Военна служба
Военната служба е служба на лице в армия или друга войска, било то като доброволна работа или в резултат на задължителна военна повинност.
Някои държави изискват определен период на военна служба от всеки гражданин, освен в специални случаи (физически, психически разстройства или религиозна вяра). Повечето държави с военна повинност набират единствено мъже, но няколко държави набират също и жени.[1] Например, Финландия, Норвегия, Швеция, Северна Корея, Израел и Еритрея набират войници и от двата пола. Само в Норвегия, Финландия и Швеция мъжете и жените прослужват с еднакви условия.[2] Други държави имат система на военна повинност, но не я прилагат активно. Страните, които имат военна повинност, обикновено разчитат гражданите да изберат кариера във въоръжените сили.[3]
Съществуват и държави с въоръжени сили, които нямат военна повинност, като например повечето членки на НАТО и ЕС. Вместо това, те насърчават военната професия, за да привличат и набират платени войници. Някои, държави не разполагат с въоръжени сили и вместо това разчитат на въоръжените сили за сигурност – полиция, брегова охрана и други.
Военна служба в България[редактиране | редактиране на кода]
В България, военната повинност е отменена. Последните наборници са освободени на 25 ноември 2007 г.[4][5][6] Преди това съществува задължителна наборна военна служба от 1881 г. до 1919 г. и от 1938 г. до 2007 г., за всички мъже от 18 до 27 годишна възраст. Продължителността на службата зависи от образователната степен на наборника.
За завършилите средно образование мъже, задължителната военна служба е:
- От 1881 до 1990 г. - 2 години.
- От 1990 до 1997 г. - 1 година и 6 месеца.
- От 1997 до 2001 г. - 1 година.
- От 2001 до 2007 г. - 9 месеца.
За завършилите висше образование мъже, задължителната военна служба е:
- От 1944 до 1990 г. - 1 година и 6 месеца.
- От 1990 до 1997 г. - 1 година.
- От 1997 до 2001 г. - 9 месеца.
- От 2001 до 2007 г. - 6 месеца.
Завършилите средно образование постъпват на задължителна военна служба, като военнослужещи от войнишкия състав с военно звание редник (за ВМС - матрос). На тях могат да се присвояват впоследствие и следващи войнишки и сержантски (за ВМС - старшински) военни звания.
Завършилите висше образование постъпват в школите за запасни офицери (ШЗО), като им се присвояват младши офицерски звания (от младши лейтенант до капитан). Има случаи в които запасни офицери получават и старши офицерски звания (от майор до полковник).
На всеки военнослужещ на задължителна или в по-късни години наричана наборна военна служба, се издава военна книжка заверена от командира или началника на поделението в което войника служи военната си служба. Военната книжка е официалният документ удостоверяващ изпълнението на военна служба. След уволнението е официален документ на военния отчет на запасния или наричан по-късно резервист от мобилизационния резерв от войнишкия и сержантския състав. На запасните офицери след уволнението им от задължителна военна служба, се издава специална военно-отчетна книжка на офицера от запаса, която е официалния им документ в запаса или по-късно в мобилизационния резерв.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ 4 Countries With Mandatory Military Service for Men and Women Politics – Entity // Entity. 19 септември 2016. Посетен на 19 октомври 2018.
- ↑ Persson, Alma и др. Conscripting women: gender, soldiering, and military service in Sweden 1965 – 2018 // Women's History Review 28 (7). 17 декември 2019. DOI:10.1080/09612025.2019.1596542. с. 1039 – 1056.
- ↑ Child Soldiers International. Louder than words: An agenda for action to end state use of child soldiers // 2012. Архивиран от оригинала на 2017-12-06. Посетен на 8 декември 2017.
- ↑ Bulgaria's last conscripts
- ↑ Bulgaria Scraps the Draft (New York Times) - ExpatsBulgaria.com // Архивиран от оригинала на 2008-06-10. Посетен на 2020-02-02.
- ↑ Bulgaria to abolish compulsory military service as of 2008 (SETimes.com)