Антоан дьо Сент-Екзюпери

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за френския писател и авиатор. За училищата в България, носещи неговото име, вижте Антоан дьо Сент-Екзюпери (пояснение).


Антоан дьо Сент-Екзюпери
(Antoine Marie Jean-Baptiste Roger de Saint-Exupéry)
френски писател и авиатор
Saint-Exupéry 4.png
Роден: 29 юни 1900 г.
Лион, Франция
Починал: 31 юли 1944 г.
(на 44 г.)
Подпис:
Antoine de Saint-Exupéry signature.svg

Семейство:
Брак(ове): Консуело дьо Сент-Екзюпери (1931–†)

Писател:
Творчески период: 1926 г. - 1944 г.
Известен с: Малкият принц, Нощен полет, Земя на хората, Южната поща, Боен пилот, Писмо до един заложник

Антоан дьо Сент-Екзюпери (на френски: Antoine Marie Jean-Baptiste Roger de Saint-Exupéry) е френски писател и авиатор, известен най-вече с философско-поетичния разказ „Малкият принц“ и книгите си „Нощен полет“ и „Земя на хората“, "Боен пилот", "Южната поща", "Писмо до един заложник".

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Антоан дьо Сент-Екзюпери е роден на 29 юни 1900 г. в старо френско,благородническо семейство. Баща му умира от мозъчен кръвоизлив през 1904 г. По-голяма част от младостта си Антоан прекарва при леля си по майчина линия. Обитавайки последователно Лион и Санкт Мориц дьо Реманс, бъдещият автор на „Малкият принц“ живее в среда, която представлява за него източник на литературно вдъхновение. Именно в Санкт Мориц той открива другата голяма страст на живота си — авиацията. Там през юли 1912 г. се запознава с Габриел Вроблевски-Салвез, който го „кръщава“ във въздуха.

При постъпването си като войник е назначен в първи авиационен полк в Страсбург, където със свои средства завършва гражданското авиационно дружество, което дели летището с военното. След много перипетии Екзюпери получава разрешение от командира на своята част да започне интензивна летателна подготовка, след което е преназначен в 37-ми авиополк в Рабат и през 1921 г. получава пилотски диплом. Преместен е в Бурже, където катастрофира и получава много тежки черепни увреждания.

Африка[редактиране | edit source]

След краткото си присъствие във военната авиация започва да лети в обществения транспорт. През 1926 г. Дидие Дора му поверява един „Бреге-14“ по линията ТулузаКазабланка. Малко по-късно Екзюпери е прехвърлен по маршрута Казабланка — Дакар. Става шеф на авиобазата Кап Жюби — труден пост, атакуван едновременно от злонамереността на испанската власт в Рио де Оре и враждебността на мавританските племена, които са в пълно разцепление. През 16-те месеца, прекарани в Кап Жюби, Екзюпери 14 пъти оказва съдействие при много деликатни обстоятелства на екипажи, кацнали с повредени самолети в пустинята. За това на 7 април 1930 г. става Кавалер на Почетния легион.

Втора световна война[редактиране | edit source]

Край Монреал, Канада, май 1942

При избухването на Втората световна война започват непрестанните му опити да се върне като действащ пилот във военната авиация. Успява наполовина и не без трудности — назначен е в разузнавателна авиогрупа и изпълнява 7 разузнавателни мисии между март и юни 1940 г. Получава военен кръст и е демобилизиран малко след примирието. Когато неговата авиогрупа е разположена в Северна Африка през 1943 г., Екзюпери успява с много усилия да се включи в нея. Станал командир, на 21 юли същата година той извършва първия си полет над окупирана Франция. По-късно му забраняват да лети поради възрастта му, но след задействане на старите си връзки с командването Екзюпери успява да си издейства още няколко разузнавателни полета. След един от тях на 31 юли 1944 г. над Югоизточна Франция, Антоан дьо Сент-Екзюпери не се завръща в базата си.

Изчезване[редактиране | edit source]

Гривната на Сент-Екзюпери, намерена от рибар през 1998 година

И досега продължават споровете за мястото на гибелта на пилота-писател. В последния си полет той изчезва някъде между Корсика и френската Ривиера над Средиземно море. Версиите са три. Според първата „Лайтнингът“ на Екзюпери е свален над морето от немски изтребители. Втората е подозрителна — някой е предизвикал катастрофата. Третата версия твърди, че от старите си рани Екзюпери е загубил съзнание над морето, а не е изключено и сам да е посегнал на живота си.

През 1992 г. предполагаемото място на морското дъно е проверено, но водолазите не успяват да открият останки от изтребителя-разузнавач на знаменития френски писател. През април 2004 г. останките от „Лайтнинга“ на Екзюпери са намерени от водолази край Марсилия шест десетилетия, след като на 31 юли 1944 г. неговият самолет изчезва безследно в Средиземно море.[1][2]
Сент-Екзюпери, както го наричат, е над асовете от всички войни. Френският авиационен историк Рене Шамт пише за него:

„Него даже не можаха да го намерят след смъртта му“
„Той е от тези хора, на които би било тясно в гроба. Затова им е завещано да се разтворят в необятността на небето, земята, океана...“

—Рене Шамт

Творчество[редактиране | edit source]

Неговите романи, без да са напълно автобиографични, са вдъхновени от жизнения му път на пилот. Най-значителният му литературен успех е философско-поетичната приказка „Малкият принц“ (1943) — разказ с изключителна хуманност, която и в наши дни не е изгубила своята актуалност.

Библиография[редактиране | edit source]

Открийте още информация за Антоан дьо Сент-Екзюпери в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
  • Courrier Sud, Южна поща (1928)
  • Vol de nuit, Нощен полет (1931)
  • Terre des hommes, Земя на хората (1939)
  • Pilote de guerre, Боен пилот (1942)
  • Lettre à un otage, Писмо до един заложник (1943)
  • Le Petit Prince, Малкият принц (1943)
  • Citadelle, Цитадела (1948, посмъртно)
  • Ecrits de guerre, Военни записки (1982, посмъртно)

Източници[редактиране | edit source]

  1. Откриха останките от самолета на писателя Екзюпери. // НетИнфо. 7 април, 2004.
  2. Откриха самолета на Антоан дьо Сент-Екзюпери. // Българска авиация. 14 април, 2004.