уважавали кралят-католик Анри III и протестантът Анри Наварски.

През 1565 г. Монтен се жени, като получава солидна зестра. След смъртта на баща си през 1568 г. той наследява родовото имение Монтен, където се и заселва през 1571 г., продава своята съдийска длъжност и излиза в оставка. През 1572 г., на 38-годишна възраст Монтен започва да пише своите „Опити“.

Писателят почива по време на меса на 13 септември 1592 година.

Философия[редактиране | редактиране на кода]

Скептицизмът на Монтен е насочен срещу средновековната схоластика и църковните авторитети. Предшественик на Френсис Бейкън, той отстоява онзи научен метод на познание, който се опира върху факти. В есеистичната си книга „Опити“ представя човека като върховна ценност. Монтен е против насилието в училищната система, включително физическите наказания на децата. Според него човек постига духовно развитие посредством добър външен вид и добри обноски и маниери, а физическото му възпитание е тясно свързано с духовното. Индивидът трябва да е способен да понася различни климатични промени, да се храни с определен тип храна, да поддържа определени хигиенни навици и т.н.

Философската значимост на Монтен е главно в реакциите, които предизвиква, на първо място – картезианството, и по-нататък рационализма, които търсят отговори срещу скептицизма. Възгледите му оказват пряко влияние върху идеите на английския философ Джон Лок, на Жан-Жак Русо и др. Маниерът му на писане, съчетаването на личнатата убеденост с рационални аргументи и излагането ѝ в литературна форма са това, което прави от Монтен един от ключовите автори на „Новото Време“.[2]

Виж също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Открийте още информация за Мишел дьо Монтен в нашите сродни проекти:

Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
  1. Mонтен М., Опити: Кн.1, София: Наука и изкуство, 1975; Кн. 2 и Кн. 3 (излязла 1976), пак там: 1980.
  2. вж. по подробно Тулмин С., Завръщане към разума, София: КиХ, 2002

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]