Направо към съдържанието

Алфонс Доде

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Алфонс Доде
Alphonse Daudet
френски писател
Роден
Починал
Париж, Франция
ПогребанПер Лашез, Париж, Франция
Националност Франция
Работилписател
Литература
ПсевдонимPiccolo
Период1859 – 1897
Жанровеприказка, драма
Течениенатурализъм
Известни творби„Арлезианката“
„Необичайните приключения на Тартарен от Тараскон“
ПовлиянЕмил Зола
Семейство
ДецаЛеон Доде, Люсиен Доде, Едме Доде
Подпис
Уебсайт
Алфонс Доде в Общомедия

Алфонс Додè (на френски: Alphonse Daudet) е френски писател и драматург, създател на образа на Тартарен Тарасконски. Неговите произведения са изпълнени с описания на природата и хората на Прованс.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Алфонс Доде е роден на 13 май 1840 г.[1] в Ним, Франция[2]. Семейството му, и от страна на баща му, и от страна на майка му, принадлежи към местната буржоазия. Баща му, Винсент Доде, е производител на коприна – човек, чийто живот често е белязан от неуспехи и лични затруднения.

Детството на Доде преминава под знака на несигурност и чести бягства от училище. През 1856 г., след като прекарва ученическите си години основно в Лион, той напуска града и започва работа като учител в Алес, департамент Гар, Южна Франция. Педагогическата длъжност се оказва крайно тежка за него; по-късно Доде споделя, че дълго след напускането на Алес се събуждал с тревога, мислейки си, че още е сред непокорните си ученици. Тези ранни преживявания намират отражение в автобиографичния му роман Le Petit Chose.

На 1 ноември 1857 г. Доде прекратява преподавателската си дейност и се установява при брат си Ернест, който е три години по‑голям от него и работи като журналист в Париж. В столицата Доде се посвещава на писането, а първите му стихотворения са събрани в малък сборник, озаглавен Les Amoureuses (1858), който получава благоприятни отзиви.

Доде постъпва на работа във вестник „Фигаро“, който по това време е под ръководството на редактора Картие дьо Вилмесан. Пише две или три пиеси и постепенно започва да се утвърждава в литературните среди като обещаващ млад автор. Впоследствие Морни, един от най‑влиятелните министри на Наполеон III, го назначава за свой секретар – длъжност, която Доде изпълнява до смъртта на Морни през 1865 г.[3]

През 1866 г. Алфонс Доде публикува Lettres de mon moulin, написани в Кламар, близо до Париж, и вдъхновени от вятърната мелница във Фонвий, Прованс.[4] Сборникът бързо привлича вниманието на широк кръг читатели. Първият му по-обемен роман, Le Petit Chose (1868), представлява до голяма степен художествено пресъздаване на ранните му години и се отличава с изящен стил и емоционална дълбочина, но не предизвиква значителен обществен отзвук.

Годината 1872 бележи появата на известния му роман Aventures prodigieuses de Tartarin de Tarascon и тридействената пиеса L’Arlésienne. Истинският пробив настъпва с романа Fromont jeune et Risler aîné (1874), който бързо придобива широка популярност. Произведението въвежда персонажи, едновременно реалистични и типологично представителни – подход, който, макар и познат в английската литература, е сравнително нов за френската белетристика.[3]

Романът Jack (1876), посветен на съдбата на извънбрачно дете, подложено на егоизма и безразличието на своята майка, затвърждава впечатлението за задълбочаващия се реализъм в творчеството на Доде. От този момент нататък кариерата му се развива като на утвърден писател, насочен основно към романистиката. Сред произведенията му от този период се открояват Le Nabab (1877), Les Rois en exil (1879), Numa Roumestan (1881), Sapho (1884) и L’Immortel (1888).[3]

Паралелно с романите Доде пише и за театралната сцена, а също така публикува мемоарни книги, сред които Trente ans de Paris (1887) и Souvenirs d’un homme de lettres (1888). Заедно с трите книги за Тартарен – Tartarin de Tarascon, Tartarin sur les Alpes и Port-Tarascon, както и с ранните му разкази, написани преди да постигне широка известност, тези произведения оформят цялостното литературно наследство на Доде.[3][5]

Романът L’Immortel представлява сатирична критика към Френската академия, в която Доде никога не е бил член. Той създава и произведения за деца, сред които La Belle Nivernaise – история за стара лодка и нейния екипаж.[3]

През 1867 г. Доде сключва брак с Джулия Алард, авторка на Impressions de nature et d'art (1879), L'Enfance d'une Parisienne (1883) и няколко литературни изследвания, публикувани под псевдонима „Карл Стийн“.

