Клод Леви-Строс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Клод Леви-Строс
Claude Lévi-Strauss
френски антрополог
Клод Леви-Строс през 2005 г.
Клод Леви-Строс през 2005 г.

Роден
Починал
Научна дейност
Област антропология, теория на литературата
Образование Сорбона
Работил в Колеж дьо Франс
Публикации Тъжни тропици
Известен с Структурализъм
Повлиян Морган • Сосюр • Якобсон • Боас • Дюркем • Радклиф-Браун
Повлиял Бурдийо • Лийч • Клеман • Дескола

Подпис Claude Levi-Strauss signature.svg
Клод Леви-Строс в Общомедия

Клод Леви-Строс (на френски: Claude Lévi-Strauss, [klod levi stʁos]) е френски антрополог и етнолог, оказал решаващо въздействие за формирането и развитието на теорията на структурализма и структурната антропология.[1] Той заема катедрата по социална антропология в Колеж дьо Франс между 1959 и 1982 година и е избран за член на Френската академия през 1973 година. Удостояван е с множество отличия от университети и други институции в целия свят и е наричан, наред с Джеймс Джордж Фрейзър и Франц Боас,[2] „баща на съвременната антропология“.[3]

Леви-Строс смята, че разумът на „дивака“ има същата структура, като този на „цивилизования“, и че чавешките характеристики са едни и същи навсякъде.[4][5] Тези възгледи намират своята кулминация в известната му книга „Тъжни тропици“, която го утвърждава като една от централните фигури в структуралистката школа. Освен в социологията, неговите идеи намират отзвук в различни области на хуманитаристиката, включително във философията.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Клод Леви-Строс се ражда в Брюксел, където родителите му пребивават, докато баща му, художник-портретист, изпълнява поръчка. Скоро семейството се връща в Париж, като се нанася в жилището на ул. 'Клод Лорен' (в 16-ти ар.), което той ще обитава до смъртта си. През Първата световна война временно пребивава при дядо си по майчина линия, Емил Леви (Emile Lévy), който е главен равин на Версай. Другият му дядо, Исак Строс (или Щраус), също от еврейски произход, е бил диригент в дворцовия оркестър на Луи-Филип и Наполеон III. Учи в парижки лицеи, следва право и завършва философия в Сорбоната. След две години гимназиално преподаване, в средата на 30-те години приема пост в университета в Сао Паоло. При престоя си в Бразилия Леви-Строс отблизо се запознава с културата на туземното население, като организира и две мащабни експедиции и прави своите теренни проучвания. След кратко завръщане във Франция се премества в Ню Йорк, където работи в редица институции, приютили европейски интелектуалци, прогонени от Втората световна война. Няколко години след края ѝ, отново във Франция той се хабилитира и публикува първите си монографии. През 1959 г. получава катедра в Колеж дьо Франс и в следващото десетилетие творческата му кариера е в своя апогей[6]. След 1970 г. и до края на живота си той продължава да публикува, но главно допълва своите по раншни разработки без да иновира.

В студентските си години Леви-Строс е с леви убеждения, но след Войната и най вече след Май 68 заема неутрална позиция. Неговата трайна просвещенска нагласа както и материалистки убеждения обаче не позволяват той да бъде възприет като политически ситуиран в дясно.

Във Франция до края на живота си той остава емблематична фигура за интелектуалните среди.

В продължение на повече от 50 години Леви-Строс работи за ЮНЕСКО.

Творчество и идеи[редактиране | редактиране на кода]

Леви-Строс приема наградата Еразъм от ръцете на принц Бернхард, Антропологически музей в Амстердам, 1973 г.

