Маргьорит Дюрас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Маргьорит Дюрас
Marguerite Duras
френска писателка
Marguerite Duras 1993.jpg
Родена
Marguerite Germaine Marie Donnadieu
Починала
Погребана Франция

Националност Флаг на Франция Франция
Образование Парижки университет
Професия писател, драматург, киносценарист, режисьор
Литература
Период 1958 – 1995
Жанрове роман
Течение нов роман
Известни творби „Любовникът“ (1984)
Награди Гонкур“ (1984)

Уебсайт
Маргьорит Дюрас в Общомедия

Маргьорит Дюрас (на френски: Marguerite Duras), чиито истински имена са Маргьорит Жермен Мари Донадио (Marguerite Germaine Marie Donnadieu) е френска писателка, драматург, киносценарист („Хирошима, моя любов“, „Индийска песен“) и режисьор.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Родена в Сайгон, Индокитай в семейството на френски емигранти, тя за пръв път стъпва в Париж когато е на 18. Учи математика, право и политология, но скоро се насочва изключително към кариерата си на писателка. През Втората световна война участва в Съпротивата.

Смятана за представителка на течението на т.нар. нов роман (nouveau roman) в литературата, Дюрас всъщност има твърде индивидуален и неопределим почерк. Едно от най-силните си произведения, автобиографичния роман „Любовникът“, пише на 70-годишна възраст (с него печели наградата „Гонкур“).

Гробът на Маргьорит Дюрас в гробището Монпарнас

Умира от рак на гърлото през 1996 г., погребана е в Монпарнаското гробище.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Романи и сборници с разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • Les Impudents, Paris: Plon, 1943
  • La Vie tranquille, Paris: Gallimard, 1944
  • Un barrage contre le Pacifique, Paris: Gallimard, 1950
    „Бараж срещу Пасифика“. Прев. Анета Тошева. Пловдив: Летера, 2011, 272 с.
  • Le Marin de Gibraltar, Paris: Gallimard, 1952
    „Морякът от Гибралтар“. София: Прозорец, 2016, 376 с.
  • Les Petits Chevaux de Tarquinia, Paris: Gallimard, 1953
  • Des journées entières dans les arbres, Paris: Gallimard, 1954
    „Цели дни сред дърветата“. Превод от френски Иван Кьосев. Пловдив: Христо Г. Данов, 1982, 156 с.
  • Le Square, Paris: Gallimard, 1955
  • Moderato cantabile, Paris: Minuit, 1958
    „Модерато кантабиле“. Превод от френски Иво Христов. София: Петриков, 1993, 104 с.
  • Dix heures et demie du soir en été, Paris: Gallimard, 1960
    „Десет и половина вечерта“. Превод от френски Райна Стефанова. София: Икар, 1993, 102 с.
  • L'apres-midi de monsieur Andesmas, Paris: Gallimard, 1962 („Следобедът на господин Андесмас“)
  • Le Ravissement de Lol V. Stein, Paris: Gallimard, 1964
    „Похищението на Лол В. Щайн. Любовта“. Пловдив: Летера, 2009, 232 с.
  • Le vice-consul, Paris: Gallimard, 1966 („Вицеконсулът“)
  • L'amante anglaise, Paris: Gallimard, 1967 („Английската любовница“)
  • Détruire, dit-elle, Paris: Minuit, 1969
  • Abahn Sabana David, Paris: Gallimard, 1970
  • Ah ! Ernesto, conte pour enfants, ill. de Bernard Bonhomme, Paris: Harlin Quist/Ruy-Vidal, 1971
  • L'Amour, Paris: Gallimard, 1972
    „Похищението на Лол В. Щайн. Любовта“. Пловдив: Летера, 2009, 232 с.
  • Vera Baxter ou les Plages de l'Atlantique, Paris: Albatros, 1980
  • Les yeux ouverts (1980) – „С отворени очи“
  • L'Homme assis dans le couloir (récit), Paris: Les Éditions de Minuit, 1980.
  • L'Homme atlantique, Paris: Les Éditions de Minuit, 1982
  • La Maladie de la mort (récit), Paris: Les Éditions de Minuit, 1982.
  • L'amant, Paris: Les Éditions de Minuit, 1984
    „Любовникът“. Превод от френски Силвия Вагенщайн. София: Колибри, 1992, 120 с.
  • La Douleur, P.O.L, 1985
  • Les yeux bleus cheveux noirs, Paris: Les Éditions de Minuit, 1986 („Сини очи, черни коси“)
  • La Pute de la côte normande, Paris: Les Éditions de Minuit, 1986
  • Emily L., Paris: Les Éditions de Minuit, 1987
    „Емили Л.“. Превод от френски Албена Стамболова. София: Алтера, 2012, 80 с.
  • La Pluie d'été, POL, 1990
  • L'Amant de la Chine du Nord, Paris: Gallimard, 1991
    „Любовникът от Северен Китай“. Превод от френски Силвия Вагенщайн. София: Колибри, 2008, 176 с.
  • Yann Andréa Steiner, POL, 1992
  • Écrire, Paris: Gallimard, 1993
    „Да пишеш“. Превод от френски Мария Георгиева. София: Прозорец, 2013

Публикувани в книги сценарии[редактиране | редактиране на кода]

  • Hiroshima mon amour. Paris: Gallimard, 1960
    „Хирошима, моя любов. Киноповест“. Превод от френски Златка Тименова. Пловдив: Христо Г. Данов, 1985, 142 с.
  • Une aussi longue absence, en collaboration avec Gérard Jarlot. Paris: Gallimard, 1961
  • Nathalie Granger, suivi de La Femme du Gange. Paris: Gallimard, 1973
  • Le Camion, suivi d’entretiens avec Michelle Porte. Paris: Les Éditions de Minuit, 1977
  • Le Navire Night, suivi de Césarée, Les Mains négatives, Aurélia Steiner. Paris: Mercure de France, 1979.

За нея[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]