Жорж Роденбах
| Жорж Роденбах Georges Rodenbach | |
 | |
| Роден | 16 юли 1855 г. |
|---|---|
| Починал | 25 декември 1898 г. |
| Професия | писател, поет, адвокат, журналист. |
| Националност |  Белгия |
| Активен период | 1877 – 1898 |
| Жанр | драма, лирика |
| Направление | символизъм |
| Течение | „Млада Белгия“ |
| Известни творби | „Мъртвата Брюге“ |
| Уебсайт | |
| Жорж Роденбах в Общомедия | |
Жорж Роденбах (на френски: Georges Rodenbach) е белгийски журналист, поет символист, драматург и писател на произведения в жанра социална драма и лирика.[1][2][3][4][5][6]
Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]
Жорж Реймон Константин Роденбах е роден на 16 юли 1855 г. в Турне, Белгия, в известно и заможно семейство.[3] Майка му е французойка, а баща му е германец от Андернах.[2] Отраства и посещава училище в Гент, и завършва колежа „Сейнт Барбе“, където се сприятелява с поета Емил Верхарен. Следва право в юридическия факултет на университета на Гент.[5] Изпратен е от баща си в Париж, за да завърши обучението си, но посещава предимно литературните среди.[3] Завръшайки се в Брюксел, става асистент на адвоката Едмон Пикар, но по-късно се отказва от професията и се посвещава на литературата.[3]
През 1877 г. е публикувана първата му стихосбирка „Огнище и поле“.[3] През следващата година отново прави нов престой в Париж, където посещава кръга на Хидропатите, и се свързва с поетите Катюл Мендес, Франсоа Копе, Морис Барес и др. Той е участник в литературната група „Млада Белгия“ и ранен сътрудник на литературното списание „Млада Белгия“. От 1887 г. живее в Париж и е кореспондент на „Брюкселски вестник“.[4] В Париж е близък приятел на Едмон дьо Гонкур[2] и поддържа връзка с Маларме, Огюст Роден, Алфонс Доде и Марсел Пруст.[5]
Автор е на сборници със стихове, романи и повести, няколко сборника с разкази, пиеси, и литературна критика.[5] Пише на френски език. Получава признание във Франция със стихосбирката „Бялата младост“ от 1996 г.[3] Той е един от най-оригиналните членове на символистичното движение, успяло да запази своята автономия от френската школа.[4] Голяма част от творчеството му е резултат от страстна идеализация на тихите фламандски градчета, в които е прекарал детството и ранната си младост.[2] Най-известен е с романа си „Мъртвата Брюге“ от 1892 г., публикуван във вестник „Фигаро“.[1] Централен герой в романа е самият град Брюж, което допринася значително за репутацията на фламандския град.[4]
Жорж Роденбах умира от апендицит на 25 декември 1898 г. в Париж, Франция.[4] Погребан е в гробището „Пер Лашез“ в Париж.[3][5]
.jpg)
Произведения[редактиране | редактиране на кода]
Самостоятелни романи и новели[редактиране | редактиране на кода]
- Vers d'amour (1884)[2][4]
- L'Art en exil (1889)[5]
Изкуството в изгнание, изд. СОНМ (2012), прев. Калоян Праматаров - Bruges-la-Morte (1892)[1]
Мъртвият Брюке, изд.: „Везни“ (1919), прев. Гео Милев
Мъртвата Брюге, изд.: Дружество „Гражданин“ (2000), изд. СОНМ (2021), прев. Красимир Кавалджиев - L'Agonie du soleil (1894)
- Le Tombeau de Baudelaire (1894)
- La Vocation (1895)[4]
Призванието, изд. СОНМ (2021), прев. Тодорка Минева - Le Carillonneur (1897)
Звънарят, изд. ИК ЛИК (2005), прев. Недка Капралова - Le Mirage (1900)
Поезия[редактиране | редактиране на кода]
- Le Foyer et les Champs (1877)[2][3][6]
- Les Tristesses (1879)
- La Belgique 1830 – 1880 (1880) – историческа поема
- La Mer élégante (1881)
- L'Hiver mondain (1884)
- La Jeunesse blanche (1886)[3]
- Du Silence (1888) – поема
- Le Voyage dans les yeux (1893) – поема
- Les Vies encloses (1896) – поема
- Le Miroir du ciel natal (1898) – поема
Сборници[редактиране | редактиране на кода]
- Musée de béguines (1894) – новели[2]
- Agonies de villes (1897) – есета
- Le Rouet des brumes (1901) – разкази
Колелото на мъглите, изд. ИК ЛИК (2007), прев. Недка Капралова, съдържа и „Жинотът на един портрет“ и „Часът“
Пиеси[редактиране | редактиране на кода]
- Le Voile
Други книги[редактиране | редактиране на кода]
- Les Tombeaux (1896) – с Йожеф Рипъл-Ронай и Джеймс Питкерн-Ноулс
- Les Vierges (1896) – с Йожеф Рипъл-Ронай и Джеймс Питкерн-Ноулс
Екранизации[редактиране | редактиране на кода]
- 1915 Gryozy – по романа „Мъртвата Брюге“
- 1972 Nocturno – тв филм по романа „Мъртвата Брюге“
- 1980 Le roman du samedi – тв сериал, 1 епизод
- 1981 Brugge, die stille – по романа „Мъртвата Брюге“
- 1983 Die tote Stadt – тв филм по романа „Мъртвата Брюге“
- 2010 Die tote Stadt – тв филм по романа „Мъртвата Брюге“
- 2021 Korngold: Die Tote Stadt – тв филм по романа „Мъртвата Брюге“
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в ((en)) Библиография в сайта Fantasticfiction
- ↑ а б в г д е ж ((en)) Биография и библиография в сайта Goodreads
- ↑ а б в г д е ж з и ((en)) Биография в сайта „Енциклопедия Британика”
- ↑ а б в г д е ж ((fr)) Биография и библиография в сайта Babelio
- ↑ а б в г д е Биография в сайта „Литературен свят”
- ↑ а б ((en)) Биография и библиография в сайта Encyclopedia.com
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Georges Rodenbach в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