Личният живот на Доде е белязан от здравословни проблеми, свързани със сифилис[6] – заболяване, което засяга значителен брой френски писатели от неговото поколение. В резултат на прогресиращата невросифилисна форма той преминава през множество болезнени лечения и операции. Дневниковите му записки, описващи развитието на болестта и преживяваната болка, са публикувани посмъртно в тома .In the Land of Pain (1930).

Алфонс Доде умира в Париж на 16 декември 1897 г. на 57 г. и е погребан в гробището „Пер Лашез“.

Творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Le Petit Chose. Histoire d’un enfant (1868)
    Историята на едно дете, Д. Юрукова, София (1911), прев. П. В. Кабакоев
    Дребосъчето, Команд. книгоизд. д-во Ал. Паскалев и С-ие, София (1914, 1921), прев. Константин Константинов
    Дребосъчето, Т. Ф. Чипев, София (1937), прев. Никола Деянов
    Дребосъчето [роман] ; Писма от моята мелница : [разкази], Отечество, София (1983), Изток-Запад (2014), прев. Пенка Пройкова
    Дребосъчето, Дамян Яков, София (1998), прев. Веселин Праматаров
  • Tartarin de Tarascon (1872)
    Тартарен Тарасконски, Знание, София (1912), прев. Ив. Димев
    Тартарен Тарасконски, Команд. книгоизд. д-во Ал. Паскалев и Сие, София (1914), прев. Гр. Пасков
    Чудните приключения на Тартарен Тарасконски, Нар. младеж, София (1948, 1968), прев. Йордан Павлов
    Тартарен Тарасконски, Нар. култура, София (1956), прев. Лилия Попова
    Невероятните приключения на Тартарен Тарасконски, Отечество, София (1980), Унискорп, София (2010), прев. Пенка Пройкова
  • Femmes d'artistes (1874)
  • Fromont jeune et Risler aîné (1874)
    Младият Фромон и старият Рислер, С. Д. Юрукова, Пловдив (1910)
    Фромон млади и Рислер стари, Гладстон, София (1946), прев. Георги Юруков
  • Jack (1876)
    Жак, София (1934, 1943), прев. Георги Юруков
  • Le Nabab (1877)
  • Les Rois en exil (1878)
  • Numa Roumestan : mœurs parisiennes (1881)
    Нума Руместан (Парижки нрави), ч. 1 и ч. 2, Иван Г. Игнатов, София (1931), прев. Тодор Павлов
  • L'Évangéliste (1883)
  • Sapho (1884)
    Сафо: парижки нрави, Вълков, София (1896), прев. А. Г. Вълков
    Сафо, Народна култура, София (1992), прев. Петя Добрева
  • Tartarin sur les Alpes (1885)
  • L'Immortel (1888)
  • Port-Tarascon : dernières aventures de l'illustre Tartarin (1890)
    Порт-Тараскон или Последните приключения за знаменития Тартарен, К. Г. Самарджиев и сие, София (1898), прев. никола Димчев
  • Rose et Ninette (1892)
  • La Petite Paroissе (1895)
    Малката черквица, Георги Юруков, София (1943), прев. Мара Сеизова-Юрукова
  • Le Trésor d’Arlatan (1897)
  • Soutien de famille (1898)

