Маргьорит Дюрас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Маргьорит Дюрас
Marguerite Duras
френска писателка и режисьорка
Родена
Маргьорит Жермен Мари Донадио
Починала
3 март 1996 г. (81 г.)
ПогребанаМонпарнаско гробище, Париж, Франция

Националност Франция
Учила вПарижки университет
Работилаписател, драматург, киносценарист, режисьор
Литература
ПсевдонимМаргьорит Дюрас
Период1958 – 1995
Жанровероман
Течениенов роман
Известни творби„Любовникът“ (1984)
НаградиГонкур“ (1984)
Семейство
СъпругРобер Антелм (1939)
Дионис Масколо (от 1947 до 1956)
ДецаЖан Масколо

Подпис
Уебсайт
Маргьорит Дюрас в Общомедия

Маргьорит Дюрас (на френски: Marguerite Duras), чиито истински имена са Маргьорит Жермен Мари Донадио (Marguerite Germaine Marie Donnadieu) е френска писателка, драматург, киносценарист („Хирошима, моя любов“, „Песента на Индия“) и режисьор.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Родена в Сайгон, Индокитай в семейството на френски емигранти, тя за пръв път стъпва в Париж когато е на 18. Учи математика, право и политология, но скоро се насочва изключително към кариерата си на писателка. През Втората световна война участва в Съпротивата.

Смятана за представителка на течението на т.нар. нов роман (nouveau roman) в литературата, Дюрас всъщност има твърде индивидуален и неопределим почерк. Едно от най-прочутите си произведения, автобиографичния роман „Любовникът“, пише на 70-годишна възраст (с него печели наградата „Гонкур“).

Гробът на Маргьорит Дюрас в гробището Монпарнас

Умира от рак на гърлото през 1996 г., погребана е в Монпарнаското гробище.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Романи и сборници с разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • Les Impudents, Paris: Plon, 1943
  • La Vie tranquille, Paris: Gallimard, 1944
  • Un barrage contre le Pacifique, Paris: Gallimard, 1950
    „Бараж срещу Пасифика“. Прев. Анета Тошева. Пловдив: Летера, 2011, 272 с.
  • Le Marin de Gibraltar, Paris: Gallimard, 1952
    „Морякът от Гибралтар“. София: Прозорец, 2016, 376 с.
  • Les Petits Chevaux de Tarquinia, Paris: Gallimard, 1953
  • Des journées entières dans les arbres, Paris: Gallimard, 1954
    „Цели дни сред дърветата“. Превод от френски Иван Кьосев. Пловдив: Христо Г. Данов, 1982, 156 с.
  • Le Square, Paris: Gallimard, 1955
  • Moderato cantabile, Paris: Minuit, 1958
    „Модерато кантабиле“. Превод от френски Иво Христов. София: Петриков, 1993, 104 с.
  • Dix heures et demie du soir en été, Paris: Gallimard, 1960
    „Десет и половина вечерта“. Превод от френски Райна Стефанова. София: Икар, 1993, 102 с.
  • L'apres-midi de monsieur Andesmas, Paris: Gallimard, 1962 („Следобедът на господин Андесмас“)
  • Le Ravissement de Lol V. Stein, Paris: Gallimard, 1964
    „Похищението на Лол В. Щайн. Любовта“. Пловдив: Летера, 2009, 232 с.
  • Le vice-consul, Paris: Gallimard, 1966 („Вицеконсулът“)
  • L'amante anglaise, Paris: Gallimard, 1967 („Английската любовница“)
  • Détruire, dit-elle, Paris: Minuit, 1969
  • Abahn Sabana David, Paris: Gallimard, 1970
  • Ah ! Ernesto, conte pour enfants, ill. de Bernard Bonhomme, Paris: Harlin Quist/Ruy-Vidal, 1971
  • L'Amour, Paris: Gallimard, 1972
    „Похищението на Лол В. Щайн. Любовта“. Пловдив: Летера, 2009, 232 с.
  • Vera Baxter ou les Plages de l'Atlantique, Paris: Albatros, 1980
  • Les yeux ouverts (1980) – „С отворени очи“
  • L'Homme assis dans le couloir (récit), Paris: Les Éditions de Minuit, 1980.
  • L'Homme atlantique, Paris: Les Éditions de Minuit, 1982
  • La Maladie de la mort (récit), Paris: Les Éditions de Minuit, 1982.
  • L'amant, Paris: Les Éditions de Minuit, 1984
    „Любовникът“. Превод от френски Силвия Вагенщайн. София: Колибри, 1992, 120 с.
  • La Douleur, P.O.L, 1985
  • Les yeux bleus cheveux noirs, Paris: Les Éditions de Minuit, 1986 („Сини очи, черни коси“)
  • La Pute de la côte normande, Paris: Les Éditions de Minuit, 1986
  • La Vie matérielle, sous-titré Marguerite Duras parle à Jérôme Beaujour, POL, 1987
    „Материалният живот. Маргьорит Дюрас разказва на Жером Божур“. Превод от френски Тодорка Минева. София: СОНМ, 2020, 172 с.
  • Emily L., Paris: Les Éditions de Minuit, 1987
    „Емили Л.“. Превод от френски Албена Стамболова. София: Алтера, 2012, 80 с.
  • La Pluie d'été, POL, 1990
  • L'Amant de la Chine du Nord, Paris: Gallimard, 1991
    „Любовникът от Северен Китай“. Превод от френски Силвия Вагенщайн. София: Колибри, 2008, 176 с.
  • Yann Andréa Steiner, POL, 1992
  • Écrire, Paris: Gallimard, 1993
    „Да пишеш“. Превод от френски Мария Георгиева. София: Прозорец, 2013

