Джеймс Джордж Фрейзър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
сър Джеймс Джордж Фрейзър
британски антрополог
сър Джеймс Джордж Фрейзър 
Роден: 1 януари 1854
Глазгоу, Шотландия, Великобритания
Починал: 7 май 1941
Кеймбридж, Англия, Великобритания

Джеймс Джордж Фрейзър (на английски: Sir James George Frazer) e шотландски антрополог, фолклорист и историк на религиите, представител на класическата британска социална антропология, имащ голям принос в изследването на тотемизма, магията и развитието на религиите в историята на човечеството. Автор на 12-томния труд Златната клонка, систематизиращ материал върху примитивната магия, митология, тотемизъм, анимизъм, табу, религиозните вярвания, фолклор и обичаи на различни народи.

Биография[редактиране | edit source]

Джеймс Джордж Фрейзър е роден в Глазгоу на 1 януари 1854 г. Фрейзър е най-голямото от четирите деца в семейството на фармацевт. Родителите му са част от Свободната шотландска църква, консервативна религиозна група, която се отделя от официалната презвитерианска Шотландска църква през 40-те год. на 19 век. Израства в атмосфера на дълбока набожност, която (както сам пише по-късно) съвсем не считал за угнетяваща.

Постъпва в Глазгоуския университет на възраст от 15 години (нещо обичайно за онези времена). Получава образование в специалността „юриспруденция“ (1869-1874 г.). В мемоарите си споменава, че по онова време с него се случват три важни неща - до края на живота си се увлича по класическите езици и литература, разбира, че светът се управлява от система неизменни природни закони и безболезнено губи религиозната вяра от детството си.

Прочитайки книгата на Едуард Бърнет Тайлър Примитивната култура (1871 г.) решава да изучава антропология. Фрейзър счита, че шотландското образование дава по-разностранна подготовка от английското, но въпреки това нивото не е достатъчно и постъпва в Тринити Колидж, Кеймбридж, за да получи втора бакалавърска степен. Става ученик на Уилям Робъртсън Смит и през 1874-1879 г. изучава класическа филология, философия и право. Работи в Кеймбридж от 1879 г. до края на живота си, а от 1907 г. е професор по социална антропология.

През 1896 г. Фрейзър се жени за Елизабет (Лили) Гроув, която е с френски произход; вдовица с две деца, принудена от бедност да стане писателка. Елизабет е автор на важно изследване върху историята на танца и множество пиеси, използвани за обучение. Убедена е, че научната общност не оценява достатъчно заслугите на Фрейзър, който напълно съответства на стереотипа за учен - срамежлив и неразговорлив. Организира неговите работи да бъдат преведени на френски, и така той става известен във Франция след Първата световна война. През 1907 г. Фрейзър става член на съвета на Тринити Колидж, а в 1907-1908 г. е професор по социална антропология в Ливърпулския университет. Получава най-високи академични награди и в 1914 г. е произведен в рицарско звание. Става член на Кралското общество през 1920 г.

Към 1930 г. почти напълно ослепява. Почива на 7 май 1941 г. в Кеймбридж, където е и погребан.

Научна дейност[редактиране | edit source]

Сър Джеймс Джордж Фрейзър развива сравнителния метод в етнографията и се явява един от родоначалниците на сравнителното изучаване на религиите. Работата му засяга широк кръг от антропологически изследвания. Фрейзър първи предполага наличие на връзка между мит и ритуал. Основа на неговите трудове са три принципа - еволюционното развитие, психическото единство на човечеството и фундаменталната противоположност на разум и предразсъдък.

Като кабинетен учен той почти никога не напуща пределите на Великобритания. Практически не е пребивавал другаде освен в Гърция и Италия, a голямата част от фактическия материал получава от мисионери и чиновници на Британската империя, живеещи в колониите, използвайки нарочен въпросник.

Фрейзър започва да пише благодарение на своя приятел и учител Уилям Робъртсън Смит, който е редактор на Енциклопедия Британика и му предлага сътрудничество. Статиите до буква „О“ били дадени под печат, и той започнал да работи върху такива след буква „P“, ставайки автор на важни статии като „Табу“ и „Тотем“. Първата му книга Тотемизмът излиза в 1887 г. Най-известният труд на Фрейзър, донесъл му световна известност, е Златната клонка (публикуван за първи път през 1890 г). Книгата дава и паралел между древните култури и ранното християнство. Трудът е разширен до 12 тома през следващите 25 години.

Фрейзър прилага теорията за еволюция към антропологията и въвежда три стадия на развитие на човечеството - магия, религия, наука.[1] Според него магията предшества религията и почти напълно изчезва с нейната поява. При „магическият“ стадий на своето развитие хората вярвали в своите способности да променят по магичен път заобикалящия свят. По-сетне господстваща става идеята, че светът се подчинява на богове и свръхестествени същества. При третия стадий човекът се отказва и от тази идея. Преобладаваща става вярата с това, че светът се управлява не от богове, а от „законите на природата“, които може да бъдат опознати и управлявани.

Трудовете на Фрейзър вдъхновяват френският историк Рене Жирар при изграждането на теорията за „миметическото желание“ и „козелът на отпущението“. Зигмунд Фройд, Карл Густав Юнг и Ерих Нойман също търпят неговото влияние. Материали от произведенията на Фрейзър посветени на символния цикъл на живот, смърт и възраждане, широко се използват в литературата и изкуството в периода последвал Първата световна война. Например, загатване към книги на Фрейзър се открива в Пустата земя на Т. С. Елиът.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Тотемизмът (Totemism) (1887)
  • Златната клонка, 1-во издание (The Golden Bough: a study in Magic and Religion) (1890)
  • Златната клонка, 2-ро издание в 6 тома (The Golden Bough) (1900)
  • Тотемизъм и екзогамия (Totemism and Exogamy) (1910)
  • Златната клонка, 3-то издание в 12 тома (The Golden Bough) (1906-1915, 1936)
  • Вярата в безсмъртието и почитането на мъртвите (The Belief in Immortality and the Worship of the Dead) (1913-1924)
  • Фолклорът в Стария завет (Folk-lore in the Old Testament) (1918)
    • Фолклорът в Стария завет, София, Издателство на Отечествения фронт, 1989.
  • Почитането на природата (The Worship of Nature) (1926)
  • Главата на Горгоната (The Gorgon's Head and other Literary Pieces) (1927)
  • Човек, Бог и безсмъртие (Man, God, and Immortality) (1927)
  • Адвокат на дявола (Devil's Advocate) (1928)
  • Митове за произхода на огъня (Myths of the Origin of Fire) (1930)
  • Страхът от смъртта в примитивните религии (The Fear of the Dead in Primitive Religion) (1933-1936)
  • Създаване и еволюция на примитивните космогонии и други произведения (Creation and Evolution in Primitive Cosmogonies, and Other Pieces) (1935)

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Томас Хиланд Ериксън и Фин Сиверт Нилсен, История на антропологията, София, Арго Пъблишинг, 2006, ISBN 954-328-054-1, стр. 41

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата 91.139.194.133 „Фрэзер, Джеймс Джордж“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.