Сборници с приказки и разкази

[редактиране | редактиране на кода]
  • Lettres de mon moulin (1869) (първоначално публикувани в печата; препуликува допълнен през 1879)
    Писма от моята мелница, П. Калъчев, София (1899)
    Писма от моята мелница, Издание на Акционерно дружество Хемус, София (1918), прев. Невяна Розева
    Писма от моята мелница, Т. Ф. Чипев, София (1939), прев. Ив. Т. Чипева
    Писма от моята мелница, Нар. книга, София (1948), прев. Борис Христов
    Козичката на господин Сеген: разкази, Нар. младеж, София (1960), прев. Невена Розева (част), и като Писма от моята мелница, Профиздат - София (1981, 1982)
    • Avant-propos (1869)
    • Installation et La Diligence de Beaucaire (1868)
    • Le Secret de maître Cornille (1866)
    • La Chèvre de monsieur Seguin (1866)
    • Les Étoiles (1873)
      Звездите, в Отбор разкази, Пловдив (1918)
    • L'Arlésienne (1866)
    • La Mule du pape (1868)
    • Le Phare des Sanguinaires (1866)
    • L'Agonie de la Sémillante (1866)
    • Les Douaniers (1873)
    • Le Curé de Cucugnan (1866)
    • Les Vieux (1868)
    • Ballades en prose : La Mort du Dauphin et Le Sous-préfet aux champs (1866)
    • Le Portefeuille de Bixiou (1868)
    • La Légende de l'homme à la cervelle d'or (1866)
    • Le Poète Mistral (1866)
    • Les Trois Messes basses (1877)
    • Les Oranges (1873)
    • Les Deux Auberges (1869)
    • À Milianah (1864)
    • Les Sauterelles (1873)
    • L'Élixir du révérend père Gaucher (1869)
    • En Camargue : Le Départ, La Cabane, À l'espère ! (À l'affût !), Le Rouge et le Blanc et Le Vaccarès (1873)
    • Nostalgies de caserne (1866)
  • Contes du lundi (1873)
    Понеделнишки разкази, Нар. култура, София (1978), прев. Маргарита Иванова
  • Robert Helmont (1873)
  • Contes choisis, illustration d'Émile Bayard et Adrien Marie (1883)
  • Contes choisis : la fantaisie et l'histoire (1886)
  • La Fédor (1897)

Други разкази

[редактиране | редактиране на кода]
  • Promenades en Afrique (1862)
  • Le Bon Dieu de Chemillé qui n'est ni pour ni contre (1872)
    Хубавата инвернезка. История на един стар кораб и на неговия екипаж, Гладстон, София (1932), прев. Константин Костантинов
  • Le Singe (1872)
  • Le Père Achille (1872)
  • Salvette et Bernadou (1873)
  • Wood'stown, conte fantastique (1873)
  • La Belle Nivernaise (1886)
  • Le Cabecilla (1873 и 1887)
  • La Dernière Classe (1873)

Автобиографии

[редактиране | редактиране на кода]
  • Trente Ans de Paris (1888)
  • À travers ma vie et mes livres (1888)
  • Souvenirs d'un homme de lettres (1889)
  • Notes sur la vie (1899)
  • La Doulou (1929)

Драматургия

[редактиране | редактиране на кода]
  • Le Roman du Chaperon rouge (1859)
  • La Dernière Idole, drame en un acte et en prose (1862) – с Ернест Лепин
  • Les Absents, musique de Ferdinand Poise (1864)
  • L'Œillet blanc (1865) – с Ернест Лепин
  • Le Frère aîné (1867) – с Ернест Лепин
  • Lise Tavernier (1872)
  • L'Arlésienne (1872)
  • Fromont jeune et Risler aîné (1876)
  • Jack (1881)
  • Le Nabab (1880)
  • Numa Roumestan (1887)
  • Sapho (1885)
  • La Petite Paroisse (1895) – с Леон Ени

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Bornecque, Jacques-Henry (9 May 2026). "Alphonse Daudet | French Novelist & Poet". Encyclopædia Britannica. Chicago: Encyclopædia Britannica, Inc.
  2. ↑ "Sketch of Alphonse Daudet," Review of Reviews, Vol. 17, No. 2, 1898, p. 161.
  3. 1 2 3 4 5 Marzials, Frank Thomas (1911). "Daudet, Alphonse". In Chisholm, Hugh (ed.). Encyclopædia Britannica. Vol. 7 (11th ed.). Cambridge University Press. с. 848.
  4. ↑ Moulins dits moulins de Rome et d'Alphonse Daudet - POP // pop.culture.gouv.fr. Посетен на 18 февруари 2026.
  5. ↑ Sachs, Murray (1966). "Alphonse Daudet's Tartarin Trilogy," The Modern Language Review, Vol. 61, No. 2, pp. 209–217.
  6. ↑ "Alphonse Daudet's Illness", The British Medical Journal, Vol. 2, No. 3745, 1932, p. 722.

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Dobie, G. Vera (1949). Alphonse Daudet. London and New York: Nelson.
  • Roche, Alphonse V. (1976). Alphonse Daudet. Boston: Twayne Publishers.
  • Sachs, Murray (1965). The Career of Alphonse Daudet: A Critical Study. Harvard University Press

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Alphonse Daudet в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Алфонс_Доде&oldid=12988976“.