Жан-Марк Тюрин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Жан-Марк Тюрин
Jean-Marc Turine
Роден13 септември 1946 г. (77 г.)
Професияписател, продуцент, драматург, режисьор
Националност Белгия
Активен период1978 –
Жанрдрама
Известни творби„Теа от поречието“
НаградиГолямата награда на франкофонията на петте континента

Жан-Марк Тюрин (на френски: Jean-Marc Turine) е белгийски писател на произведения в жанра социална драма, режисьор и продуцент.[1][2][3][4]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Жан-Марк Тюрин е роден на 13 септември 1946 г. в Брюксел, Белгия.[2] На 13 години отива в колежа „Сен Мишел“, разположен в Етербек (Брюксел). Там претърпява сексуално насилие и изнасилване от няколко йезуитски свещеници през цялото си юношество. Едва през 2022 г. той разказва тази част от живота си в книгата си „Преподобни отци“.[2]

След завършването си работи като учител, а после от 1992 г. е продуцент в радио „Франс Кюлтюр“ (France Culture) в продължение на 10 години, където става особено известен със своите дискографски записи.[2]

Приятел на Маргьорит Дюрас, която среща на снимачната площадка на „Жълто слънце“ (Jaune le soleil),[4] той написва заедно с нея и Жан Масколо сценария за филма „Децата“ (Les Enfants), издаден през 1985 г. и носител на Голямата награда на Асоциацията за артхаус кино на Берлинския фестивал през 1986 г.[2] През 1997 г. продуцира комплект от 4 компактдиска за Маргьорит Дюрас.[2] Той изчаква десет години след смъртта на Маргьорит Дюрас, за да публикува спомените си в мемоарната си книга „Маргьорит Дюрас, улица „Сен Беноа“ № 5, ет. 3, вляво“. През 2000 г. издава два компактдиска, озаглавени „Престъпления срещу човечеството“, за които печели Голямата награда на Академия „Шарл Кро“ за звукозапис.[2][3]

Като продуцент и режисьор, в сътрудничество с Жан Масколо, създава няколко документални филма от историческо, литературно или обществено естество, особено посветени на Робер Антелм или групата приятели интелектуалци, които се срещат в дома на Маргьорит Дюрас на улица „Сен Беноа“ в периода от 40-те до 60-те години на XX век.[2][4] Той също е продуцент на Белгийското радио и телевизия на френската общност (2004, 2006) и съдейства на групата брюкселски художници Collectif Manifestement.[3] Реализира множество предавания по различни наболели теми, между които и политическите и расови депортации по времето на нацизма, положението на ромите в Европа, както и последиците от отравянето с диоксин на цивилното виетнамско население.[2]

Първата му книга „Дълго време“ е издадена през 1978 г. Най-известната му книга „Теа от поречието“ е издадена през 2017 г. В нея се разказва за съдбата, настоящето и миналото на циганката Теодора – Tea от Поречието, проживяла целия двайсети век, както и на нейния народ. Романът получава Голямата награда на франкофонията на петте континента през 2018 г.[1]

Жан-Марк Тюрин живее в Брюксел.[3]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Peauaime (1978)[2]
  • Retour sur un lieu que je n'ai jamais quitté (2000) – с Тобиас Шиф[3]
  • Gesualdo (2003)
  • Foudrol (2005)
  • Le Crime d'être Roms. Notes au présent (2005)
  • 5, rue Saint Benoît 3e étage gauche. Marguerite Duras (2006) – мемоари
  • Terre Noires : lettres des Comores (2008)
  • Liên de Mê Linh (2014)
  • La Théo des fleuves (2017)[1]
    Теа от поречието, изд.: ИК „СОНМ“, София (2019), прев. Тодорка Минева
  • Vivre (si vous sauriez comme j'avions) (2020)
  • Révérends pères (2022)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1978 Plages sans suites – сценарий и диалог
  • 1985 Les enfants – сценарий и диалог
  • 2014 Liên de Mê Linh
  • 2020 La solitude Anjouan

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jean Marc Turine в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​