Албена Стамболова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Албена Стамболова
българска писателка и преводачка
Д.пс.н. Албена Стамболова в книжарницата в централно преходно крило на НБУ
Д.пс.н. Албена Стамболова в книжарницата в централно преходно крило на НБУ
Родена
1957 г. (67 г.)
Националност България
Учила вСофийски университет
Научна дейност
Областпсихоанализа
Учила приЮлия Кръстева
Работила вУниверситет Париж-VII: Дени Дидро
Известна сучи при Юлия Кръстева психоанализа

Албена Стамболова е български психоаналитичка в областта на френската психоанализа, преподавателка, преводачка, писателка и професионална психоложка. Учи докторантура по психоанализа при Юлия Кръстева във Франция.

Албена Стамболова е преподавател по психоанализа в СУ и консултант отдел „Студенти“ на НБУ. Член е на Международната фройдистка асоциация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Албена Стамболова е родена през 1957 в София, учи френска филология в Софийски университет, а през периода 1990 до 1999 живее в Париж, където прави магистратура по психология и психоанализа, като защитава дисертация в областта на семиотиката и психоанализата при живеещата във Франция Юлия Кръстева (български семиотик, литературен критик и психоаналитик) в университета Париж 7 Жюсийо, като също и работи и преподава в университетите Париж 9 Дофин и Париж 3 Сансие.[1]

При завръщането си в България през 2001 започва да води курс по психоанализа към българска филология за студентите от факултетите по славянски и западни филологии, Софийския университет (2001-2002), а по-късно работи в България като психоаналитик и психолог, както и като консултант-преподавател по психоанализа и психология за училите при нея психоанализа.

Албена Стамболова води и рубриката за литературна критика на сп. „Алтера“ до март 2009. Пише статии и прави интервюта и на политическа тематика до 2008, преподава в магистърската специалност литературознание във факултета по славянски филологии на Софийския университет от 2002,[2] а от 2009 работи и като HR консултант.[3]

Член е на журито на националната награда за съвременна българска художествена проза на издателство „Хеликон“ през 2016[4], 2017[5] и 2018[6]

Литературни романи[редактиране | редактиране на кода]

Първият роман на Албена Стамболова е „Многоточия“ от 1995, но в действителност става популярен за публиката, след като тя започва да преподава в СУ психоанализа; нейният втори роман „Това е както става“ (2002) е приет от българските читатели и критика за „събитие на 2002 г.“[7] и според някои литературни критици е „представителен за българското женско писане“ за периода до 1990 година. В него водещ е „донякъде псевдоприказният модел“, а в следващия неин литературен роман „Хип-хоп звездите“ отново предмет на описание е битово-социалният реализъм, в четвъртия ѝ роман „Авантюра, за да мине времето“, който отново отпраща към социалистическия културен период преди 1990 г., се свързват романовите модели на предните нейни литературно романови опити.[8]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

Проза[редактиране | редактиране на кода]

  • Многоточия (1995) (лирична проза)
  • Хоп-хоп звездите, изд. СемаРШ, 2003 (роман)
  • Това е както става, изд. Стигмати, 2002 (роман) [9]
  • Авантюра, за да мине времето, изд. Обсидиан, 2007 (роман)[10]
  • Драки и къпини, изд. Факел, 2020 (роман)[11]

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • Боледуване в смъртта – психоаналитичен прочит на Маргарит Дюрас, изд. „Критика“ (1994)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Книгата „Хип-хоп звездите“, „Българска книга“, линк от 7 октомври 2009
  2. ↑ Магистърска програма Литературознание на сайта на ФСлФ на СУ
  3. ↑ „Говори за нея“ (тоест за Ю. Кръстева или дори за икономическата криза) (обновен) (бел.р. тук се прави алюзия и се има предвид Юлия Кръстева и уговорката на ръководството на ФСлФ и Албена Стамболова да се говори, преподава за Юлия Кръстева и нейната психоанализа, както и честата молба на студентите към д.пс.н. Албена Стамболова да говори за Юлия Кръстева, на което тя обикновено учтиво отказва. Но в статията, която има формата на литературен разказ, се говори за предната (първа от микросерии кризи) икономическа криза от 2009-2011), в. „Капитал“, 10 април 2009
  4. ↑ Жури 2016, сайт на Награда на издтелство „Хеликон“.
  5. ↑ Седем романа и пет сборника с разкази са номинирани за наградата „Хеликон“, Dnevnik.bg, 1 декември 2017
  6. ↑ Тази година журито на „Хеликон“ реши да не връчи наградата, Dnevnik.bg, 12 декември 2018
  7. ↑ Амелия Личева, „Стилът Албена Стамболова“, Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., в. Култура, 24 ноември 2003
  8. ↑ Милена Кирова, „Starwalkers, или новото поколение“ Архив на оригинала от 2008-12-05 в Wayback Machine., онлайн блог и месечно литертурно списание „Public Republic“, 29 юли 2008
  9. ↑ Милена Кирова, „Романовата вълна продължава“, в. Култура, бр. 26 (2499), 28 юни 2002
  10. ↑ „Авантюра, за да мине времето“, в. „Дневник“, 27 декември 2007.
  11. ↑ В. Василева, „Акварелни татуировки. За тайните на новата книга на Албена Стамболова Драки и къпини“, електронно списание LiterNet, 17 октомври 2020, 10 (251)

Виж още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Албена_Стамболова&oldid=12197783“.