Сценарии, публикувани в книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Hiroshima mon amour. Paris: Gallimard, 1960
    „Хирошима, моя любов. Киноповест“. Превод от френски Златка Тименова. Пловдив: Христо Г. Данов, 1985, 142 с.
  • Une aussi longue absence, en collaboration avec Gérard Jarlot. Paris: Gallimard, 1961
  • Nathalie Granger, suivi de La Femme du Gange. Paris: Gallimard, 1973
  • Le Camion, suivi d’entretiens avec Michelle Porte. Paris: Les Éditions de Minuit, 1977
  • Le Navire Night, suivi de Césarée, Les Mains négatives, Aurélia Steiner. Paris: Mercure de France, 1979.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Режисьор[редактиране | редактиране на кода]

  • La Musica (1967)
  • Détruire, dit-elle (1969)
  • Jaune le soleil (1972)
  • Nathalie Granger (1972)
  • La Femme du Gange (1974)
  • India Song (1975)
  • Son nom de Venise dans Calcutta désert (1976)
  • Des journées entières dans les arbres (1976)
  • Le Camion (1977)[1]
  • Baxter, Vera Baxter (1977)
  • Les Mains négatives (1978)
  • Césarée (1978)
  • Le Navire Night]] (1979)
  • Aurelia Steiner (Melbourne) (1979)
  • Aurélia Steiner (Vancouver) (1979)
  • Agatha et les lectures illimitées (1981)
  • L'Homme atlantique (1981)
  • Il dialogo di Roma (1982)
  • Les Enfants (1985)

Актьор[редактиране | редактиране на кода]

  • India Song (1975) - (глас)
  • The Lorry (1977) - Тя
  • Baxter, Vera Baxter (1977) - Разказвач (глас, отсъства в надписите)
  • Le Navire Night (1979) - (глас)
  • Aurélia Steiner (Vancouver) (1979) - Разказвач (глас)
  • Agatha et les Lectures illimitées (1981) - (глас)
  • Les Enfants (1985) - Narration (глас, отсъства в надписите)

За нея[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. AlloCine. Le Camion, http://www.allocine.fr/film/fichefilm_gen_cfilm=2351.html, посетен на 2019-06-17 

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]