Идеите на Леви-Строс изкристализират по време на престоя му в Ню-Йорк, когато се запознава с лингвиста Роман Якобсон и с ранните разработки в теорията на информацията. Хабилитационният му труд Елементарните структури на родството[7] е публикуван с допълнение написано от математика Андре Вейл. В следващите години Леви Строс се посвещава на изучването на Тотемизма като предварително обобшава внушително количество етнографски материал. По-спекулативните изводи от своята работа публикува в отделна книга, Дивата мисъл, която остава като едно от най-ярките му произведения. Междувременно излиза Тъжните тропици, жанрово неопределена книга, която смесва пътеписи, теренна работа и есеистични отклонения; сред широката публика тя има изненадващ отзвук и успява да направи своя автор знаменит. Текстовете на Леви-Строс стават търсени и той започва да популяризира своите идеи в различни издания, а също и съставя сборника от по-ранни работи Структурална антропология.

През шейсетте години Леви-Строс работи върху своите Митологики, мащабно изследване, което изявява свързаността на митовете разпространени в двете Америки. Резултатът обаче се приема доста резервирано, тъй предметът му е уникален, а тотализиращата методологията трудно би била възпроизводима другаде. Към четирите тома през следващите десетилетия се добавят още три книги, наричани понякога „малките митологики“. Леви-Строс съставя и още два сборника с вече публикувани статии, като при последния се отказва заглавието Структурална антропология.

В множество западни учебници по антропология и етнология Клод Леви-Строс се определя като една от водещите фигури в тези научни дисциплини в съвременна Европа. Изгражда се като учен под влияние на идеите на позитивизма, но същевременно изучава теорията на структурната лингвистика, чиито формални изследователски методи се опитва да внесе и в етнологията. Добива известност най-напред с ценните си публикации по култура и бит на бразилските индианци, както и с оригиналните си анализи на системите на родство. По-късно се занимава със сравнителна митология, като особен интерес проявява към тотемизма и религиозните вярвания, на които посвещава и основните си съчинения.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

Титулна страница на първото издание на Тъжни тропици от 1955 г.
  • 1948 La Vie familiale et sociale des Indiens Nambikwara
  • 1949 Les Structures élémentaires de la parenté
  • 1952 Race et Histoire
    • Раса и история, София: Христо Ботев, 1997. ISBN 954-445-496-9
  • 1955 Tristes Tropiques
    • Тъжни тропици, Плевен: Евразия-Абагар, 1997. ISBN 954-450-078-2
  • 1958 Anthropologie structurale
    • Структура на мита, София: София-С-А. 1996
  • 1962 Le Totémisme aujourd'hui
  • 1963 La Pensée sauvage
  • 1964 – 71 Mythologiques, I-IV
  • 1973 Anthropologie structurale II
    • Структурална антропология II, София: Христо Ботев, 1995. ISBN 954-445-325-3
  • 1985 La Potière jalouse
    • Ревнивата грънчарка, София: Наука и изкуство, 1994. ISBN 954-02-0174-8
  • 1991 Histoire de Lynx

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Wilcken, Patrick (2011), Claude Lévi-Strauss: The Poet in the Laboratory, London, UK: Bloomsbury, ISBN 978-0-7475-8362-2

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Structuralism. // Anthropological Theories: A Guide Prepared By Students For Students. Dept. of Anthropology, University of Alabama. Посетен на 22 April 2015.
  2. Pinker, Steven. (2003) The Blank Slate. p. 22.
  3. Death of French anthropologist Claude Levi-Strauss. // Euronews, 3 November 2009. Посетен на 3 November 2009.
  4. Шаблон:Pt icon "Claude Lévi-Strauss – Biografia". Uol Educação Brasil. Access date: December 9, 2009.
  5. Ashbrook, Tom (November 2009). "Claude Levi-Strauss". On Point
  6. Започват да излизат книги, изцяло посветени на неговото научно творчество като напр. Claude Lévi-Strauss. The Anthropologist as a Hero, ed. by E. N. Hayes and T. Hayes MIT Press, 1970 (ISBN 978-0262080385); Leach E., Lévi-Strauss, Viking Press, 1970
  7. Les Structures élémentaires de la parenté, Paris, PUF, 1949 заглавието загатва за книгата на Дюркем (Les formes élémentaires de la vie religieuse); публикувана е и съпътващата 'малка теза' за бита на бразилските индианци (La Vie familiale et sociale des Indiens Nambikwara, Paris, Société des américanistes, 1948.)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Леви-Стросс, Клод“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.